там бъдещата си съпруга. Щеше да си помисли, че го с изоставила. Тя се спусна към библиотеката, надраска набързо една бележка, пъхна я в ръцете на стоящия наблизо прислужник изскочи на улицата и изчезна зад ъгъла.
Тича, докато не й останаха сили да направи нито крачка повече. Облегна се изнемощяла на стената на една къща и в съзнанието й прозвуча любимият глас:
Стивън не я беше ревнувал. Спомни си как се беше напрегнал, когато наивно го беше попитала дали са
Сега си обясняваше реакцията му. Те никога не са били влюбени.
От шока и объркването Шери загуби съзнание.
39
Стивън влезе в антрето, облечен в официален костюм, и с усмивка кимна на Колфакс.
— Тук ли е викарият?
— Да, милорд, в синия салон е — отвърна прислужникът, а лицето му беше странно посърнало за подобен радостен случай.
— Брат ми със свещеника ли е?
— Не, негова светлост е във всекидневната.
Младоженецът нямаше право да вижда булката, преди двамата да се изправят пред олтара, затова предпазливо попита.
— Мога ли да вляза там?
— Разбира се.
Стивън се насочи към всекидневната. Завари брат си застанал до камината.
— Пристигам малко по-рано — започна графът. — Мама и Уитни ще дойдат всеки момент. Виждал ли си Шери? Има ли тя нужда от…
Клейтън бавно се извърна. На лицето му беше изписана такава тревога, че Стивън замлъкна по средата на изрече ниско:
— Какво се е случило?
— Тя си тръгна, Стивън.
Графът изумено се втренчи в брат си.
— Оставила е това — каза Клейтън и му подаде сгънат на две лист. — Има и нещо друго — една млада жена иска да се срещне с теб. Твърди, че тя е истинската Чариз Ланкастър.
Стивън разгъна бележката. Очевидно беше написана набързо. Всяка дума се забиваше в съзнанието му, изгаряше душата му:
Както съвсем скоро ще разбереш от истинската Чариз Ланкастър, аз не съм тази, за която си ме смятал. Нито онази, за която аз самата съм се мислела. Моля те, повярвай ми! До мига, в който Чариз Ланкастър се появи пред мен, аз не си спомнях нищо за себе си и бях приела версията, която всички вие ми представихте след инцидента. Сега, след като вече зная коя съм, разбрах, че е невъзможно да се омъжа за теб. Ясно ми е и друго — че това, което Чариз ще ти разкаже, ще ти прозвучи много по-правдоподобно от онова, което аз твърдя в тази бележка.
Това ме наранява много повече, отколкото можеш да си представиш. Чудя се как ще продължа да живея отсега нататък с мисълта, че ти завинаги ще носиш у себе си убеждението, че съм използвачка и долна интригантка. Но ти няма да повярваш! Зная, че няма!
Тя беше задраскала последната дума и се беше подписала Шеридан Бромлейт.
Шеридан Бромлейт… Шеридан. В този така болезнен миг Стивън се втренчи в името й и си каза, че то с силно прекрасно, единствено! Подхождаше й много повече от името Чариз.
— Жената, която те чака, твърди, че си подло измамен умишлено.
Графът смачка листа и задавено попита:
— Къде е тя?
— Чака те в кабинета.
Почувства, че е способен да удуши тази натрапница. Бързо се отправи към кабинета си, твърдо решен да уличи новата Чариз Ланкастър в лъжа Беше сигурен, че Шери никога не би го излъгала. Не и умишлено.
Но имаше една подробност, която не му даваше мира — тя си беше тръгнала, беше избягала, вместо да се изправи пред него и да му обясни. Значи се чувстваше виновна…
40
Докато вървеше към кабинета, си повтаряше, че Шери ще се върне до час-два. Вероятно беше избягала, защото е била разстроена. Нали Уитиком беше казал, че загубата на паметта е форма на истерия. Паметта на любимата му се беше върнала, а това беше провокирало нервна криза.
Представи си я как се лута из Лондон — сама и объркана…
Той студено кимна на блондинката, която го чакаше в кабинета, и се настани зад бюрото си.
— Седнете — посочи й един стол той. — Да чуем какво имате да ми казвате.
— О, имам да ви казвам много неща! — извика невъздържано тя и Стивън си помисли, че тази Чариз Ланкастър напълно се покриваше с представата му за къдрокосата блондинка, която беше очаквал да срещне на пристанището в деня на пристигането на парахода.
Чариз усети желанието му да постави под съмнение всяка нейна дума. При мисълта, че този красив и богат мъж би могъл да бъде неин, яростта и решителността й се засилиха.
— Отправили сте сериозни обвинения към някого, който в момента не е тук, за да се защити — с неприязън рече графът. — Хайде, говорете!
— О, виждам, че не искате да ми повярвате! — разтревожено възкликна Чариз. — Аз самата не исках да повярвам. Когато прочетох обявата във вестника. Тя ви е измамила, както винаги е мамила всички около себе си.
— Шери страдаше от амнезия — загуба на паметта!
— А когато аз се появих, паметта й моментално се върна! Как си обяснявате това? Тя е лъжкиня, амбициозна интригантка. Такава е била винаги! На парахода сподели с мен, че смята да се омъжи за някого като вас и както виждате планът й почти успя. Първо се опитваше да ми отнеме съпруга, а после е хвърлила око на вас!
— Докато Шери не се върне и не се изправи срещу вас и нападките ви, ще приема всяка ваша дума като проява на злоба от страна на една ревнива малка нахалница!
— Ревнива! — избухна Чариз и скочи на крака. — Как смеете дори да си помислите, че мога да ревнувам от онази червенокоса вещица! За ваше сведение тя избяга, защото беше разкрита, милорд! И никога няма да се върне, чувате ли? Тя си призна, че ви е лъгала!
Нещо стегна гърдите на Стивън. Русата жена казваше истината — искреността беше изписана на лицето й. Тя мразеше Шеридан Бромлейт и изпитваше задоволство от факта, че бяха направили графа на глупак.
— По време на пътуването ни към Англия тя ме разубеди да се омъжа за Бърлтън и ме посъветва да избягам с господин Морисън! Изненадвам се, че не се е омъжила за моя годеник!
Докато наблюдаваше жената, която седеше срещу него с гневно стиснати юмруци и сълзи в очи, Стивън осъзна, че й предстои да научи две много неприятни новини. Той нямаше намерение да й ги спести или да изчака по-подходящ момент за съобщаването им.
