салона след посещението им в операта. Беше я целувал като обезумял, ръцете му галеха жадно гърдите й, тялото му се притискаше към нейното и тя усещаше, че губи разсъдъка си…
— Имаш ли представа колко си страстна и неповторима? — беше прошепнал той с дрезгав от вълнение глас.
Не беше сигурна как трябваше да му отговори, затова беше заровила ръце в косата му и беше притиснала лице към силните му гърди. Стивън се беше отдръпнал с нервен смях и беше заявил:
— Достатъчно. Освен ако не искате меденият ви месец да е прели сватбата, млада госпожице.
По лицето на Шери очевидно се беше изписало недоволство, защото графът се беше засмял и отново я беше целунал.
Мислите й бяха прекъснати от тихо почукване на вратата.
— Извинете, милейди — каза Ходжкин, а лицето му беше пребледняло и странно изкривено. — Навън има една… — колебая се дали да употребя думата „дама“, като имам предвид речника, който използва — … една жена, която иска да ви види.
— Коя е тя?
Старецът разпери ръце и Шери забеляза, че трепереха.
— Казва, че тя е вие, госпожице.
— Моля?
— Казва, че тя е госпожица Ланкастър.
— Колко… — започна Шери. Искаше да каже „странно“, но сърцето й силно затуптя и тя не беше в състояние да продължи.
— Тя разполага с… твърде много факти, които биха следвали да докажат, че е права. Аз… зная това, милейди, понеже навремето работех за барон Бърлтън.
Бърлтън… Бърлтън… Бърлтън… Бърлтън… Името бръмчеше в съзнанието й.
— Тя… тя настояваше да се срещне с графа, но вие бяхте толкова добра с мен… с всички нас… Аз, естествено, ще трябва да съобщя на негова светлост за появата на въпросната жена, но си помислих, че ако вие се срещнете с нея преди това и успеете да я успокоите…
Шери потърси опора в тоалетната масичка и кимна на Ходжкин да въведе непознатата. Затвори очи и се опита да се концентрира.
Бърлтън… Бърлтън… Бърлтън…
През съзнанието й просветнаха лица и гласове.
„Какво ще стане, ако годеникът на госпожица Чариз реши, че сме я убили или продали в робство, или нещо от този род? Тогава неговата дума ще бъде срещу нашата, а ти си никоя, така че законът ще бъде на негова страна. Тук с Англия, не Америка…“
„Госпожице Ланкастър, страхувам се, че ще трябва да ви съобщя неприятна новина. Лорд Бърлтън загина вчера в резултат на нещастен случай“
„Татко ми казва «морковче», защото косата ми с червена, но истинското ми име е Шеридан. Има едно цвете… роза… която се казва така. Мама ме с кръстила на него…“
„Белоликите не са толкова добри в избирането на име на за децата си. Ти не цвете. Ти огън. Пламъци. Ярък пламък.“
„Пей за мен, сага!“
„Патрик Бромлейт, трябва да бъдеш разпънат на кръст заради възпитанието, което си дал на това дете! Тя не може да чете и да пише, маниерите й са под всякаква критика, а косата й е безнравствено разпусната! Заяви ми в очите като последната уличница, че ухажва някой си Рафаел Бенавенте и че вероятно един ден ще го помоли да се ожени за нея. Тя наистина смята да предложи брак на този испански нехранимайко, който отгоре на всичкото лъже на карти! Дори не съм споменала за другия й любимец — индианец, който спи с кучетата! Ако си разумен, ако я обичаш, ще я оставиш тук с мен.“
„Слушай леля си Корнелия, скъпа. Ще се върна за теб, преди да си се усетила. След година, най-много след две.“
„Не, татко! Недей! Не ме оставяй тук! Моля те! Моля те! Ще нося рокли и ще се опитам да прибера безнравствената си коса, само не ме оставяй тук! Искам да съм теб и Раф, и Спящото куче. Моето място е при вас, няма значение какво казва тя! Татко, татко, чакай…“
„Не се опитвай да ме извадиш от равновесие с този убийствен поглед, дете. Аз съм го отработила до перфектност преди много години и съм имунизирана към подобни неща. В Англия, където щеше да си внучката на ескуайър Фарадей, той би ти послужил добре, но тук е Америка.“
„Може да ви вземем в нашето училище. Леля ви ми каза много хубави неща за вас, госпожице Бромлейт.“
„Добро утро, госпожице Бромлейт.“ Дланите й се потяха, коленете й трепереха. Вратата зад гърба й се отвори и едно русо момиче влетя в стаята и изкрещя гневно:
— Ти, отвратителна измамнице!
Шери отвори очи, вдигна глава и погледна в огледалото. Освен своето видя отражението на още едно лице. Познато лице.
— Господи! — промълви тя, опитвайки се със сетни сили да се задържи на краката си, после бавно се обърна и застана очи в очи с Чариз Ланкастър. Думите на новодошлата сякаш се врязваха в съзнанието й и оставяха там кървави следи.
— Ти, дяволско изчадие! Измамна уличница! Огледай се Наоколо. Виж и себе си! Ти всъщност си заела моето място!
— Не! — избухна Шеридан. — Не съм го направила умишлено. Божичко, аз…
— Ще ти трябва нещо повече от молитва, за да се спасиш от затвора! — изсъска бившата й ученичка с изкривено от ярост лице. — Ти си заела моето място… Подлъга ме да се омъжа за Морисън с всичките си романтични приказки и после си заела моето място! Всъщност си възнамерявала да се омъжиш за граф!
— Не, моля те, изслушай ме! Случи се нещастие и аз за губих паметта си.
Това само удвои яростта на другата.
— Загубила си паметта си! Както виждам, добре знаеш коя съм! — Тя рязко се обърна към вратата и заплашително изрече: — Ще се върна след миг с представители на реда и ще видим как те ще възприемат версията ти за загубена ти памет, мръсна…
Шери се спусна след нея, сграбчи я за раменете, за да я спре.
— Чариз, моля те, изслушай ме. Бях ударена… в главата… Не знаех коя съм. Чакай… Чуй ме! Нямаш представа какво ще означава за тях един скандал!
— Ще те вкарам в затвора, преди да е настъпила нощта! — закани се Чариз и се изскубна от ръцете й. — Ще направя твоя любим граф за посмешище!
Пред очите на Шеридан притъмня. Вестникарски заглавия. Скандал. Затвор.
— Ще си отида! — извика тя. — Няма да се върна. Няма да създавам повече неприятности. Не води полиция. Един скандал ще ги убие. Погледни ме — тръгвам си!
Шери отвори вратата и бързо излезе. След час Стивън щеше да влезе в този хол, но нямаше да завари
