— Случило ли се е нещо?
— Стивън беше тук и току-що си тръгна — отвърна задавено Уитни. — Изглежда ужасно и онова, което ми каза, също звучи ужасно. Та той дори не иска икономът на Бърлтън да остане в дома му, понеже му напомнял за Шеридан. Струва ми се, че нейното заминаване е нанесло удар не само върху гордостта на брат ти. Той я обича! — В зелените й очи проблеснаха сълзи. — Знаех, че я обича!
— Всичко е приключило — успокои я нежно Клейтън. — Нея я няма и Стивън бързо ще се съвземе.
— Не смятам така.
— Всяка вечер го виждаме придружен от нова дама — напомни й съпругът й. — Смея да те уверя, че той е далеч от мисълта да се превърне в отшелник.
— Стивън се отдалечи от всички, дори от нас — възрази Уитни — Чувствам го. И ще ти кажа още нещо — колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че Шеридан Бромлейт не е измамница. Тя не се е преструвала и съм сигурна, че чувствата й към брат ти са били искрени.
— Госпожица Бромлейт е просто една амбициозна авантюристка. И отлична актриса. Само чудо ще ме накара да повярвам в обратното — отвърна Клейтън и отново взе вестника.
Ходжкин не можеше да повярва на ушите си. Беше загубил ума и дума от онова, което беше чул. Накрая събра сили и понита:
— Значи ще бъда отстранен от дома ви, милорд? Направил ли съм нещо?… Или може би съм пропуснал да…
— Уредих ти място в дома на брат ми — отвърна хладно Стивън. — Това с всичко.
— Но аз искам да разбера дали ме упреквате в неизпълнение на задълженията ми или…
— Не! — извика нервно Стивън и се извърна настрани. — Решението ми няма нищо общо с работата ти.
Обикновено графът не се ангажираше с даването на обяснения на прислугата и сега с горчивина осъзна, че трябваше да прехвърли неприятното задължение на секретаря си.
Раменете на стареца се приведоха и той тръгна към вратата. Изглеждаше много състарен.
44
Беше грешка да се опита да зърне Стивън дори и от такова безопасно разстояние, каза си Шери, но не можеше да устои на изкушението. Беше й казал, че всеки вторник ходи на опера, и тя копнееше да го види още веднъж, преди да напусне Англия. Преди три седмици беше писала на леля си Корнелия, беше й обяснила случилото се и я беше помолила да й изпрати пари за връщане. Междувременно си беше намерила работа в едно многодетно семейство, което нямаше възражения относно възрастта й. Новите й господари дори не си бяха направили труда да проверят достоверността на препоръката, дадена й от Никълъс Дьовил и подписана от галантния французин, както и от госпожица Черити Торнтън. Шери беше сигурна, че бившата й придружителка дори не подозираше за съществуването на подобен документ.
Партерът в операта беше претъпкан. Хората непрекъснато я настъпваха и я блъскаха, но тя не им обръщаше внимание. Очите й бяха приковани в празната ложа, украсена със златни звезди и цветя. Най- сетне завесата в дъното й помръдна и Шери замръзна от ужас. Щеше да го види. Но, уви, Стивън не беше сред благородниците, настаняващи се в креслата. Сигурно е сбъркала. Започна отново да брои ложите, вглеждайки се внимателно в лицата на хората, седнали във всяка една от тях. Тя ги преброи веднъж, после още веднъж и унило сведе поглед към треперещите си от силното напрежение ръце. Той нямаше да дойде. Беше отстъпил ложата на приятелите си. Шеридан трябваше да изтърпи още една мъчителна седмица, преди да дойде отново тук с надеждата, че този път графът ще благоволи да се появи. Не беше сигурна дали ще успее да събере пари за нов билет.
Оркестърът засвири. Завесите се вдигнаха и девойката с нетърпение зачака края на първото действие. А някога тази музика така й харесваше!
Стивън пристигна в антракта между първо и второ действие. Шери впи поглед в мрачното му красиво лице, опитвайки се да запомни всяка негова черта. Очите й се насълзиха и любимият образ придоби размазани очертания.
Той никога не я беше обичал, напомни си тя, но продължи да го гледа, подлагайки се на това мъчително изживяване.
Шеридан не беше единствената жена, чието внимание не беше насочено към сцената. Виктория Фийлдинг, младата маркиза Уейкфийлд, седеше в ложата на херцозите Клеймор и не отместваше поглед от празния стол до Стивън.
— Сигурна съм, че жената, която видях, беше Чариз Лан… Шеридан Бромлейт — прошепна тя на Уитни. — Чакаше на опашката за партера. Чакай! Ето я! — възкликна маркизата. — Онази там, с черното боне!
Двете приятелки се приведоха напред и с интерес се загледаха в обекта на разговора си, докато съпрузите им учудено ги наблюдаваха.
— Ако не беше това боне, щяхме да я познаем на секундата по цвета на косата й!
Уитни нямаше нужда от подобно доказателство. През изтеклия половин час младата жена от партера не беше отместила поглед от ложата на Стивън, а за нея това беше достатъчно красноречиво.
— Непрекъснато го гледа — продължи да шепне Виктория. — Дали е знаела, че графът ще е тук тази вечер?
Уитни кимна. Искаше й се приятелката й да престане да се взира в отсрещната ложа.
— Тя знае, че Стивън ходи на опера всеки вторник, и познава добре ложата му. Двамата бяха тук няколко дни преди… преди тя да изчезне.
Виктория и Джейсън Фийлдинг бяха приятели на Клейтън и на брат му и бяха запознати със случилото се, тъй като бяха сред малцината поканени на скромното тържество, което трябваше да последва венчавката.
— Мислиш ли, че тя има намерение да инсценира случайна среща?
— Не знам — прошепна Уитни.
— Какво им става? — обърна се Клейтън към Джейсън Фийлдинг, правейки знак към двете увлечени в разговор жени, които пропускаха едно наистина изключително представление.
— Сигурно някоя от присъстващите дами се е появила с тоалета на века! — пошегува се Джейсън.
— Не, те гледат надолу, към партера — отбеляза Клейтън — Последния път, когато Уитни и жена ти се бяха увлекли в клюки, беше доста отдавна — тогава Стивън беше довел любовницата си, а Моника Фицуеъринг седеше в съседната ложа и се опитваше да си даде вид, че няма представа кой е на крачка от нея.
— Спомням си — усмихна се маркизът. — Ако не се лъжа, тогава съпругите ни бяха на страната на Хелън Девърней.
— Уитни се смя през целия път към дома — осведоми го Клейтън.
— А пък Виктория заяви, че това били най-забавните три часа през целия Сезон! — добави Джейсън, наведе се напред и подшушна на жена си: — Скъпа, изложена си на непосредствена опасност всеки миг да се стовариш от ложата в партера.
Тя му отвърна с усмивка, но не откъсна очи от обекта, който беше привлякъл вниманието й.
— Тръгва си! — рече Уитни, разкъсвана между чувството на облекчение и съжалението. — Тя няма намерение да дочака края на представлението, нито пък да се възползва от антракта, за да привлече вниманието на Стивън!
Клейтън разсеяно плъзна поглед по редиците в партера, но така и не откри нещо интересно.
— За какво с цялата тази тайнственост, Уитни? — попита накрая той.
— Виктория си помисли, че е видяла Шеридан Бромлейт, но аз не успях да видя лицето на въпросната жена, така че не мога да твърдя със сигурност, че е била тя — предпазливо отвърна Уитни. Знаеше, че присъствието на Шеридан не би се понравило на съпруга й. Клейтън недоволно свъси вежди и жена му смени темата.
Следващия вторник Уитни и Виктория пристигнаха в операта значително по-рано. Съпрузите им имаха
