— Е, не точно с тези думи — мрачно се усмихна Клейтън. — Брат ми беше по-кратък и по-цветист.
— Но мен не може да ме заплаши! Сигурно мога да направя нещо!
— Мислила ли си да се помолиш за него? Или пък да отидеш на поклонение? А какво ще кажеш да се обърнеш към някоя магьосница?
Уитни не се усмихна. Клейтън остави чашата си и се облегна назад.
— Ти си твърдо решена да се намесиш независимо от мнението на Стивън. Прав ли съм?
Тя се поколеба, но накрая кимна.
— Трябва да опитам. Няма да забравя лицето на Шеридан, докато гледаше Стивън в операта и на бала в дома на Ръдърфорд. Що се отнася до брат ти — с всеки изминал ден той става все по-мрачен и нервен. Едва ли нашата ненамеса ще донесе нещо добро и на двамата.
— Разбирам — рече Клейтън, а на устните му заигра закачлива усмивка. — Има ли някакъв шанс да те убедя, че ще допуснеш грешка?
— Страхувам се, че не.
— Разбирам.
— Трябва да ти призная нещо. Помолих Матю Бенит да направи някои проучвания във връзка с Шеридан. Не мога да ги срещна със Стивън, ако не зная къде се намира тя в момента.
— Изненадан съм, че не си изпратила някой лакей да я проследи на излизане от операта и едва тогава да се обърнеш към фирмата на Матю.
— Не съм се сетила за това!
— Аз пък — да.
Гласът му прозвуча безстрастно, а лицето му дори не трепна и в първия момент Уитни не обърна внимание на казаното. Когато обаче смисълът му стигна до нея, тя едва се сдържа да не се хвърли на врата му. Любовта й към Клейтън ставаше все по-голяма.
— Обичам те! — промълви тя.
— Тя работи като гувернантка в семейството на един баронет — информира я херцогът. — Фамилията им е Скефингтън. Имат три деца. Никога преди не съм чувал за тях. Бенит ми даде координатите им.
Уитни остави чашата си на масата и решително се изправи. Трябваше час по-скоро да изпрати писмо до адвоката с молба да й предостави цялата възможна информация.
— Уитни?
Тя се спря на прага и се обърна.
— Да, милорд?
— Аз също те обичам. — Уитни му се усмихна в отговор и като изчака малко, Клейтън й отправи сериозно предупреждение: — Щом настояваш да ги срещнеш, бъди много внимателна. Съществува огромна опасност Стивън да си тръгне в мига, в който види бившата си годеница. Трябва да бъдеш подготвена и за нещо друго — възможно е брат ми никога да не ти прости заради решението ти да се намесиш. Обмисли предварително всяка своя стъпка, за да не съжаляваш впоследствие.
— Ще го направя — обеща тя и излезе.
Клейтън замислено поклати глава. Познаваше жена си твърде добре, за да повярва дори за миг, че тя ще си губи времето в досадно обмисляне и бездействие. И това беше едно от нещата, които най-много му харесваха у нея.
— Какво правиш? — попита той, когато съшия следобед мина покрай открехнатата врата на салона и забеляза Уитни, седнала зад писалището от розово дърво.
Тя разсеяно вдигна поглед от изписания лист и се усмихна:
— Списък на гостите.
Сезонът вече беше към края си и двамата с нетърпение очакваха да се приберат на спокойствие в имението си, затова Клейтън силно се изненада, че жена му е решила да се забавлява.
— Мислех, че вдругиден се връщаме в Клеймор!
— Прав си, връщаме се. Тържеството, което замислям, ще се състои след три седмици. Тогава е рожденият ден на Ноел. Няма да е нещо внушително, разбира се.
Клейтън пристъпи зад нея и хвърли поглед на списъка.
— Едно малко слонче, с което децата да могат да си играят, без да са застрашени от опасност — прочете през смях той.
— Мисля да го направим като цирк — ще поканим клоуни, жонгльори и всички ще бъдем на открито. Така децата ще се чувстват по-свободни, а и възрастните ще се забавляват.
— Синът ни не е ли малък за празненство от подобен род?
— Той има нужда да общува с други деца.
— Нали по тази причина прекарва цялото си време с децата на Фийлдинг и Торнтън, когато сме в Лондон!
— Да — с усмивка кимна Уитни и подхвърли: — Стивън предложи да направим тържеството на Ноел в неговото имение Монклер, когато споделих плановете си с него.
— По-добре да го беше оставила на мира. През последните шест седмици съм се наситил на празненства и мога да го разбера как се чувства. Като чичо и кръстник на Ноел той се смята за задължен да предложи къщата си за подобно благородно начинание. В продължение на седмица домът му ще бъде окупиран от родители, които очакват да бъдат развличани, независимо от факта, че тържеството ще е детско.
— Предложих на брат ти да организира празненството по случай шейсетия рожден ден на майка ви в Монклер, ние да си празнуваме в Клеймор. Двете събития са почти едно след друго и ми се струваше, че този план е най-добър.
— Умно момиче! Балът в чест на мама ще бъде истинско стълпотворение.
— Нашето тържество ще е малко. Ще поканим няколко внимателно подбрани гости с техните деца и гувернантки.
Клейтън светкавично погледна списъка на гостите и очите му се спряха на името Скефингтън. Той се изправи и иронично отбеляза:
— Много интересен списък.
— Нали? — очарователно се усмихна Уитни. — Пет семейства, на чиято дискретност напълно можем да разчитаме и които вече са донякъде запознати със ситуацията. Плюс семейство Скефингтън.
— И тяхната гувернантка, разбира се.
Уитни кимна и повтори:
— Разбира се. Най-хубавото в този план е, че Шеридан няма да може да си тръгне, защото работи при Скефингтън.
— Как смяташ да задържиш Стивън, когато види, че тя е там?
— Нима мислиш, че той ще си тръгне и ще зареже малкия си племенник, който го обожава? Как ще го възприеме Ноел? И какво ще си кажат всички останали, ако разберат, че присъствието на една обикновена гувернантка го е извадило от равновесие? Предпочитах по-дискретен начин да ги срещна, но тъй като е очевидно, че Стивън в никакъв случай не би се съгласил на подобна среща, трябваше все пак да направя нещо, за да го заведа там, където ние искаме да бъде и да му попречим да си тръгне, ако реши да го направи. Брат ти е много горд човек и ми се струва, че не би се унижил да избяга, щом се окаже лице в лице с бившата си годеница. Освен това, както вече ти казах, тържеството ще е на открито, така че Шеридан ще е непрекъснато пред погледите на поканените и Стивън няма да може да я избягва.
Тя замълча и замислено се загледа в списъка.
— Не поканих Ники. Той със сигурност ще се опита да ме разубеди, а дори и да не го направи, едва ли ще се съгласи да дойде при така стеклите се обстоятелства. Ники не одобрява държанието на Стивън, включително това, че не е направил опит да открие момичето и да чуе обясненията му. Ден след като я видях в операта, той ми призна, че знае къде се намира, но отказа да ми даде повече информация. Само отбеляза, че е страдала достатъчно заради Стивън и че не иска никой да знае къде се намира.
— Тя си тръгна, не брат ми! — отбеляза Клейтън.
— Склонна съм да се съглася с теб, но Ники е непоколебим.
— В такъв случай много умно постъпваш, като не събираш двамата под един покрив.
— Защо смяташ така?
— Защото Стивън е намразил Дьовил от дъното на душата си след бягството на Шеридан.
