други ангажименти и двете приятелки бяха сами. Вглеждаха се в лицето на всеки новопоявил се в галерията и в партера зрител, но от Шеридан Бромлейт нямаше и следа.
— Виждаш ли я някъде? — нетърпеливо питаше Виктория.
— Не. Истинско чудо е, че изобщо успя да я забележиш миналата седмица сред толкова много хора! А и сме доста нависоко — лицата са като размазани пред очите ми.
— Не зная дали се радвам или съм разочарована — призна Виктория и възкликна: — О, девер ти току- що пристигна! Тази с него Джорджет Портър ли е?
Уитни погледна към ложата на Стивън и кимна.
— Много е сладка! — отбеляза приятелката й, опитвайки се да открие нещо окуражаващо там, където то на практика липсваше. Стивън Уестморланд беше от малцината, които съпругът й смяташе за истински приятели. Виктория много харесваше графа, а към Шеридан Бромлейт беше изпитала силна симпатия в мига, в който я видя. Червенокосата красавица беше американка също като нея.
Уитни внимателно наблюдаваше реакциите на Стивън. Дамата му оживено говореше и му се усмихваше, а той се насилваше да я слуша с нужната любезност. Младата херцогиня остана с впечатление, че Стивън не чува думите, отправени към него, не вижда лицето на девойката и едва ли осъзнава присъствието й в ложата му.
Уитни отново обърна поглед към партера.
— Тя е тук. Зная, че е тук! Чувствам го.
— Ако не я бях видяла случайно миналата седмица и не я бях проследила до мястото й, едва ли щях да я открия сред толкова хора! — отбеляза Виктория.
— Мисля, че се сещам! — възкликна радостно Уитни. — Гледай за глава, обърната към ложата на Стивън!
Минута по-късно Виктория развълнувано стисна ръката на приятелката си.
— Ето я там! Със същото боне е. Намира се почти под нас — затова не сме я забелязали!
Уитни успя да види лицето на младата жена едва когато тя стана да си върви непосредствено преди края на представлението.
— Тя е! — Сърцето й се сви от съжаление при вида на мъката, изписана на лицето на Шери.
За разлика от нея съпругът й не беше склонен да изпитва съжаление към госпожица Бромлейт, но Уитни се надяваше, че когато му покаже Шеридан и той с очите си се увери в чувствата й към брат му, тогава може би щеше да се реши да поговори със Стивън и да го подтикне да се срещне с бившата си годеница. Клейтън беше единственият човек, който имаше влияние върху графа.
45
— Не трябва да закъсняваме! — настойчиво рече Уитни и хвърли нетърпелив поглед към часовника, докато съпругът й си допиваше шерито. — Време е да вървим!
— Досега не си била толкова пристрастена към операта — каза Клейтън и с любопитство я изгледа.
— Напоследък представленията са… твърде впечатляващи! — отвърна Уитни и се наведе да прегърне сина си.
— Впечатляващи, значи? — Той развеселено я погледна.
— Да. О, и да не пропусна да ти кажа — смених ложата ни с тази на Ръдърфорд. Само за тази вечер.
— Мога ли да попитам защо?
— Гледката от страната на Стивън е много по-добра.
— Коя гледка?
— Към публиката.
Клейтън понечи да й зададе нов въпрос, но Уитни изпревари:
— Моля те, имай ми доверие. Не ме разпитвай повече, докато не видиш онова, което искам да ти покажа.
— Погледни натам! — прошепна тя и впи развълнувано пръсти в китката на Клейтън. — Ето я. Не, не я наблюдавай толкова открито. Ще те забележи. Не си извъртай главата, само очите!
Херцогът погледна съпругата си и раздразнено рече:
— Мисля, че ще ми помогнеш поне малко, ако ми кажеш кого точно трябва да гледам!
— Шеридан Бромлейт — призна Уитни нервно. От реакцията на съпруга й зависеше дали историята между американката и графа щеше да получи по-нататъшно развитие. — Не исках предварително да ти казвам, защото не бях сигурна, че тя ще се появи, а освен това се страхувах, че ако разбереш какво имам наум, ще откажеш да дойдеш. Моля те, Клейтън! Не я обвинявай прибързано! Та ние дори не сме я изслушали.
— Защото избяга виновно, тази малка негодница! Фактът, че обича да ходи на опера, изобщо не променя нещата.
— Пристрастието ти към Стивън ти пречи да бъдеш обективен. Тя не идва тук заради представленията. Дори за миг не поглежда към сцената. Очите й са приковани в Стивън и тя винаги сяда така, че той да не може да я види, ако случайно отклони поглед от сцената. Моля те, скъпи, увери се сам!
Клейтън се поколеба за миг, после неохотно кимна и погледна натам, накъдето му беше казала жена му.
— Онази жена със синьо боне и тъмносиня рокля с бяла якичка.
Можеше с точност да каже кога Клейтън е видял Шеридан Бромлейт. Той стисна зъби, а погледът му се насочи към сцената. Уитни изпита разочарование, но продължи да таи надежда, че съпругът й ще погледне отново към Шери. Не се излъга. Не след дълго Клейтън сякаш неволно наклони глава надясно и очите му се спряха върху девойката в партера.
През следващите два часа Уитни не изпускаше от поглед съпруга си и Шеридан. В края на представлението беше сигурна, че с постигнала целта си. Не каза нищо. Повдигна въпроса едва след два дни, когато усети, че Клейтън е склонен да промени отношението си към бившата годеница на брат си.
46
— Какво мислиш за онази вечер в операта? — попита нехайно тя, докато прислужникът прибираше празните чинии от закуската им.
— Представлението беше наистина впечатляващо — точно както ми обеща — отвърна сериозно Клейтън. — Тенорът, който…
— Ти съвсем не гледаше представлението! — прекъсна го нетърпеливо тя.
— Права си — усмихна се херцогът. — През цялото време гледах как ти ме наблюдаваше.
— Клейтън, бъди сериозен. Важно е. — Той вдигна иронично вежди. — Искам да направя така, че Стивън да се срещне с Шеридан Бромлейт. Вчера обсъдихме проблема с Виктория и тя също е на мнение, че двамата трябва да проведат поне един разговор.
Уитни беше готова да срещне отпор от страна на съпруга си, но Клейтън я изненада, когато отвърна:
— Всъщност подобни мисли минаха и през моята глава, така че обсъдих въпроса със Стивън, когато снощи се срещнахме в клуба.
— Защо не ми кача! Какво му каза? А той какво ти отговори?
— Казах, че искам да разговарям с него за Шеридан Бромлейт — отвърна Клейтън. — Обясних му, че според мен тя ходи на опера специално заради него.
— И какво стана?
— Нищо. Стивън просто стана и напусна клуба.
— Това ли е всичко? Нима нищо не каза?
— Напротив, заяви, че единствено от уважение към майка ни ще се въздържи да ме удари, но че ако още веднъж спомена името на онази жена пред него, не мога да разчитам на подобно търпение от негова страна.
— Казал е това?
