Сър Ричард поклати глава и в очите му се изписа съмнение.
— Нортъмбърланд е много далече на север, а и вашите задължения в кралския двор правят това пътуване невъзможно. По-късно, когато вече няма да бъдете придворна дама, бих могъл да ви заведа да видите роднините си. — Той се обърна към Урсула и Консуело, които се опитваха да се спазарят с търговеца. Тъй като Консуело говореше английски едва-едва, пазарлъкът беше много смешен.
— Наистина ли беше нужно да влезете с мистрес Урсула в дома на брат й? — Тонът на Норууд стана необичайно остър и сърцето на Мария заби уплашено. Дали защитникът й беше загрижен за доброто й име или се сърдеше, че тя се бе срещнала със сър Уилям толкова скоро след предупреждението му?
— Урсула трябваше да поговори с брат си за семейни дела — обясни смутено тя. — Тъй като се бяхме уговорили да излезем на покупки, тя ме помоли първо да се отбием за малко в жилището му и не можах да й откажа. Сър Уилям се държа като истински рицар.
— Сигурен съм, че е било точно така — отговори раздразнено сър Ричард и Мария се смути още повече под изпитателния му поглед.
— Имате ли нещо против сър Уилям?
— Аз? В никакъв случай. Та аз почти не го познавам. — Норууд я погледна в очите и Мария потръпна от странния блясък в сивите зеници. Днес те й приличаха на дълбоко езеро под дъжда. — Той е нов в двора. Един от многото млади мъже, дошли да търсят щастието си. Но вече ви казах, че не е много умно да настроите кралицата срещу себе си, като му позволявате да ви ухажва.
Мария се готвеше да му отговори, че няма нищо такова, и да му разкрие истинската цел на посещението си в дома на сър Уилям, но не посмя да каже нито дума. Тайната трябваше да бъде запазена, най-вече заради сигурността на свещеника. Тя се извърна настрана, защото не можеше да издържи на изпитателния му поглед, и посегна към синята панделка, която беше харесала. За първи път криеше нещо от Норууд и се чувстваше ужасно неловко.
Сър Ричард придружи дамите до Уайтхол и се сбогува със студена учтивост.
Докато двете момичета бързаха по коридорите към кралските покои, Мария попита обезпокоено:
— Мислите ли, че сър Ричард предполага коя е била истинската причина за посещението ни при вашия брат?
Урсула прехапа устни.
— Не знам… Той е на служба при Уолсингъм, всички го знаят. Но както и да е, беше съвсем естествено да посетя брат си и вие да ме придружите.
— Кажете ми, Урсула, и вие ли отивате на изповед с такъв страх като мен днес?
— Най-много се боя за свещеника. Понякога си мисля, че Уилям е твърде доверчив.
— Но той ме увери, че няма опасност!
Урсула поклати глава.
— Не се съмнявам в него, но някои от приятелите му не ми харесват.
— Мислите, че вършат нередни неща и могат да го отклонят от правия път?
— Всеки млад мъж, останал без надзор, може да попадне в лоша компания, нали?
Вечерта, когато се срещнаха в голямата зала, сър Уилям се отнесе с подчертано внимание към Мария и тя се почувства ужасно неловко, защото постоянно усещаше върху себе си подигравателния поглед на сър Ричард. Когато сър Уилям я покани на танц, тя се постара да не поглежда към защитника си и винаги когато минаваха покрай него се обръщаше настрана. Танцът не й достави никакво удоволствие. Макар че Норууд не каза нито дума когато седнаха заедно на вечеря, й избираше най-хубавите късчета, тя съзнаваше напълно колко бе ядосан от интереса на сър Уилям. Обзета от своенравното желание да го подразни, Мария се съгласи да придружи Урсула и брат й в розовата градина. Скоро Урсула си намери някакво извинение и се оттегли, а Мария, объркана от новото оставане насаме със сър Уилям, закачи роклята си на един розов храст. При опита си да се отдръпне тя убоде пръста си и потече кръв. Без да се колебае, сър Уилям откъсна парче коприна от подплатата на жакета си и превърза раничката, за да не замърси бялата рокля на Мария.
— Толкова съжалявам — прошепна нещастно младата жена. — Не биваше да правите това. Повредихте красивия си нов жакет. Знам колко е скъпа една такава дреха.
Сър Уилям вдигна рамене и стисна ръката й.
— Разходите нямат значение за мен, след като можах да ви помогна, доня Мария.
Гласът му беше предрезгавял от възбуда и Мария побърза да се отдръпне, уплашена от глупостта си. В никакъв случай не биваше да остава насаме с него.
Мъжът забеляза неволното й отвращение и лицето му помрачня.
— Не ми се сърдете, моля ви! Нима ви обидих? Кълна се, не съм имал намерение да ви досаждам!
— Не, не, сър Уилям, аз съм ви дълбоко благодарна за любезността и особено за това, че изложихте на опасност дома си и себе си, за да ми направите услуга. Не можете да си представите какво означаваше за мен възможността да се изповядам.
— Значи разговорът с отец Джон ви утеши и ободри?
— Да, разбира се.
— Тогава съм пребогато възнаграден за усилията си. Когато на пътя падна сянка, той вдигна глава и Мария забеляза недвусмисления му гняв.
— Изглежда, вие сте твърде загрижен за благото на доня Мария, сър Ричард, след като не я изпускате от очите си нито за миг — отбеляза сковано той. — Сестра ми се отдалечи само преди минута. Както виждате, доня Мария се нарани и аз побързах да й окажа помощ. Сър Ричард не допусна да бъде предизвикан, само се усмихна учтиво.
— Дойдох да поговоря с доня Мария, защото ми се налага да напусна двореца. Бях обещал да й донеса писмо.
Мария скочи от пейката и буквално изтръгна от ръцете му големия плик.
— Много съм ви благодарна, сър. Мисля, че е време да се връщаме в залата. — Тонът й им даде да разберат, че не е желателно да се карат. Придружена от двамата джентълмени, тя се запъти спокойно към препълнената зала, където сър Уилям се поклони церемониално и се оттегли.
— Как стана така, че се наранихте? — Въпросът на сър Ричард дойде твърде неочаквано и Мария се стресна.
— Нищо ми няма? Роклята ми се закачи на един розов храст.
— Погрижете се раната да бъде почистена. Чувал съм за много опасни последствия при убождане на тръни.
Мария разбра, че той не говореше само за тръните, на които беше закачила роклята си, а насочваше вниманието й към други, по-сериозни опасности. Лицето й пламна от срам.
— Много ви благодаря, че донесохте писмото на леля ми.
— Нали ви бях обещал… — Норууд сложи ръка на рамото й и я погледна настойчиво. — Мария, аз не говоря така само заради моментното си лошо настроение. Разберете ме, моля ви: трябва да бъдете много внимателна с кого общувате в двора!
Мария го погледна с разширени от изненада очи. Тонът му беше толкова заклинателен, че я разтревожи не на шега. Тя хвърли бърз поглед към излизащия сър Уилям.
— Повтарям ви, сър, той се отнася с мен с най-голямата възможна учтивост.
— Това е добре. Но не забравяйте, че в двора има твърде много мъже и жени, които се ръководят единствено от стремежа си да направят кариера. Бъдете нащрек да не ви забъркат в опасни интриги. — Той се поклони учтиво и я остави сама.
Мария дълго стоя замислена. Дали беше узнал с каква цел бяха ходили в жилището на сър Уилям? Дали искаше да я предупреди за опасностите, които заплашваха английските католици, и да я предпази от по- тясна връзка с тях? Ако беше така, дружбата й с Лестърови нямаше да просъществува дълго.
Мария беше сама в стаята си. Урсула и Консуело не се бяха върнали от банкетната зала. Тя разтвори писмото на леля си и го прочете с радостно вълнение. Написаното беше много сърдечно и Мария изпита безкрайно облекчение от уверенията на леля си, че не се гневи на починалия й баща за женитбата и отвеждането на майка й в Испания, където беше намерила смъртта си.
Ти си добре дошла в Морпет, ако сър Ричард намери време да те доведе в дома ни — пишеше лелята. — Бог не ни благослови с деца и аз се радвам, че, макар и след толкова дълго време, мога да се запозная с
