Норууд стисна болезнено китката й и тя изкриви лице.
— Аз не съм ваша робиня, сър. Все още не ви принадлежа и нямате право да ми заповядвате какво да правя. Ще ходя, където искам и ще се срещам с когото искам.
— Вие сте моя годеница и сте длъжна да се държите прилично и разумно.
— Все още не съм дала съгласието си — възрази бурно Мария. — А докато го направя, нямам намерение да променям живота си.
— Кралицата изрази одобрение към нашата връзка. — Погледът на Норууд беше станал корав и заплашителен. Сърцето на Мария биеше до пръсване, но тя нямаше намерение да отстъпи. Чувстваше се като разкъсана на парченца. Умираше от желание да стане изцяло негова, но някъде дълбоко вътрешният глас я предупреждаваше, че животът с такъв човек крие много неизвестност.
Решена да отиде докрай, тя освободи ръцете си.
— Мисля, че… трябва да ми дадете време, сър Ричард. — Думите й прозвучаха церемониално и студено и Норууд направи нетърпелив жест с ръка, сякаш беше готов да прибегне до насилие, за да я накара да отстъпи. Все пак той не забрави окончателно доброто си възпитание, отстъпи назад и се поклони дълбоко.
— Прощавайте, Мария, аз горях от нетърпение да обявя годежа ни пред целия двор и съзнавам, че постъпих неразумно. Обърках ви, дори ви уплаших, макар че нямах такова намерение, повярвайте! Виждам, че сте много бледа. Изпратете Консуело при дамата, която отговаря за гардероба, и я помолете да ви освободи от днешните задължения при кралицата. Елизабет ще прояви разбиране, сигурен съм. Кажете, че имате главоболие.
Мария кимна потиснато.
— Кога ще ми дадете отговор?
— Елате при мен, когато желаете, сър Ричард. След като кралицата одобрява ухажването ви, няма защо да се крием.
Норууд беше дълбоко засегнат от ледения й отговор, но по лицето му не пролича нищо. Без да каже нито дума повече, той склони глава и побърза да излезе.
Консуело се втурна към възпитаницата си.
— О, миличката ми! Сър Ричард ви направи предложение, нали? Точно както очаквах!
Мария сведе глава, за да скрие сълзите си.
— Да, кралицата ме уведоми за предложението му и ми нареди да приема ухажването му. Аз съм… — Тя скри лице на гърдите на дуенята си и се разхълца бурно. — Аз… не знам какво да сторя.
— Но вие го обичате!
— Да, да! — Мария говореше едва-едва. — Обичам го, но… и се боя от него, Консуело.
Старата жена отвори уста да каже нещо, но беше толкова засегната от мъката на младото момиче, че преглътна обясненията и я поведе грижовно към стаята й, която за щастие в този час беше празна.
След като изпрати Консуело при главната придворна дама, Мария се хвърли на леглото и даде воля на сълзите си. Нерадостните мисли разкъсваха сърцето й. Престореното главоболие се превърна в истинско. Колко пъти си беше мечтала сър Ричард да я направи своя съпруга, да я притежава изцяло. Винаги когато беше близо до него, кръвта започваше да пулсира буйно във вените й, а сега умираше от страх при мисълта, че двамата могат да се обвържат за цял живот. Той можеше да я изпрати в имението си на север, а да си остане в двора и да се забавлява. Тя беше наясно, че може да живее спокойно и доволно със съпруг като Уилям Лестър, но не и със сър Ричард Норууд. Младият Уилям щеше да се грижи за нея, да й посвети живота си, да й остане верен. Ричард Норууд обаче — той щеше непрекъснато да търси нови приключения, за да увеличи състоянието си, а тя щеше да го чака в далечното северно имение и да прекарва дните си в молитви за благополучното му завръщане.
Ала кралицата подкрепяше тази връзка и Мария нямаше право да се противопостави на желанието й. Освен това въпросът за причините, поради които Норууд бе помолил за ръката й, не преставаше да я измъчва. Тя нямаше зестра, нямаше и надежди да получи наследство. Леля й в Нортъмбърланд се беше зарадвала, че има племенница, и чакаше с нетърпение да я види, но не беше готова да поеме каквито и да било задължения. Ричард Норууд беше загадъчен, мотивите му също бяха неразгадаеми. Първо доведе Мария в двора и я остави на съдбата й, а сега се стремеше по най-бързия начин да я отведе отново оттук и да я направи своя съпруга. Колкото и да размишляваше, Мария не можеше да открие скрития смисъл в действията му.
Консуело се върна с очакваното разрешение и Мария въздъхна облекчено. Другата вест беше, че Урсула е напуснала двореца.
— Госпожата, която отговаря за гардероба, смята, че е отишла в жилището на брат си. Излязла е на кон, придружена от един ратай.
Мария скочи от леглото. Урсула и Уилям трябваше да узнаят всичко за развитието на нещата около нея. Тя прехапа замислено долната си устна. Съзнаваше, че изричното съгласие на кралицата за женитбата й със сър Ричард Норууд ще разруши всички надежди на Уилям, а Урсула ще бъде много потисната от вероятното скорошно оттегляне на единствената си приятелка от кралския двор.
Тя помисли още малко, после решително тръсна глава.
— Ще отида да потърся мистрес Лестър — заяви тя и Консуело не посмя да възрази, макар да съзнаваше колко рискована бе постъпката на възпитаницата й. Всъщност Мария беше движена главно от надеждата да се срещне с отец Джон и да потърси съвета му и утешението, което само религията можеше да й даде.
Тромавият слуга, който изпълняваше и длъжността портиер при сър Уилям, изглеждаше много изненадан от появата й, но въпреки това отговори утвърдително на въпроса й у дома ли си е сър Уилям и я отведе в дневната.
— Много съжалявам, мистрес, но сър Уилям е зает. Щом гостите си отидат, ще го уведомя, че сте тук.
— В момента търся мистрес Урсула. Не е ли тук?
— Не, но чух, че сър Уилям я очаква малко по-късно. Ако искате да почакате…
— Благодаря ви, наистина е най-добре да почакам.
Мария приседна на тапицираната пейка под прозореца, а Консуело зае място в близост до вратата. През обкованите с олово прозорци се виждаше оживената улица. Трескавата суетня на големия град не преставаше да я възхищава и не губеше привлекателната си сила. Новата свобода, придобита в Англия — да излиза с дуенята си по улиците, да купува шумно предлаганите от търговците стоки, — й беше особено приятна и тя не можеше да й се насити. Лондон беше наистина невероятен град, а смесицата от богатство и бедност по улиците му я привличаше по странен начин.
Слугата им поднесе вино. На излизане забрави да затвори вратата и Мария чу приглушените гласове в съседната стая — работния кабинет на сър Уилям. Английските думи идваха до нея една през друга и тя не им обръщаше внимание, докато едно име не я накара да застане нащрек.
— Трябва да бъдеш много предпазлив, Уил. Испанската лейди беше доведена в двора от Норууд, а аз имам всички основания да предполагам, че е креатура на Уолсингъм.
Мария чу ироничния смях на сър Уилям и скочи от мястото си.
— Тя е уверила Урсула, че не е имала нищо с него, макар че са прекарали много време заедно. Ние с теб не можем да повярваме в невинността й, но това е истината, сигурен съм.
— Ти си заслепен от любов, приятелю. Надявам се, че малката никога не се е виждала с отец Джон Балард.
Консуело стана да затвори вратата, но Мария й махна с ръка да не вдига шум. Тя се промъкна предпазливо до стола край вратата и посочи на дуенята си да заеме мястото й до прозореца. Друг глас, който й прозвуча познато, но в първия момент не можа да се сети чий е, продължи разговора:
— Уил познава задачата си и е наясно какво рискуваме. Мисля, че вече уредих всичко. Кралицата е известена за готовността на Парма да изпрати в Англия испански войски. Трябва му само пристанище, където да ги свали на сушата без риск да ги открият. Джифърд се е срещнал с Морган и е изпратил писмата направо на кралицата. Тя ги е получила въпреки строгия надзор на Полет и ще ми отговори лично. Настоях за това.
Мария вдигна вежди и заслуша с нарастващо учудване. Името Парма й беше добре познато. Парма беше
