— Вярвам ви. И вие ли го намирате привлекателен, Мария?
— Той и сестра му се държат много мило с мен. Не съм си позволявала нищо нередно. Консуело винаги излиза с нас.
— Тогава всичко е наред — заключи спокойно той и я поведе към покоите на кралицата.
След два дни Урсула помоли приятелката си да излязат в градината и зашепна съзаклятнически:
— Утре следобед ще отидем в жилището на брат ми. Няма да разполагаме с много време, тъй като трябва и да направим някои покупки, за да обясним задоволително отсъствието си. Консуело може да ни придружи.
Мария беше развълнувана и много обезпокоена.
— Ами ако кралицата ни повика точно по това време?
— Не е вероятно. Поръчала е златаря си и обикновено прекарва много часове в избор на благородни камъни. Разбира се, ако златарят не дойде, ще отложим посещението за друг ден.
Мария копнееше да излезе сърцето си пред свещеник и да се освободи от всички съмнения и болки. В Картахена не бе посмяла да говори с друг, освен с Консуело, за ужаса си от разкритията на дон Луис и сега искаше да чуе мъдрите думи на свещеника за съдбата на майка си. Беше сигурна, че като отиде при английски свещеник, също изложен на опасности и преследвания, той щеше да я разбере. Щеше да й бъде много трудно да говори, но може би щеше да се освободи от душевния си товар и отново да намери утеха и спокойствие във вярата си.
Консуело беше много по-уплашена от питомката си.
— Сигурна ли сте, че не се излагаме на опасност?
— Урсула ме увери, че брат й е уредил всичко и е проявил извънредна предпазливост. Това е както в наш интерес, така и за да опазим божия служител.
— Как ще отидем в жилището на неженен мъж? Даже в тази страна, където момичетата правят, каквото си искат, подобно поведение е осъдително. Какво ще каже сър Ричард, ако узнае?
— Това си е моя работа и сър Ричард няма право да ми се меси. Той ни остави да се оправяме сами и…
— Не говорете глупости, момичето ми! Той ви намери място при кралицата, а тя ви удостоява с благоволението си, защото много обича да слуша песните ви. Мисля, че е по-добре да не отиваме. Това би могло да предизвика недоволството й.
— О, Консуело, не ти ли се иска да се изповядаш?
Старата жена я погледна смутено.
— Разбира се, че ми се иска, но ако е опасно…
— Трябва само да се доверим на сър Уилям. Той обеща да бъде дискретен.
Консуело я погледна със съмнение, но не повдигна друго възражение. Всичко мина гладко, точно както беше предсказала Урсула. На следващия ден кралицата избра две от фаворитките си и трите се затвориха в покоите й заедно със златаря. Така двете девойки и Консуело можаха да напуснат палата незабелязани. Жилището на сър Уилям беше оттатък широката улица, наречена „Странд“, съвсем близо до палата. Тромавият слуга на младия баронет ги пропусна да влязат и безмълвно ги отведе в апартамента. Домакинът ги поздрави почтително, но Мария беше много смутена, защото на масата освен свещеника седеше още един млад мъж, който също стана и се поклони учтиво. Представиха го на дамите и Мария изпита дълбоко разочарование от присъствието на неочаквания гост, което щеше да предотврати желаното усамотение със свещеника. Очевидно сър Уилям отгатна мислите й, защото й се усмихна окуражително.
— Отец Джон ще ви изповяда тук, а ние ще се оттеглим в кабинета ми.
Мария погледна изненадано в сериозните очи на духовника, който кимна сериозно.
— Не се страхувайте, дъще. Чух, че се нуждаете от моята подкрепа.
Когато останаха сами, свещеникът настоя Мария да седне и да изпие чаша вино. Тя поднесе бокала към устните си с трепереща ръка. Дори тук, в добре пазеното жилище на сър Уилям, сърцето й беше пълно със страх, най-вече за свещеника и после за нея самата.
Духовникът беше умен и чувствителен мъж, точно както беше очаквала Мария. Той разбра напълно отвращението и гнева й спрямо служителите на светата инквизиция, които бяха осъдили майка й и й даде опрощение за отчуждението, което бе изпитала към Светата църква. После отслужи кратка служба в памет на семейството й. Консуело и останалите също взеха участие.
Изведнъж Урсула забеляза, че е станало късно и е крайно време да си тръгнат. Имаха да направят някои покупки, а и не биваше да отсъстват твърде дълго от двореца. На вратата Мария се обърна и се сбогува с домакина с думи на най-дълбока благодарност. Той целуна ръката й много по-сърдечно и по-пламенно, отколкото изискваше приличието.
— Надявам се да се видим скоро в двора, доня Мария. А дотогава ще се моля на Светата дева да ви закриля. — Тя усети желанието в гласа му и се почувства ужасно неловко.
Все още замаяна от случилото се, Мария се уплаши ужасно, когато почти веднага след излизането си срещнаха сър Ричард. Той изглеждаше много елегантен в новия си жакет от ръждивокафяво кадифе и тя неволно направи сравнение между внушителната му мъжественост и стройната младежка фигура на сър Уилям Лестър.
— Желая ви добър ден, доня Мария, и на вас също, мистрес Урсула. — Той кимна зарадвано на Консуело, размаха украсената с пера барета и се поклони с преувеличена учтивост. После хвърли бърз поглед към вратата, от която бяха излезли двете девойки, и Мария разбра, че му е известно на кого принадлежи жилището.
— Вероятно дамите са тръгнали да търсят някой определен търговец? — осведоми се учтиво той.
Мария се стъписа още повече под погледа на проницателните сиви очи, от които не убягваше нищо.
— Да — отговори задъхано тя и се обърна към Урсула, сякаш търсеше помощ. — Имам нужда от тънък лен. — Забелязала едва забележимото окуражително кимване на Урсула, тя добави по-спокойно: — Влязохме за малко при брата на мистрес Урсула.
При споменаването на лена сър Ричард бе примигнал изненадано и както винаги, Мария усети леката насмешка, с която беше свикнала, но не преставаше да се дразни. Норууд, който иначе беше самата учтивост, само присви леко очи при споменаването на сър Уилям.
Урсула не можеше да преодолее смущението си и Мария сметна за свой дълг да заговори за незначителни неща. Норууд придружи дамите до близкия магазин и настоя да подари на всяка от тях по няколко цветни панделки, които се предлагаха на улицата.
Под претекст, че иска да избере панделка, която да подхожда на цвета на роклята й, Норууд издърпа Мария настрана и заговори настойчиво:
— Радвам се, че се срещнахме. Пристигна вест от леля ви.
— Намерили сте я! — Мария не беше на себе си от неочакваната радост. — Тя зарадва ли се да чуе за мен или… — Тя млъкна несигурно. Беше твърде вероятно роднините на майка й да се откажат от общуването с испанската си племенница.
— Сър Франсис Уолсингъм изпрати един от хората си в северната част на страната, за да потърси близките ви. Установихме, че имате само една леля, доколкото разбрах, по-голямата сестра на майка ви. Името й е мистрес Ан Уинтертън, омъжена е за сър Томас Уинтертън от Морпет в Нортъмбърланд. Омъжила се е и е отишла да живее на север, преди майка ви да се запознае с дон Диего, и оттогава не е идвала в Лондон. Била много засегната от смъртта на сестра си, но в същото време изразила бурната си радост, че има племенница, която е в Лондон. Написала ви е писмо, което сър Франсис ми даде тази сутрин. Не очаквах да ви видя тук, но ви обещавам тази вечер да го донеса в двореца.
— Мислите ли, че някой ден ще мога да я посетя? — попита възбудено Мария. Радостта от откритието, че не е съвсем сама в Англия, я накара да забрави объркването, което беше предизвикала неочакваната среща със сър Ричард непосредствено след непозволеното посещение при отец Джон в дома на сър Уилям Лестър.
