й закрила, докато аз се опитвам да намеря семейството ви. Бог да бъде с вас, Мария.
Кралицата чакаше нетърпеливо и отново махна с ръка на мистрес Урсула да отведе новата придворна дама в отредените й покои. Мария се поклони дълбоко пред сър Ричард, направи почтителен реверанс пред кралицата и излезе неохотно, без да се осмели да се обърне.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Следващите дни се запечатаха завинаги в паметта на Мария като безкрайна поредица от неуспехи и неловки ситуации. Отредиха й стаичка в частните покои на кралицата. Едва по-късно й стана ясно, че това е особена чест, защото повечето придворни дами бяха подслонени много по-скромно и постоянно се намираха под бдителния поглед на отговорничката за гардероба, която се грижеше за облеклото на кралицата и ръководеше с желязна ръка не само слугините, но и придворните дами.
Задълженията на Мария не бяха трудни: да придружава кралицата на обществени места, от време на време да й помага при обличане, да спи в покоите й. Всички тези задачи се падаха по-често на дамите с по-висок ранг и младата испанка нямаше никаква работа. През повечето време седеше в стаята си и часовете се влачеха мъчително бавно. По-възрастните придворни дами я приеха без особено въодушевление, любезността им беше изкуствена: очевидно нямаха доверие на чужденката, която така неочаквано беше проникнала в затворения им кръг.
В тихите нощни часове тя често плачеше във възглавницата си и усещаше болезнено липсата на сър Ричард. Едва сега осъзна колко е силна любовта й към него. След страшните часове в Картахена и особено след случилото си при предаването й на испанския губернатор, той беше постоянно до нея. Лека-полека тя бе свикнала с присъствието му и постоянната му закрила и сега разбираше, че е станала напълно зависима от него. Копнееше за добре познатата й иронична усмивка, за високата, представителна фигура, копнееше да усети отново силата на мускулестото му тяло, докато двамата се разхождаха спокойно по палубата на „Глориана“.
Досега двамата се бяха срещнали само два пъти в двора, и то за кратко, и бяха разменили само няколко нищо незначещи любезности. Под любопитните погледи на останалите дами просто не можеха да поведат истински разговор. Той изглеждаше загрижен за благополучието й, но и се гордееше с факта, че кралицата я бе удостоила с благосклонността си. Постепенно Мария започна да вярва, че Норууд се радва, дето се е отървал от досадните си задължения към нея. Засега не беше успял да открие роднините й.
Една вечер Мария беше получила нареждане да забавлява кралицата със свирене на лютня и след като Нейно величество се оттегли за сън, вървеше обратно по коридора към стаичката си. Изведнъж чу странен шум и се огледа уплашено. От една ниша долиташе отчаян плач. Мария спря пред еркерния прозорец, закрит със скъпоценна завеса, на която беше изобразена богинята Диана, и се поколеба. Знаеше, че много хора в това състояние не изпитват желание да бъдат утешени. Но самата тя в последно време беше толкова нещастна, че реши да предложи подкрепата си. Сигурно плачеше някоя от придворните дами на кралицата, а Мария, макар и отскоро в двора, знаеше, че Елизабет може да бъде много жестока и безмилостна към хората, които я заобикаляха.
Тя повдигна леко завесата и попита с тих глас:
— Мога ли да ви помогна?
Хълцането престана, в коридора се възцари тишина. Мария направи нов опит:
— Аз съм, доня Мария. Понякога и аз се чувствам много самотна. — Гласът й изразяваше искрено съчувствие: — Често си казвам, че съм длъжна да свикна с живота си тук… все едно как.
Нежна женска ръка отметна гоблена и на трепкащата светлина на стенните свещници Мария разпозна обляното в сълзи, силно зачервено лице на младата придворна дама, която беше до кралицата в деня на представянето й.
— Мистрес Лестър? Мога ли да направя, нещо за вас? Какво се е случило?
Урсула Лестър потисна тихия си стон.
— Прощавайте, аз си мислех… Всички дами са си легнали… Мислех, че никой няма да ме чуе.
— Заповядаха ми да свиря пред кралицата, затова се прибирам толкова късно. Тя не можеше за заспи. Да не сте болна, мистрес Лестър? Или ви боли нещо? Да повикам ли лекар?
— Не, не, моля ви! Не съм болна, само… само съм много, много нещастна тук. — Тя отвърна лице и отново избухна в плач.
— Сигурно ви е мъчно за дома? — попита меко Мария и вместо отговор раменете на момичето се разтресоха още по-силно. — Съчувствам ви, защото и аз изпитвам вашата мъка. Аз също съм много далече от родния дом и макар че дуенята ми е много мила с мен и ме гледа като родна майка, усещам болезнено липсата на родината си. Къде е вашата?
— В Нортхамптъншир. Брат ми Уилям помоли кралицата да ме приеме в двора си и аз бях убедена, че ме очакват прекрасни приключения. Вече три месеца съм тук, а…
— Липсват ви родителите, братята и сестрите ви, нали?
Мистрес Лестър поклати глава.
— Родителите ми са мъртви. Останахме само Уилям и аз…
— Той ли ви заповяда да заемете мястото на придворна дама?
— Не, аз сама поисках. Бях много горда, че кралицата ме е удостоила с тази чест. Знаете ли, аз не съм от старата аристокрация, затова не хранех големи надежди… а после… когато Уилям ми каза… хвърлих се на шията му и бях най-щастливата жена на света, защото нямах представа…
— Какво не знаехте, мистрес Лестър? Нима кралицата не се отнася достатъчно любезно към вас, защото не сте от висшето общество?
— Не, кралицата е много любезна. — Урсула се усмихна с копнеж. — Е, поне когато е в добро настроение. Другите дами обаче, те… — Тя се разхълца отново. — Те ме отблъскват… и то не заради семейството ми, всъщност и затова, но главно защото аз… аз съм рекусантка. Нямах представа, че това ще ме изключи от техния кръг, но и не мога да го обясня на отговорничката за гардероба.
Мария приседна до нея на рамката на прозореца.
— Рекусантка… тази дума ми е непозната.
— О, разбира се, че няма откъде да я знаете. Не сте ли испанка? Тогава и вие трябва да принадлежите към старата вяра!
Мария отвори широко очи.
— Значи ли това, че сте католичка? Вярна дъщеря на римската църква?
— Да, ние с Уилям сме католици.
— А аз си мислех, че е забранено…
— Така е. Не ни преследват, но плащаме парична глоба, защото не принадлежим към официалната църква, и нямаме право да говорим открито за вярата си. Аз не съм казала нито дума в двора, но другите дами знаят и се държат ужасно. Твърдят, че всички католици са предатели, че не е редно да служа на кралицата, че никой от придворните не ме гледа с добро око. А тази вечер… някой е разкъсал бродерията ми. Бях ушила чудесна кърпичка и смятах да я подаря на Нейно величество за годишнината от възкачването й на трона. Не съм добра в бродерията, работих много упорито, а после… тази вечер я намерих разкъсана на парченца. Когато я открих, мистрес Уейнрайт избухна в смях и другите се присъединиха към нея. Избягах от спалнята и се скрих тук.
Мария сложи ръка на рамото й.
— Не бива да им позволявате да забележат колко дълбоко са ви засегнали.
— Няма да се върна при тях — отговори страстно Урсула. — Не мога да го направя. Ще помоля Уилям да ме вземе в къщи. Той ще подаде молба до кралицата и…
— Но, мистрес Лестър, така само ще ги зарадвате! Освен това може да навредите на кариерата на брат си.
Урсула кимна потиснато.
— Не бях помислила за това. Уилям е много добър с мен, но сигурно няма да се зарадва.
— Тази нощ няма защо да се връщате в спалнята на дамите. Можете да спите при мен. Кралицата ми предостави собствена малка стая. Предполагам, знаела е, че чуждестранният ми произход ме отдалечава твърде много от останалите дами. Стаичката не е голяма, но въпреки това ще се намери място и за вас.
