диадема, обсипана с бисери. Най-едрата перла беше спусната по средата на челото й с тънка златна верижка. Кралицата изглеждаше напрегната, изхабена и уморена. Бяла пудра и дебел слой руж покриваха лицето й. Досега Мария беше слушала само най-страшни неща за тази жена: че била не само еретичка, но и вещица, която омагьосвала с излъчването си всички мъже в своя двор и ги превръщала в покорни роби. Тя беше видяла как блестяха очите на сър Ричард, когато говореше за английската кралица, и съзнаваше, че той я почита и уважава повече от всичко на света. Въпреки това днес тя видя в кралицата само една издокарана, обсипана със скъпоценности застаряваща жена и в никакъв случай богиня, която заслужава да бъде почитана по този начин.
Владетелката се отпусна на трона, дамите се събраха около нея, готови да й служат. Първият камерхер вдигна белия си жезъл и започна да извиква един по един дошлите просители.
Мария погледна тайно към сър Ричард, но той стоеше гордо изправен и търпеливо чакаше, докато му дойде редът. Редом с него стоеше невъзмутимият сър Уолсингъм.
Камерхерът извика имената им в самия край на представянето.
— Сър Франсис Уолсингъм, сър Ричард Норууд, доня Мария Сантяго и Талавера.
Мария се залови за ръката на сър Франсис, едва сдържайки нервното си треперене, пристъпи пред кралицата и се поклони дълбоко. Когато отново се изправи, тъмните очи на Елизабет бяха устремени с любопитство към лицето й.
— Добре дошла в нашия двор, доня Мария.
Младото момиче се обърна бързо към сър Ричард, който се отпусна елегантно на едно коляно и прилепи устни към бялата тясна ръка на своята кралица, благосклонно протегната за целувка.
— Много се радваме да ви видим отново в двора, сър Ричард. Твърде дълго беше отсъствието ви.
Къдравата руса глава на мъжа се сведе още по-дълбоко.
— Само задачи от извънредна важност за благополучието на Ваше величество можаха да ме задържат далече оттук толкова време.
Мария видя дружелюбната усмивка на Елизабет и сърцето й се сви. Очевидно застаряващата кралица се наслаждаваше на искреното обожание на сър Ричард. Младата испанка беше абсолютно сигурна, че той говори от сърце, и сама се изненада от ревността, която я прониза.
Кралицата махна нетърпеливо с ръка, макар че очите й продължаваха да се усмихват.
— Хайде, да ви няма! Не е редно да ласкаете така безсрамно своята кралица. Доведете го по-късно в покоите ми, сър Франсис, не забравяйте и момичето.
Сър Франсис изведе Мария от залата за аудиенции, за да й покаже някои от забележителностите на палата Уайтхол: трите галерии, които се съединяваха във великолепна тераса, от която гостите можеха да се наслаждават на красивата гледка към Темза, и прекрасния таван на голямата галерия с картините на Холбайн. Мария се прехласна по красотата им, но объркването й не изчезваше. Какво правеше тук? Защо я бяха представили на кралицата? Тя беше враг на Англия и въпреки това в хладния и преценяващ поглед на владетелката нямаше нито следа от враждебност. Мария последва послушно двамата си придружители във великолепните градини, за които баща й говореше с такъв копнеж, разгледа огромната арена за турнири, където кралицата се забавляваше с многоцветната игра на състезанията, организирани в нейна чест. Всичко беше извънредно впечатляващо, но и уморително и Мария се зарадва, когато тримата се оттеглиха в кабинета на сър Франсис, където им сервираха изискани ястия и освежителни напитки.
Едва бяха свършили, когато им наредиха да се явят в частните покои на кралицата. Владетелката беше свалила скъпоценните си парадни одежди и носеше проста рокля от тежка коприна. В стаята беше останала само една придворна дама.
Тя кимна на гостите да се настанят на столчетата в краката й, след като прие благосклонно почтителните им поздрави. Мария се учуди на гласа й: дрезгав, доста дълбок, искрено дружелюбен.
— Нахранихте ли се?
— Разбира се, Ваше величество — отговори сър Франсис.
— Тогава да говорим за работа. — Кралицата потупа сър Ричард с дръжката на ветрилото си и той отново се наведе да целуне върховете на пръстите й. — Чухме, че сте донесли достатъчно плячка, която да ви обезщети за преживените нещастия.
Сър Ричард се ухили. В частните покои на кралицата той беше много по-спокоен отпреди и можеше да се откаже от придворната церемониалност.
— Достатъчно не само за мен, но и ми позволява да предоставя значителна сума на кралската хазна.
Кралицата изглеждаше доволна.
— Чудесно, сър Ричард. Парите ще бъдат използвани за благородни цели. Прочетохме докладите ви и напълно съзнаваме опасностите, които предвиждате.
Лицето на Норууд изрази сериозна загриженост.
— Позволете да дам на Ваше величество един съвет за вашата собствена сигурност. Дори опасността за Англия бледнее срещу много по-реалната опасност за живота ви. Крал Филип Испански ще стори всичко, за да ни лиши от нашата велика кралица.
— Знам това — отговори раздразнено Елизабет. — А дори и да забравя, моят арабин не престава да ми го напомня.
Сър Франсис се престори, че не е чул прякора, който му беше измислила лично кралицата.
Елизабет се засмя и посвети вниманието си на Мария.
— Значи това е испанската плячка, която донесохте от пътуването си, сър Ричард?
Мария се изчерви до корените на косите си и кралицата отново се засмя.
— Виждам, че разбирате английски, доня Мария. Не се обиждайте, момиче. Сър Франсис ми разказа колко добре сте били настанени на кораба и че сте била под постоянната закрила на дуенята си. Не бих ви приела в кръга на моите дами, ако не бях сигурна в добродетелта ви.
— В кръга на придворните дами на Ваше величество? — Мария произнесе възбудено тези думи, забравила, че общуването с кралицата изискваше чинопочитание. — Простете, Ваше величество — прошепна съкрушено тя и направи дълбок поклон. — Нямах представа, че съм удостоена с тази чест.
— Аз познавах майка ви, доня Мария. — Гласът на кралицата омекна. — Много съжалявам, че вече не е между живите, и особено за обстоятелствата около смъртта й.
Мария отвори уста, но не можа да произнесе нито дума. Кралицата беше познавала майка й и я бе запомнила, макар че дворът беше пълен с млади дами. Може би мистрес Гаскойн бе проявила особена благосклонност към бедното дете Елизабет, което беше страдало неописуемо от недоверието на кралица Мария, това беше известно на всички. Тя сведе глава, защото не смееше да попита за подробности.
Кралицата махна на придружителката си и младото момиче с кестеняви коси и ведро лице, горе-долу на възрастта на Мария, застана пред стола й и направи дълбок реверанс.
— Урсула, доня Мария ще ни служи като придворна дама. Вземете под крилото си младата испанска лейди, знам, че тя е още чужда в нашата страна и изпитва носталгия по родината. Запознайте я със задълженията й. Информирайте дамата, която отговаря за гардероба, че е длъжна да снабди доня Мария с всичко необходимо за живот в кралския палат.
— Ваше величество, за мен ще бъде удоволствие да дам своя принос за гардероба на доня Мария и да осигуря необходимите средства, докато намерим роднините й. Сър Ричард направи крачка към Мария и поднесе ръката й към устните си. — Доскоро, доня Мария. Ще ви изпратя сеньора Енрикес, вашата дуеня, за да ви помага.
Мария го погледна с няма молба, но младата придворна дама й кимна подканващо и двете трябваше да напуснат кралските покои. Нима щяха да я разделят от сър Ричард, още сега, в този момент, без да й дадат възможност да се сбогува с него и да му благодари за положените усилия? Отново я обзе паника. Тя се вкопчи отчаяно в ръката му и очите й се напълниха със сълзи. Всичко стана така внезапно. През изминалите седмици тя се бе старала да не мисли за несигурната съдба, която я очаква в английското кралство, за да се наслаждава на дружбата и привързаността му. Беше свикнала да вижда в негово лице своя могъщ закрилник, своя учител. А сега щяха да ги разделят… болката беше непоносима.
Норууд забеляза отчаянието й и се приведе към ухото й:
— Ще се виждаме често, защото аз няма да напускам двора. Няма от какво да се боите. — Шепотът му стана още по-настойчив: — Честта, която ви оказа кралицата, е невероятно голяма. Ще бъдете под личната
