Искате ли да дойдете с мен?
Урсула вдигна към нея разплаканото си лице и направи опит да се усмихне.
— Би било чудесно. Но сигурна ли сте…
— Да, сигурна съм. — Мария й кимна окуражително. — Трябва да се държим една за друга, не намирате ли? А утре ще попитам дали ще ви разрешат да се пренесете изцяло при мен. Вярвам, че няма да откажат. Дуенята ми ще се грижи и за двете ни.
Приятелството с Урсула Лестър направи живота в кралския двор малко по-поносим за Мария. Английското момиче с плахата усмивка и големите кафяви, малко късогледи очи беше приятна компания. Двете бяха почти на една възраст, Урсула беше само с три месеца по-малка от Мария. Тя беше избрана за придворна дама само няколко дни преди Мария. Починалият й баща беше с ранг на баронет, а брат й, за когото непрекъснато разказваше, бе наследил имението си малко преди Коледа.
— Уилям беше приет в кралския двор за Нова година и кралицата много го хареса — разказваше гордо тя. — И това не е чудно, защото Уилям е красив и самоуверен. Знам, че и вие ще го харесате, когато го видите. Винаги сме били заедно и той много искаше да бъда близо до него, когато дойде в двора. Затова подаде молба да ме приемат като придворна дама на кралицата. За съжаление се виждаме твърде рядко и бях много самотна до вашето идване.
Може би причината беше в потискащата самотност без сър Ричард Норууд, но Мария скоро започна да харесва компанията и вниманието, което й оказваше Уилям Лестър. Той беше красив, точно както го бе описала сестра му, не толкова силен и широкоплещест като Норууд, с по-крехки крайници, но представителен. Тъмната му коса падаше на меки къдрици до раменете, кафявите му очи бяха меки и изразителни като на сестра му, цветът на лицето беше свеж и приятен. Обличаше се с много вкус, не с подчертания разкош на другите придворни, които пълнеха залите и коридорите на Уайтхол. Към Мария се отнасяше с искрено почитание.
— Доня Мария, просто нямам думи да изразя колко съм ви благодарен, че посвещавате толкова внимание на сестра ми. Тя ми разказа колко мило сте се държали и че дори сте споделили стаята си с нея. Знаех, че бедната Урсула не се чувства добре в двора, но нямах представа какво бих могъл да сторя, за да й помогна. А сега лицето й отново е щастливо…
Мария се усмихна поласкано.
— Аз също бях много радостна да си намеря приятелка. И аз страдам от носталгия, сър Уилям, а религията, която изповядвам, не ме прави приятна компания за останалите дами.
Сър Уилям я погледна с известен страх, но забележката го накара да осъзнае, че Мария копнее за утешението на религията си не по-малко от него и сестра му.
Някак съвсем естествено сър Уилям започна да придружава Мария при всяко излизане и да прави компания на двете млади дами. След като сестра му си бе намерила приятелка, той идваше в Уайтхол много по-често от преди.
Винаги когато задълженията му позволяваха, той извеждаше трите дами — Консуело бе настояла да ги придружи на разходка в града. Докато изпълняваше службата си при кралицата, Мария поглеждаше често към младия мъж и всеки път се изчервяваше цялата, защото забелязваше, че и неговият поглед е устремен към нея с пламенно желание. Комплиментите му я ласкаеха и й бяха приятни, защото чуждоземната й хубост правеше другите придворни несигурни и те избягваха по-близък контакт с нея. Тя бе разбрала отдавна, че другите дами бяха силно изненадани от внезапното й провъзгласяване за придворна дама на Елизабет, но не се осмеляваха да изразят открито недоверието си. Не беше чудно, че при тези обстоятелства тя започна да цени високо дружбата си с брата и сестрата Лестър.
Ала когато един ден Уилям насочи разговора към общата им религия, младото момиче се обезпокои. Тримата бяха седнали в една отдалечена беседка в градината. По едно време извикаха Урсула при кралицата и Мария и Уилям останаха сами. Смутена, Мария понечи да се изправи, но Уилям хвана ръката й и я задържа.
— Сигурно много страдате от постоянните дворцови интриги, доня Мария — заговори топло той. — Урсула ми разказа за спокойния ви живот в естанцията.
— Да, това е вярно. — Мария изкриви лице. — Не бих имала нищо против да живея далече от двора. Не съм подготвена за такъв живот, камо ли пък в Англия.
— За съжаление тук ви липсва и утехата на религията.
Макар че Уилям говореше съвсем тихо и наблизо нямаше никой, Мария усети как я побиха студени тръпки. Тя се огледа бързо, защото се боеше до смърт от любопитните придворни.
— Мисля, че е забранено да се ходи на католическа служба.
— Ако имате желание, ще ви намеря свещеник.
— Но това е много опасно, особено за духовното лице!
— Той е от хората, които не се стряскат пред опасностите, когато съвестта и дългът изискват действие.
— Кралицата знае ли, че Урсула…
— Елизабет е толерантна, стига католическите семейства да плащат редовно наложените им глоби и да се пазят от предателство към трона. Да, сигурен съм, че религиозните ни симпатии не са тайна за нея. Не бива да забравяте, че някога и тя е била приета в лоното на католическата вяра и едва по-късно е решила да се откаже от нея.
Мария преглътна мъчително. Много отдавна не се беше изповядвала и копнееше да чуе утешителните слова на свещеника.
— В никакъв случай не бих искала да ви излагам на опасност, сър Уилям, но с радост бих поговорила с някой духовник, ако не рискуваме твърде много.
Сър Уилям целуна пламенно ръката й.
— Имайте ми доверие, доня Мария. Знаете, че с удоволствие ще ви услужа.
— Като настоящ закрилник на доня Мария в Лондон аз се радвам да чуя такива думи от устата ви.
Мария вдигна изненадано глава и се смути още повече, като видя сър Ричард, който стоеше на входа на беседката и ги наблюдаваше с весело лице. Бузите й пламнаха. Уилям Лестър не беше пуснал ръката й и тя побърза да я издърпа.
Сър Уилям скочи и се поклони дълбоко.
— Доня Мария е добра приятелка със сестра ми, сър Ричард, затова и аз се стремя да й помагам, доколкото мога.
Норууд го удостои с обичайната си подигравателна усмивка, добре позната и възбуждаща.
— Както вече казах, радвам се да чуя такива думи. За съжаление ще се наложи да ви отнема доня Мария, млади момко. Трябва да придружа младата дама в покоите на кралицата. Тя желае да ни попеете, доня.
Лестър се поклони сковано и Мария подаде ръка на сър Ричард. Беше извънредно смутена от факта, че я бяха заварили сама с младия мъж, въпреки това сърцето й направи огромен радостен скок при вида на любимия човек, който не се беше явявал в двора повече от две седмици.
— Значи сте си намерила приятели.
— За сър Уилям ли говорите?
Сивите очи на мъжа светеха със странен блясък.
— Всъщност имах предвид по-скоро мистрес Урсула…
— О, да — прошепна смутено Мария. — Двете имаме много общи неща.
— Лестърови са католици.
— И какво значение има това? — попита сърдито Мария. — Както знаете, аз също съм…
— Послушайте съвета ми и не излизайте сама със сър Уилям — прекъсна я меко Норууд. — Кралицата не понася, когато дамите й си намират обожатели, и обикновено ги наказва много строго. — Усмивката му беше невесела. — Младият Лестър е привлекателен мъж и самата кралица го удостоява с благоволението си, поне засега.
— Урсула ни напусна само преди минути…
Норууд я погледна изпитателно.
