племенницата си. Гордея се, че са те избрали за придворна дама на кралицата, и съзнавам, че не ни е съдено да се видим, преди да завършиш службата си или да се омъжиш. Ще се моля на Светата дева да те закриля, мила племеннице, и да те доведе скоро в Нортъмбърланд.
Мария беше трогната и очите й се напълниха със сълзи. Писмото събуди спомени за мъртвите родители и в душата й отново се надигна желанието да заживее сред близки хора. Кралицата беше мила с нея, но кралският двор беше студено място, пълно с интриги и коварство.
Когато се върна, Урсула завари приятелката си с мокри очи и се уплаши.
— Какво има, Мария? Да не би сър Ричард да ви е засегнал с гневни думи? Видях как се върнахте в залата. Надявам се, че Уилям не е направил някоя глупост?
— Разбира се, че не. Получих писмо от леля си и съм много радостна от сърдечността й.
— Значи сър Ричард не подозира нищо за днес следобед?
— Мисля, че не. Но ме предупреди да се пазя от дворцовите интриги.
— Предупредил ви е да се пазите от Уилям?
Мария се изчерви.
— Не пряко. Мисля по-скоро, че се бои да не разсърдя кралицата, ако допусна брат ви да ме ухажва.
Урсула я погледна замислено, после изведнъж изтърси:
— Мария, Уилям ви обича.
Младата жена сведе глава. Вниманието на Уилям я ласкаеше, но не беше очаквала такова обяснение.
— Не, той не бива…
Урсула въздъхна тежко.
— Значи съм права! Бедният Уилям няма никакъв шанс! Той се надяваше, че… тъй като нямате зестра… простете, че говоря така, но този факт ви прави неприемлива за повечето мъже в двора… Във всеки случай, Уилям се надяваше, че кралицата ще му позволи да ви ухажва. Но вие обичате Ричард Норууд, нали?
— Норууд ме мрази, гледа на мен като на враг. Когато е бил в Испания, са го хвърлили в затвора, а после са го изпратили като гребец на галера. Доведе ме тук като военна плячка, това е всичко. Понякога изпитвам страх от него. — Мария помълча малко и прибави шепнешком: — Можете ли да си представите какво означаваше да бъда негова пленница… непрекъснато да очаквам… да се боя от…
— Значи, въпреки че е разполагал с живота ви, той не е поискал всичко от своята плячка? — попита внимателно Урсула. За първи път някой се осмели да изрази с думи онова, което мислеха другите дами и вероятно го споделяха помежду си. Мария знаеше това и не се разсърди.
— Докато пътувахме насам, между мен и сър Ричард не се случи нищо непочтено — отговори спокойно тя. — Знам, че никой няма да ми повярва, но…
— Нито аз, нито Уилям ще търпим да обиждат добродетелта ви и вие го знаете — прекъсна я решително Урсула. — Думите ви обаче ми подсказват, че между вас и Уилям няма пречки, стига вие да… Връзката с Уилям ще ви донесе много изгода, Мария. Той няма големи имения, но не е беден, а и се надява да… — Тя млъкна като опарена. Очевидно щеше да издаде някаква тайна, с която можеше да навреди на брат си. — Но стига толкова. Нямам право да обсъждам делата на брат си. Ако разбере какво съм ви казала, сигурно ще ме укори за глупостта ми. — Тя се зае да оправя леглата, но не можа да се удържи и попита любопитно: — Щом сър Ричард не ви е сторил зло, защо се страхувате от него, Мария?
Младата жена поклати глава.
— И аз не знам. Между нас се натрупа толкова враждебност, че… Понякога имам чувството, че един ден ще ми отмъсти, и то жестоко.
— Отмъщение — това е страшна дума.
— Аз му причиних голямо зло и той не може да го забрави.
Урсула разтърси тъмните си къдрици.
— Ако замисляше отмъщение, той нямаше да ви вземе със себе си в Англия, камо ли пък да ви предаде под закрилата на кралицата.
По-късно, когато Урсула и Консуело заспаха спокойно, Мария продължи да размишлява над думите на приятелката си.
Какви бяха намеренията на сър Ричард? Защо я бе довел в двора? И изобщо, ако не я обичаше, защо беше толкова загрижен от близостта й със сър Уилям?
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
След няколко седмици Мария получи нареждане да се яви в покоите на кралицата още рано сутринта. Заповедта я обезпокои, защото кралицата почти никога не викаше младите си придворни дами по това време. Обикновено това ставаше, когато Нейно величество беше ядосана на някоя от своите дами и предстоеше сериозен разговор.
Мария бе послушала настойчивия съвет на сър Ричард и проявяваше повече предпазливост. Все пак тя не искаше да прекъсне дружбата си с брата и сестрата Лестър, затова, макар да не окуражаваше сър Уилям, не го и избягваше напълно. Преди два дни, когато придворните излязоха на езда с кралицата, конят на Мария внезапно започна да куца и сър Уилям веднага се втурна да й помогне.
За нещастие стана така, че сър Ричард мина покрай тях само след минута и отново ги завари сами. Той не се постара да скрие недоволството си от видяното и до края на излета остана близо до Мария. Дали кралицата беше узнала за недостойното й поведение и сега я викаше, за да я укори или дори да я накаже?
Елизабет седеше съвсем сама пред спинета си. Тя поздрави любезно младата испанка и веднага прогони страховете й. После с царствен жест й посочи да заеме място на столчето пред нозете й.
— Мария, вие изглеждате толкова свежа и бодра, много по-добре от повечето дами, които за съжаление невинаги спят през цялата нощ, както би трябвало да правят, за да могат на следващия ден да изпълняват задоволително задълженията си към Нас.
— Ваше величество?
Елизабет изкриви устни в подигравателна гримаса.
— Дете мое, Ние знаем отлично какво се върши в коридорите на палата, даже по времето, когато официално сме се оттеглили. Понякога Ни харесва да затворим едното си око, но друг път залавяме провинилите се на местопрестъплението и ги изпращаме в провинцията, за да помислят на спокойствие в какво са сгрешили. Слава богу, с вас нямаме подобни проблеми. Сигурни сме, че сте девствена и чиста като бялата одежда, която носите.
Мария се изчерви до корените на косите си. Отдавна й се искаше да разбере истинското мнение на кралицата относно връзката й със сър Ричард Норууд.
Елизабет побърза да разсее съмненията й.
— Преди малко при Нас беше Ричард Норууд. Помоли за разрешение да ви предложи женитба. Според Нас тази връзка е особено благоприятна и за двете страни. Все пак вие се намирате в доста неприятно положение — нямате зестра. Норууд е негодник, но е дяволски красив момък и Ние сме убедени, че ще се отнася добре с вас. Какво ще кажете?
— О, Ваше величество, никога не съм помисляла за такава възможност…
— Наистина ли? — Кралицата вдигна високо изписаните си вежди, за да изрази съмнение в истинността на това твърдение. — Е, тогава започвайте да мислите, дете мое. Вероятно няма да получите по-добро предложение, разбира се, ако вече не сте дарила сърцето си другиму. Ако е така, Ние желаем да бъдем запознати с положението, и то веднага, за да помислим какъв съвет да ви дадем.
— Не, Ваше величество, няма друг. Или поне…
— Младият Лестър ви е хвърлил око, даже Ние го забелязахме. Сигурно е замаял главата ви с красиви думи?
— Той наистина ме харесва, Ваше величество — прошепна несигурно Мария. — Но между нас не е имало нищо непочтено…
— И Ние се надяваме, че е така — отвърна остро кралицата. — Значи Лестър не се трогна от мнението на половината двор, че сър Ричард има по-стари права?
