изразила съмнения във верността й, макар че тя беше наполовина испанка и беше доведена в Англия като военна плячка. Елизабет не я бе заподозряла дори в лекомислие, макар че съществуваха достатъчно основания за това.
Ричард изглеждаше толкова загрижен за състоянието й… Дали я обичаше истински или се стремеше колкото се може по-бързо да узнае всичко, което беше станало в дома на Уилям? В сърцето й се надигна подозрението, че двамата мъже нарочно я бяха въвели в кралския двор, очаквайки, че като католичка тя ще се свърже с членовете на тази фракция. Всеки път, когато отиваше в жилището на Уилям Лестър, сър Ричард се оказваше някъде наблизо и двамата се срещаха уж случайно. За него беше много лесно да шпионира Лестърови, защото всички в двора бяха наясно с интереса му към Мария. Никой нямаше да заподозре стремежа му да държи под око жената, която беше дошла в Англия под негова закрила.
Тази мисъл улучи Мария като физически удар и пред очите й притъмня. Когато Уолсингъм и сър Ричард влязоха в стаята, трябваше да стисне здраво зъби, за да издържи предстоящия тежък разговор.
— Ранена ли сте, доня Мария?
Младата жена поклати глава.
— Ще можете ли да отговаряте на въпросите ми?
Тя кимна, макар че очите й бяха пълни със сълзи. Уолсингъм отпрати слугинята и приседна на един стол до леглото, на което лежеше Мария, стиснала конвулсивно едрата ръка на Консуело.
— Не бързайте, доня Мария, и бъдете колкото се може по-точна. Животът на кралицата зависи от думите ви.
— Сър Франсис, вие подозирахте ли, че Уилям Лестър и приятелите му подготвят заговор срещу кралицата?
Уолсингъм кимна и прокара пръсти по тъмната си брадичка.
— Животът на Нейно величество е в опасност, а вие сте оставили тези мъже да се разхождат свободно! — извика гневно Мария.
— За съжаление не познавам всички участници в заговора, доня Мария. Ако арестувам само онези, чиито имена са ми известни, голямата риба ще се изплъзне от мрежата ми и опасността за кралицата ще се увеличи. Събираме доказателствата и чакаме. Затова ви моля да ми разкажете всичко, което знаете.
Мария пое дълбоко дъх и започна да разказва: бавно, обмисляйки всяка дума, с чести паузи, през които поглеждаше подозрително сър Ричард.
— Значи смятате, че сте познали Антъни Бабингтън по гласа?
— Да, той има характерен висок глас.
— А имената, които са били споменати? Моля ви, спомнете си всичките!
Мария прехапа устни.
— Нямам представа колко хора бяха събрани в кабинета на сър Уилям. Във всички случаи Лестър и Бабингтън, да, и някой си Барнуел, който получи от Бабингтън задача да поддържа връзката с човек на име Джоунс и с още някого, когото нарече Севидж. Това означава варварин, нали? Действително ли е английско име?
Сър Ричард се усмихна горчиво.
— Да, това е вярно. В този случай името отговаря много добре на същността на човека, който го носи. Не казаха ли и други имена? Помислете, моля ви!
Мария смръщи чело.
— Да, спомням си. Бабингтън съобщи, че следващия път ще се срещнат в „Сейнт Гилеадс Фийлдс“ и че ще уведоми още някого… някого… — Тя размишляваше напрегнато. — Нещо като фиш… Фишбърн…
— Тишбърн?
— Да, мисля, че точно така се казваше.
Двамата мъже размениха многозначителни погледи. Мария поклати глава и в очите й блесна колебание.
— Имаше още едно име, което завършваше с нещо като… „кнок“. Не съм съвсем сигурна, но…
— Казахте, че в заговора участва и свещеник. За него ли говорите сега, доня Мария? Разбирам колебанието ви, знам, че не желаете да го издадете. — Въпреки съчувствените думи, тонът на Уолсингъм издаваше непоколебимост. — Да не би да е бил отец Джон Балард?
Мария се изчерви и сведе глава.
— А не казаха ли как смятат да осъществят коварния си план?
Мария погледна някъде в далечината и подръпна неспокойно завивката на леглото. Урсула Лестър беше невинна. Брат й беше уверил съучастниците си, че сестра му не знае нищо за заговора, и тя му вярваше. Въпреки това младото момиче беше забъркано в заговор за измяна и ако я арестуваха, очакваше я Тауър, разпити… При тази мисъл Мария усети как кръвта замръзна във вените й. Тя помълча малко и заговори колебливо:
— Мистрес Урсула, която няма представа за. заговора, трябва да отведе сър Уилям при кралицата, но не казаха под какъв претекст. Той се закле, че сестра му не е осведомена за заговора…
— В кой ден ще стане това? — попита мрачно Уолсингъм и Мария се уплаши още повече. Лицето му не предвещаваше нищо добро за момичето, което неволно щеше да се превърне в предателка.
Мария поклати безпомощно глава.
— На това място гостите започнаха да се разотиват и се уплаших, че някой ще ме види.
— Разбираемо е.
— Не искам да сторят зло на Урсула. Сигурна съм, че тя не знае нищо за заговора.
Уолсингъм стана рязко, отиде до прозореца и се загледа навън. Сър Ричард направи знак на Мария да пази мълчание, защото тя беше готова да се застъпи отново и много по-настойчиво за приятелката си.
Накрая Уолсингъм се обърна отново към присъстващите.
— Сигурна ли сте, че Лестър не ви е видял? И няма представа, че сте чули всичко?
Сър Ричард застана пред него и го погледна право в очите.
— Не позволявам да я излагате отново на опасност.
Мария замръзна на мястото си. Тези думи потвърдиха правотата на предположението й. Бяха я използвали, за да се доближат до Урсула Лестър. Сър Ричард я бе употребил за своите цели, бе я направил нищо неподозираща съучастница в работата му за Уолсингъм. Този мъж беше твърдо решен да напредне и не се спираше пред нищо. Дори беше готов да се ожени за момиче без зестра…
А тя му бе дарила цялото си сърце! Обичаше го толкова силно, че беше убедена в невъзможността си да живее далече от него и съзнаваше, че раздялата означава смърт за нея. Защо сър Ричард беше постъпил така, защо? Сигурно не можеше да забрави мъченията, на които го бяха подложили испанците, и изпитваше към нея единствено отвращение. Доведе я тук, посвети й много време и внимание, преструваше се, че изпитва искрена загриженост за благополучието й, и тя започна да вярва, че един ден непременно ще я обикне. Днес обаче й стана ясно, че всичко това е било преструвка, необходима за подсигуряването на по- нататъшната му кариера. Той беше служител на Уолсингъм и бе отишъл в Кадис с мисията да разузнае военните приготовления на крал Филип. Макар да беше джентълмен, той щеше да продължи да я използва, защото обичаше кралицата и работеше за утвърждаването на властта й. Беше готов да плати и цената, а именно да се ожени за доня Мария Сантяго и Талавера и да се обвърже завинаги с нея, макар че не я обичаше.
През това време двамата мъже се караха все по-ожесточено. Най-после разгорещеният им спор върна Мария към действителността и я накара да се заслуша.
— Доня Мария не се излага на опасност. Ще наблюдаваме Лестър и съучастниците му без прекъсване.
— Но той знае от слугата си, че е идвала в дома му, и ще предположи, че е могла да чуе нещо.
— Той е влюбен в доня Мария и мисли само добро за нея.
Сър Ричард направи нетърпелив жест с ръка.
— Този мъж е фанатик. Ако приеме, че го е предала, ще я убие, без да се замисля. Любовта към святото дело е над всичко в живота му.
Така е, каза си горчиво Мария, мъжете поставят над всичко любовта към делото.
Уолсингъм устреми проницателния си поглед към Мария и тя потръпна от внезапен студ.
