— Доня Мария, заговорниците са опасни и вие съзнавате това. Ако откажете да ни помогнете, няма да имам друг изход, освен да арестувам мистрес Лестър. Тя може да знае нещо за плановете на брат си, защото го посещава често и познава приятелите му.
— Какво трябва да направя? — попита спокойно Мария.
— Не! — изкрещя гневно сър Ричард.
Уолсингъм не му обърна внимание.
— Върнете се в двореца. Намерете Урсула и й кажете, че сте отишли да я потърсите в жилището на брат й, но ви е станало зле и сте побързали да се върнете в палата. Затова не сте уведомили слугата. Тя ще ви повярва. Все пак днес бяхте освободена от задълженията си, защото сте болна. Естествено съществува известна опасност — допълни той и вдигна рамене.
— Разбирам. — Мария стана от леглото, избягвайки да срещне настойчивия поглед на сър Ричард. — А сега ми позволете да се преоблека. Надявам се, че роклята ми е почистена и ще мога да се прибера в двореца. Приемам, че очаквате от мен да ви разказвам всичко, което ми прави впечатление във връзка със сър Уилям или ми се струва подозрително.
Уолсингъм се поклони в знак на съгласие.
— Ще повикам карета. Ричард ще ви придружи. — Последното беше заповед.
Когато Уолсингъм излезе, сър Ричард препречи пътя на Мария към вратата.
— Защо отидохте в дома на Лестър?
— Исках да поговоря с Урсула.
— Искахте да се посъветвате с нея дали да приемете предложението ми, нали?
— Сметнах, че тя и сър Уилям имат право да узнаят какво ме очаква.
— Или сте изпитали спешна нужда да избягате от близостта ми и сте напуснали двореца по най-бързия начин?
— Мисля, че е близо до ума да потърся съвет от Урсула. Аз я обичам, двете станахме близки като сестри.
— Тя е сестра на предател!
— Аз нямах представа за това — възрази спокойно Мария, — докато вие очевидно сте знаели.
Норууд въздъхна тежко.
— Ще поговорим за всичко, когато непосредствената опасност отмине.
Думите му отклониха вниманието на Мария и я накараха да забрави гнева си.
— Наистина ли смятате, че животът на кралицата е в опасност?
— Разбира се! Но това важи и за вас. Защо постъпихте така глупаво? Защо се съгласихте да работите за Уолсингъм? Той не може да ви принуди. Трябваше да откажете, каквото беше и моето желание.
Мария го погледна пронизващо.
— Никога не бих позволила да разпитват и измъчват Урсула.
Норууд сведе глава. Очевидно не можеше да оспори предположението й.
— А сега ме оставете сама — заключи хладно Мария. — Трябва да се облека.
Донесоха й роклята и съобщиха, че каретата чака пред вратата.
Мария зае мястото си редом със сър Ричард и каретата потегли. Пътуването мина в мълчание. Присъствието на Консуело изключваше доверителните разговори и Мария се радваше, че е така.
Когато влязоха в двореца и наближиха покоите на кралицата, сър Ричард изпрати Консуело напред.
— Ще бъда постоянно близо до вас. Можем да разговаряме спокойно, защото всички знаят за годежа ни. Наблюдавайте всички, които разговарят с Лестърови. Но моля ви, не се излагайте на излишен риск!
Урсула не беше в общата им стая и Мария усети безкрайно облекчение, че не й се наложи да измисля обяснения защо е облечена с чужда рокля или как се е срещнала със сър Ричард. Тя разказа на Консуело какво бе преживяла този следобед, но без да навлиза в подробности. Дуенята трябваше да стои настрана от предстоящите важни събития. Най-важното беше да не споменава пред никого за срещата със сър Ричард на улицата, камо ли пък за престоя в градското жилище на Уолсингъм.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Оказа се по-лесно, отколкото Мария беше предполагала. Когато Урсула се върна в стаята им, беше вече вечер. Тя прие разказа на Мария без подозрения, макар че беше много изненадана от предложението на сър Ричард.
— Не можете да се противопоставите, щом кралицата е дала изричното си съгласие. Горкият Уилям ще бъде извънредно разочарован…
Мария не посмя да погледне приятелката си в очите. Споменаването на това име беше толкова горчиво за нея…
— Още не съм приела предложението му.
— Но вие го обичате, Мария, това се вижда!
— Не знам какво изпитвам към сър Ричард. Знам само, че ме е страх от него.
Урсула поклати глава.
— Подчинете се на кралицата. Дръжте се любезно с него и се опитайте да спечелите време. — Тя целуна приятелката си с много обич и отиде да си легне.
Мария дълго лежа будна, размишлявайки над думите на Урсула. Да спечели време? За какво? За да дочака наследницата на Елизабет, която щеше да изпълнява желанията на сър Уилям? Тя побърза да отблъсне недостойните подозрения. Урсула не можеше да знае нищо за подлия план на заговорниците.
На следващия ден сър Уилям прояви извънредна загриженост за здравето на Мария, тъй като Урсула го бе уведомила за неразположението, което беше принудило приятелката й да напусне прибързано жилището му.
— Урсула ми съобщи и причината за тежката ви грижа. Желанията на кралицата са заповед за всички нас. Норууд се ползва със специалното й благоволение, а богатството му, макар да е завоювано с непочтени средства, му дава повече стойност в сравнение с мъжете, които разполагат със скромни средства.
Топлите летни дни минаваха бързо в оживени придворни забавления. Сякаш никой в кръга на кралицата не подозираше и най-малката опасност. Мария обаче имаше впечатлението, че някои от съветниците на кралицата, уведомени от Уолсингъм за готвещото се покушение, живееха — подобно на нея — със затаен дъх, в състояние на спокойствие пред буря. Мария винаги имаше странното чувство — все едно дали участваше в кралския лов на соколи, наблюдаваше мъжете, които играеха на топка, или танцуваше в задушната бална зала, — че очите й са постоянно приковани в богато облечените фигури на заговорниците. Бабингтън изглеждаше по-весел от всякога. Високият му глас често се издигаше в умело подбрани ласкателства. Дори да беше информирана за предателството му, кралицата не се издаваше с нищо, а приемаше зарадвано меденосладките му комплименти и флиртуваше като младо момиче, щастливо, че с чара си може да настройва мъжете един срещу друг.
Сър Ричард беше постоянно до Мария. Най-голямото й желание беше да повярва, че той търси компанията й заради самата нея, а не просто изпълнява отредената му роля в опасната игра, инсценирана от майстора Уолсингъм. Досега Норууд не беше поискал отговор на предложението си и Мария се стараеше да избягва тази тема.
Най-после тя можа да съобщи на сър Ричард нещо важно.
Един ден двете с Урсула бяха повикани при отговорничката за кралския гардероб и достолепната възрастна дама измери младите момичета със строг поглед.
— Нейно величество ви удостои с милостта да прекарате тази нощ в личните й покои. — Тя смръщи чело, за да покаже, че според нея двете млади дами с нищо не са заслужили такова благоволение. — Вие, Урсула, ще спите в самата спалня на кралицата. Вие, доня Мария, ще останете в приемната, ако стане нужда да се повика паж или офицер от охраната, защото кралицата никога не бива да остава без придружители.
Мария усети как по гърба й пробягаха студени тръпки. Дали Уолсингъм беше заложил този капан, за да залови Уилям Лестър и съучастниците му? Размишленията й бяха прекъснати от веселото бъбрене на Урсула, която беше извънредно зарадвана от кралската милост.
