— Снимката е правена през април 1941. Другият човек, разбира се, е папа Пий XII. Повярвайте, това не е монтаж. Британското министерство на външните работи подаде официален протест по този повод. Бяха употребени много силни думи, непривични за езика на дипломатическия протокол. Официалният отговор на Ватикана беше, че поглавникът е бил поканен в качеството му на виден католик, а не като хърватски държавен глава. Няма да коментирам това — то е извън сферата на моята компетентност. На екрана се появиха двама мъже в църковно облекло, но този път черно.
— Годината е 1953, а мястото — Латеранската базилика „Свети Йоан Кръстител“. Двамата свещеници отслужват литургия по случай петстотингодишнината от създаването на римския католически институт „Сан Джироламо“. Той съществува и до днес. Намира се на „Виа Томачели“, номер 132. Пълничкият мъж вдясно е монсиньор Юрая Магиерич, тогавашен президент и ректор на института — другият е отец Крунослав Драганович, негов секретар. И двамата са хървати. Всъщност „Сан Джироламо“ бил официалният център на хърватските свещеници в Рим. Последва фотография на внушителна сграда, озарена от ярка слънчева светлина. Една млада жена минаваше пред нея и се усмихваше на обектива. Свещеникът, застанал на стълбите, гледаше в противоположната посока.
— Институтът така, както изглежда сега. Ако не възразявате, бих искал Паркър да прочете как е бил описан през 1947 от един шпионин, внедрен в „Сан Джироламо“ от Робин Мъд, агент, работещ за американското контраразузнаване.
Паркър се прокашля и започна да чете.
„За да влезе в този манастир, човек трябва да бъде претърсен за оръжие, да покаже документи за самоличност и да отговори на въпросите откъде е, кой е, кого познава там, каква е целта на посещението му и как е разбрал, че в манастира има хървати. Всички врати са заключени, а пред онези, които не са, стои въоръжена охрана, която не пуска никого, ако не знае паролата. Навсякъде има въоръжени усташи — млади хора в цивилно облекло, които непрекъснато си разменят усташкия поздрав.“
— Горе-долу по същото време един италиански таен агент описва „Сан Джироламо“ като „свърталище на хърватски националисти и усташи“. На стените висели портрети на Павелич. Надявам се, че не се обърквате, Джек — добави след кратко мълчание Феликс. — Това е много важно — „Сан Джироламо“ бил център на един от най-големите канали за измъкване на нацисти от Европа. Една от най-позорните дейности на Ватикана. Драганович помогнал на повече нацисти да избягат в Южна Америка, отколкото организациите ОДЕССА и Ди Спине, взети заедно. Съдействал не само на хървати, но и на германци, австрийци, поляци и чехи. После ще ми задавате въпроси. Има време. Ще ви покажа всичко, което искате — документи, снимки и публикувани материали. Разполагам с доказателства за това, което говоря.
— Но откъде знаете, че и те не са фалшиви? И как да бъда сигурен, че не си измисляте цялата тази история?
— Няма как да разберете — поне, докато сте с нас. След това можете да проверите сам. Отидете в която и да е по-голяма библиотека — във Виена, в Тел Авив. В Държавния архив в Мериленд. Там ще ви покажат всичко, което искате да видите, и ще отговорят на въпросите ви. Ще ви дам имената и на независими изследователи. Университетски професори. Повярвайте, всичко е истина.
Джек постепенно започна да осмисля думите на Феликс. Дори британското разузнаване не би могло да манипулира архивите в библиотеки като виенската или израелската.
— Добре. Вярвам ви. Поне засега. Но действително започнах да се обърквам.
— Не ви упреквам. В момента сме още на повърхността. Нека да се опитам да изясня нещата. Преди Втората световна война католическата църква била замесена в дясната политика в Централна и Източна Европа. Най-големите заплахи за църквата били атеистичният комунизъм и либерализмът. Те били напаст близнаци, насочени към унищожаването на християнската цивилизация. Религиозните водачи гледали на мерките, които били принудени да предприемат, така, както лекарите и медицинските сестри се отнасят към здравеопазването и имунизациите.
Ватиканът се смятал за мозъчен център в конфликта между Бога и Дявола. Светът се променял, но не така, както те се надявали. Имало планове за създаването на Католическа федерация в Източна Европа. Целта била да се противопоставят на съветската пропаганда. Някои висши католически духовници искали да възстановят династията на Хабсбургите. Пий XII и съветниците му се стремели да разделят Европа на два блока: единият на Запад, като защита срещу Америка, а другият на Изток, като крепостна стена срещу червените. В някои държави политиците създадоха Християнски фронтове — националистически и яростно антикомунистически организации. В много случаи те служели за вербуване на неофашистките партии. Един от най-важните бил съюзът от войнствено настроени католици и миряни, чиято цел била да обедини всички нации от Балтийско до Егейско море в единна католическа федерация. Тя щяла да бъде известна с името „Интермариум“ — „Районът между моретата“, Новата Свещена Римска империя. Джек се размърда неспокойно. Институтът „Сан Джироламо“ изпъкваше в мрака и таеше тъмни сенки зад огрените от слънцето стени. Защо свещеникът бе извърнал глава? От момичето ли се криеше, или от фотоапарата?
— Все още не разбирам…
— Моля ви, Джек, въоръжете се с търпение. Опитвам се да не влизам в ненужни подробности, но някои от тях са важни. Да продължавам ли?
— Да, разбира се. Само… Нищо. Говорете.
— Андрия Омърчанин — нека да продължим да го наричаме Щефан Розевич — бил активен член на Интермариум. Той произхожда от католическо семейство от Загреб. Един от прадедите му играл важна роля във войните срещу турците. Бил убит в битката при Мохач през 16 век. Братът на Щефан, Драгутин, бил свещеник. През 1936 го направили епископ. Чрез него Розевич и неколцина негови приятели влезли във връзка с един френски кардинал на име Тисеран. Той бил секретар във Ватикана и координатор на антикомунистическия кръстоносен поход на Изток, Конгрегацията за католическо покръстване на Изтока. Конгрегацията вече обучавала стотици униатски мисионери в Рим и ги изпращала в Съветския съюз. Тисеран търсел начини да разшири влиянието си. През 1938 Розевич и брат му се срещнали в Рим с група католици, избрани от различни части на Централна и Източна Европа. Имало и духовници, и миряни. Тогава учредили нещо, което може да се опише само като кабала в кабалата. Таен сговор, чиято главна функция била да ръководи делата на Интермариум от името на Конгрегацията. По-голямата организация щяла да им служи като фасада пред обществеността и да изпълнява политическата програма на Ватикана в района. През това време самообявилият се Сговор щял да взима истинските политически решения, да постига споразумения с политиците и да прониква в по-висшите ешелони на светската власт. Нарекли се Лига на Източния кръст. Отново се чу изщракване и на екрана се появи друг фотос. Още една порта с надпис на неразбираем език.
— Друг усташки концлагер. Този път в Карловач. Следващият диапозитив показа купчина голи тела, които чакаха да бъдат погребани. Крака, ръце, зинали уста. Познатата анонимност на масовата смърт. Наследството на човечеството.
— Там били умъртвени най-малко седемдесет хиляди сърби и цигани.
На екрана се появиха главата и раменете на човек с хлътнали бузи и широко отворени очи.
— Отец Любо Вранчич, комендант на лагера. Приятел на Щефан Розевич. Издирван заради престъпления през войната. Още живее на свобода. Двамата с Розевич избягали заедно на Запад. Вранчич е един от учредителите на Източния кръст.
— Свещеник?
— Всяка сутрин отслужвал литургия в параклиса на концлагера. Повярвайте ми, Джек, навлизате в територия, където предпочитам да не ви водя.
Джек се вгледа в лицето на екрана. Познаваше такива хора. Те му бяха преподавали в училище, изповядвал им бе детските си прегрешения, взел бе първо причастие от тях.
Последва фотос на мъж в есесовска униформа. С изопнато тяло, нащрек, с нервни очи и съсредоточен поглед.
— Андреас Буххайм, оберфюрер от СС. Командир на войсковото поделение, разположено в Литва. Учредител на Източния кръст.
На екрана се редяха снимка след снимка. Чехи, поляци, балтийци, хървати и германци — всички членове на тайната лига. Офицери от СО и Тайната служба за сигурност на Райха, нацистки лидери, двама гаулайтери, един областен управител, неколцина полицейски началници, кардинал, епископ, свещеници и двама абати.
