В стаята стана тъмно.
Сноп бяла светлина проряза мрака. На малкия екран се появиха цифри, сетне се разнесе музика. А едновременно с нея се показа символът на една отдавна изчезнала тирания.
Филмът свърши и Паркър започна да пренавива лентата. Белият лъч, изпълнен с прах, още разкъсваше мрака. Феликс се обади от ъгъла.
— Монтаж, разбира се, но много изкусно направен. Отнел им е доста време. Завършили са го в последния момент. Ала е послужил за целта им.
— Какво беше това? — попита Джек.
— Въпросите после — отговори Феликс и се обърна към Паркър. — Следващия, ако обичаш.
Прожекционният апарат угасна. Светна друг лъч. Чу се тихо изщракване и на екрана се появи първият диапозитив.
— СС щандартенфюрер Вилхелм Клитман — започна Феликс. — Настоящото му местонахождение е неизвестно. На снимката е двайсет и девет годишен. Току-що назначен за комендант на затвора Фридрихщайн в Берлин. Намирал се е в огромен комплекс с размерите на бункера, където Хитлер и съратниците му са се крили в края на войната. Построен е там, където доскоро беше Източен Берлин. Затворът бил в руската зона в продължение на един месец, по времето, когато Клитман бил комендант.
— Но… Това е невъзможно — не се сдържа Джек.
— Невероятно, да, но не и невъзможно. Комплексът бил дълбоко под земята и скрит много по-добре от бункера на Хитлер. Съмнявам се дали самият фюрер е знаел за съществуването му. Той е още там, но малцина знаят това.
Чу се още едно изщракване и се появи втори диапозитив. Възрастен мъж в облекло на немски съдия. — Съдия Ервин Оберхаузер, председател на Военния трибунал срещу военнопрестъпниците, проведен в затвора Фридрихщайн в периода 24 юни — 17 август 1945. Там имало седемдесет и двама британски разузнавачи, арестувани по време на войната. Сред тях били неколцина от членовете на тайната организация, известна с името „Октомври“. На процесите присъствали висши официални лица от Райха, членове на Генералния щаб и представители на съдебната власт. Не е необходимо да казвам, че всичко било инсценировка. По онова време истинските държавни служители, офицерите от Вермахта и СС, съдиите и адвокатите били мъртви, арестувани или се криели.
Следващият диапозитив показваше първата страница на „Таймс“. Заглавието на статията беше: „В Берлин заседава Военният трибунал. Смъртна присъда очаква агентите на британското разузнаване“.
— Това е съобщено след първото заседание на съда във Фридрихщайн. Пълен фалшификат, също като процесите. Филмът, който видяхте, този вестник и многобройните подправени документи били основните фактори в един сложен план, чиято цел била да се изтръгнат самопризнания от седемдесет и двамата агенти, задържани в германския затвор.
На екрана се появи съдебна зала, украсена със символите на националсоциалистическата демократическа партия, начело с орела. На подсъдимата скамейка седеше гладко избръснат мъж, навел глава, а на високия подиум срещу него — петима съдии.
— Първият процес. Затворниците били водени пред съда поотделно. Цялата процедура продължавала по-малко от ден. След като установели главната вина под прикритието на фалшивата законност, завеждали осъдените пред съдебна комисия, която определяла размера на вината им и изтръгвала информация и за престъпленията на Съюзниците като цяло. И това, разбира се, било инсценировка. Паркър показа още снимки от процесите и един мъж, увиснал на бесилото.
— Някои били обесени — онези, които смятали, че няма да им трябват. За назидание на останалите. Разбирате ли, те се опитвали да направят нещо много просто. Искали информация. Но арестуваните били обучени и предани агенти. Не точно мъже от желязо, няма нужда да преувеличаваме. Но хора, твърдо решили да не издават нищо, освен името, ранга и номера си. Фалшифицираните кинопрегледи, съобщенията в пресата, документите и преди всичко съдебните процеси имали една-единствена цел — да сломят волята и духа на пленниците и да дадат основание за продължителни разпити. Знаем, че мнозина от нацистките военнопрестъпници в Нюрнберг и Айхман в Израел били готови да дадат сведения за себе си и за дейността си, дори за колегите си. Същият принцип бил приложен и в случая. Следващият диапозитив показа висока открехната порта с надпис на непознат език. Пазачи от двете страни. Бодлива тел.
— Това е концентрационен лагер в хърватския град Кланец. Там усташите задържали сърбите по време на Втората световна война. Сто и двайсет хиляди човека загинали в този лагер в периода 1941–1945 година. Джек беше напълно озадачен. Каква беше връзката между всичко това и кашата, в която се бе забъркал? Не му беше ясно и какво общо имаха инсценираните съдебни процеси в Берлин и в хърватския концлагер.
На екрана се появи млад мъж в старомодна военна униформа. Лицето му се стори познато на Джек.
— Този човек е бил комендант на лагера в Клинец от септември 1941 до октомври 1942. Отговорен е за смъртта на няколко хиляди души. Познат ли ви е ?
— Да, но не зная откъде.
— Ето същата снимка в близък план.
Комендантът бе вдигнал дясната си ръка към обектива. Държеше запалена цигара. Джек се вгледа в ръката му и видя, че малкият пръст липсва.
— Щефан Розевич — каза Джек. — Това е той.
39.
— Истинското му име е Андрия Омърчанин. Феликс произнесе фамилията буква по буква.
— Хърватин по рождение, но майка му е от Краков, затова говори свободно полски и никога не е имал проблеми да се представя за поляк. По време на Втората световна война бил офицер при усташите. Чували ли сте за тях?
— Много малко.
— Фашистка терористична организация, оглавявана от Анте Павелич. Дошли на власт в Хърватия през 1941 и се отцепили от Югославия. Павелич бил обявен за диктатор. Страната била завладяна от италианците, после от германците, но нацистите дали на Павелич почти неограничена свобода. През следващите четири години усташите изклали половин милион хора. Политически опоненти, сърби, цигани и евреи. Всеки, когото имали причина да не харесват. Те измислили етническото прочистване. Не разстрелвали и не вкарвали в газови камери противниците си. Съвсем не били толкова изтънчени. Предпочитали да прерязват гърла, да избождат очи и да късат крайници. Това бил най-варварският режим в онази варварска епоха. По време на войната усташите предприели кампания за покръстването на православните сърби в римски католицизъм. Розевич играл главната роля в онзи кръстоносен поход. Също като водача Павелич и той бил фанатизиран католик. Ненавиждал евреите и православните християни. Ето защо решил да изколи първите и да покръсти вторите. А онези, които не искали да приемат другата вяра, свършвали като евреите. Хиляди били убити или намерили смърта си в концлагерите на усташите. Замислете се, когато следващия път чуете новините за зверствата на сърбите. Нещата не са толкова прости, както ги представят в медиите. След като напуснал Кланец, Розевич бил назначен за началник на усташкия Комитет за всенародно помирение — или с други думи за принудително покръстване. Когато войната свършила, хората на Тито го сложили начело в списъка на издирваните. Човек би си помислил, че е бил преследван, но това би било много наивно. На света има малко справедливост.
Чу се поредното изщракване и на мястото на Розевич се появи слаб мъж с брада. Седеше зад едно бюро, а на стената зад него бе окачен портрет на Адолф Хитлер.
— Анте Павелич, лидерът на хърватите. Официалната му титла била поглавник. Тази снимка е правена в кабинета му в Загреб през 1944. Обърнете внимание на лентата на ръката му.
На дясната ръка на Павелич имаше черна лента със свастика.
Друг диапозитив — Павелич и Хитлер — усмихнати. После снимка на Павелич, застанал пред маса с две свещи, разпятие, кръстосани пистолет и кама.
— Тази е правена преди войната, когато усташите били още партизани в горите. Церемониите по посвещаването на новите членове били много официални.
Следващият диапозитив показа Павелич във военна униформа, поздравяващ човек в бели църковни дрехи. Джек изтръпна от изненада.
