пепелта и по парчета от дъски. Навсякъде бяха разпилени стъкла и мазилка. Бурята се засилваше. Мария вървеше отпред.
Стълбището към първия етаж беше разбито, но проходимо. Тази част от къщата не беше много разрушена. Тук-там на стените имаше тапети. Към някои от стъпалата още бяха прилепнали обгорели и прогизнали остатъци от дебелия килим. Отвсякъде капеше вода. Поредната светкавица ги накара да замръзнат на място. В две от стаите на първия етаж нямаше никой. Помещенията бяха тъмни и тъжни. Някой бе изкъртил мраморната камина и на мястото и зееше грозна дупка.
Пожарът бе причинил повече щети на стълбите, които водеха към следващия етаж. Мария и Джек се изкачваха предпазливо, като се вглеждаха в стъпалата пред себе си. Изведнъж Мария се наведе. Взе нещо и се изправи.
— Какво е това? — прошепна Джек.
Тя му подаде страница от „В света на фантазиите“.
В стаята вдясно мъждукаше светлина. Дъските на пода коварно скърцаха. Подпирайки се на стената, Джек се промъкна към вратата. Мария го последва.
Това беше стаята, където Мария свиреше. Инструментите и портретите на композиторите ги нямаше. Пушекът бе очернил бялата мазилка, а дъждът я беше съсипал напълно. Розевич бе натрупал купчина дъски в камината и беше запалил огън. Двамата с Паул седяха пред него и се топлеха. Детето трепереше. Нямаше палто, дядо му дори не го бе увил с одеяло. Розевич се беше вторачил в пламъците. Те осветяваха лицето му и подмятаха сянката му из стаята като знаме на мрака. В скута му имаше пистолет. От време на време погледът му се отместваше от огъня. Розевич се вглеждаше в пистолета сякаш четеше някакво послание на светлината, отразена от дулото му.
76.
Лъчът от фенерчето на Джек освети Розевич като прожектор, насочен към възрастен актьор, излязъл на сцената да изиграе последната си роля. Паул вдигна глава, обърна се и се взря в мрака. Не видя майка си, която бе скрита в сянката. Не знаеше дали е жива, или мъртва — баща му бе казал едно, а дядо му — друго.
— Паул! — извика Мария и се втурна към него. Джек протегна ръка и я спря.
— Внимавай! Той има пистолет!
Паул се изправи на крака и извика:
— Мамо! Тук съм!
Розевич вдигна глава стреснат и ядосан. Видя фенерчетата, скочи и грабна момчето.
— Татко, аз съм, Мария. Моля те, пусни Паул. Той преживя достатъчно.
— Нямаш право да идваш тук! — изкрещя Розевич. — Сега момчето е мое. Ти си мъртва. И двете ми дъщери умряха. А заради теб ще умре и Паул. И тогава всичко ще свърши.
Мария се опита да се отскубне от Джек.
— Недей, Мария. Той ще използва пистолета. Нека аз да поговоря с него.
— Трябва да го спра, преди да е направил нещо на Паул.
— Няма да успееш да се добереш до него. Ще те застреля, а после ще убие и Паул. Послушай ме.
Джек направи няколко крачки напред. Мария го последва, без да откъсва поглед от сина си.
— Можеш да вземеш ръкописа — обърна се Джек към Розевич. — Той е у мен, в чантата ми. Истинският, а не онзи другият. Твой е. Не ме интересува какво ще направиш с него, само пусни Паул.
— Доктор Гулд. Пътищата ни отново се пресичат. Розевич изведнъж се овладя.
— Много си упорит. Не предполагах, че си такъв. Толкова мекошав мъж и все пак настоятелен. Евреинът у теб е надделял над келта. Но упоритостта не е достатъчна. Трябва да си и умен.
— Знам, че искаш ръкописа. Готов съм да сключим сделка.
Розевич се изсмя. Държеше Паул здраво за врата.
— Сделка ли? Животът на едно момче срещу къс хартия? Откак се помня, съм бил сред такива книжа. Не ми донесоха нищо друго, освен тъга. Мислиш ли, че ще разменя момчето срещу това?
— Вече ти казах, че нося автентичното писмо на Исус. Можеш да го разгледаш. Ще ти го дам.
Старецът отново се изсмя и стисна още по-силно момчето.
— Не искам ръкописа ти. Нищо не си разбрал. Всичко свърши.
Джек беше в пълно неведение. Розевич изглеждаше съвсем побъркан.
— Какво искаш тогава?
— Нищо. Край на желанията. Всичко пропадна. Пуснали са го — добави по-тихо той. — Рамзи. Освободили са го.
За какво ли говореше Розевич.
— Рамзи — обади се Мария, — за когото съобщиха по радиото в самолета. Англичанинът затворник от войната.
И тогава Джек се сети. Спомни си гласа на Лени, която описваше събитията, довели до убийството на Карл.
— Но какво общо има Рамзи?Защо е толкова важен?
— „Октомври“ — отговори Розевич. — Британската военна част, която работеше с Титовите партизани в края на войната. Бяха изпратени в Хърватия със специална мисия през октомври 1944, когато Белград се предаде на Сталин. Британците бяха оттеглили подкрепата си за четниците на Михайлович и се бяха присъединили към Тито и комунистите. Рамзи ръководеше „Октомври“. Задачата им беше да служат за връзка между хърватските бойни групи и партизанските отряди в останалата част на Югославия. По онова време аз бях шеф на охраната на Анте Павелич. Подчинявах се само на началника на Гестапо в Загреб. Имах възможност да се запозная с хора, които не биха измамили германците. Понякога правех сделки зад гърба на Гестапо. Всички знаехме, че с Райха е свършено и че скоро ще изтеглят войските си и ще ни оставят. Единственият ни стремеж беше да оцелеем и да осигурим бъдещето си. Хората в цяла Европа постъпваха така. Източният кръст вече беше взел решение да не се колебаем, ако се наложи да избираме между британците и червените. Ето защо, когато Рамзи се свърза с мен и каза, че има предложение, аз не се двоумих. Съгласих се да се срещнем на четири очи. Прекарахме цял следобед в една малка църква извън Загреб. Беше в началото на декември. Предложението му се отнасяше до един раннохристиянски ръкопис, притежание на британското военно разузнаване в Рим. Джек усети, че губи почва под краката си. Навън дъждът се лееше безпощадно. Разнесе се гръмотевица.
— Но това е невъзможно — каза той. — Ръкописът никога не е…
— Подвели са те — прекъсна го Розевич. — Феликс не ти е казал всичко. Не е споменавал, че писмото на Исус е било в Рим, нали?
— Откъде знаеш?
— Саймън ми каза. Човекът, когото познаваш като Паркър. Ние се знаем отдавна.
— Той е мъртъв.
— Съжалявам. Е, това вече едва ли има значение. Остави ме да продължа. Нямаме много време. Феликс ти е казал, че ние се опитваме да занесем ръкописа във Ватикана, но обстоятелствата не позволяват. Това не е вярно..! Писмото на Исус беше изпратено там и известно време се съхраняваше в „Сан Джироламо“. Но Съюзниците овладяха положението в Италия, британското разузнаване надушило нещо и един от агентите им отмъкнал ръкописа. Те знаеха за брат ми и за мен. Рамзи ми предложи сделка. Казали му, че писмото вече не е в Италия. Шефовете му бяха наясно, че могат да го използват срещу Източния кръст. Нали разбираш, и те мислеха за бъдещето. Комунизмът настъпваше. Свършеше ли войната с Германия, те трябваше да насочат вниманието си към Съветския съюз. А кой можеше да им помогне да се борят срещу новия си враг по-добре от хората, които вече се бяха сражавали срещу червените? Нашата политика нямаше значение за тях, след като беше антикомунистическа.
Светкавица раздра мрака и изчезна. Розевич продължаваше да държи момчето.
— Сделката на Рамзи беше елементарна. Щяха да уредят бягството на мен, на брат ми и на всички членове на Източния кръст, които искаха да тръгнат с нас. Щяхме да живеем в Западна Европа под нова самоличност. Брат ми щеше да пази ръкописа в Загреб. В замяна на това Рамзи искаше списък от имена — предимно усташи, както и офицери от Гестапо и СС. Разписание на дежурствата, планове, пароли. Пълни
