— Това не е патрул — прекъсна го Ф’лар.
— Но, сър, — намеси се Т’сум с изумени очи, — изгревът над Нерат беше преди два часа, също като нашия.
— Именно тогава и ще отидем, кафяви ездачи. Оказа се, че драконите могат да пътуват между не само различни места, но и различни времена. Нишките се падали по изгрев над Нерат. Ние отиваме назад, между времената, да ги изгорим в небето.
Ф’лар не обърна внимание на заекващите молби на Р’гул за обяснение. Т’сум обаче награби торби с огнен камък и хукна обратно към отвора, където го чакаше неговият Мунт.
— Давай, стари глупако! — раздразнено кресна Лесса на Р’гул. — Нишките са тук. Ти беше сбъркал. Сега бъди драконов ездач! Или отиди между и си остани там!
Рамот, събудена от тревогата, побутна Р’гул с двуметровата си глава, и бившият Водач на Уейра излезе от моментния си шок. Без нито дума той последва Т’сум надолу по прохода.
Ф’лар беше навлякъл тежкото си уерово наметало и нахлузваше ботушите си за езда.
— Лесса, бъди сигурна, че си изпратила съобщения до всички Хранилища. Сега, тази атака ще спре след около четири часа. Така че най на запад тя ще достигне само до Иста. Но искам всяко Хранилище и всяка работилница предупредени.
Тя кимна. Очите й бяха фиксирани на лицето му, за да не пропусне нито дума.
— За щастие, Звездата едва започва Преминаването си, така че няма защо да се тревожим за атака през следващите няколко дни. Ще определя кога ще е следващата, когато се върна.
А сега изпрати Манора да организира жените. Ще имаме нужда от ведра мехлем. Драконите ще трябва да бъдат овързани с въжета, а това боли. И, най-важното, ако нещо стане не както трябва, ще трябва да чакаш докато някой от бронзовите не стане на поне една година, за да лети с Рамот…
— Единствено Мнемет ще лети с Рамот — изкрещя тя. Очите й хвърляха искри.
Ф’лар я притисна силно до себе си. Устата му се впи в нейната, като че ли искаше да вземе цялата й сладост и сила със себе си. След това я пусна толкова внезапно, че тя се препъна назад към наведената глава на Рамот. Тя се опря за момент на драконицата, не само за да запази равновесие, но и за духовна подкрепа.
Искаш да кажеш, ако Мнемет успее да ме хване, добави Рамот надуто.
Докато Ф’лар тичаше надолу към отвора на леговището и торбите с огнен камък го удряха по краката, той внезапно изпита чувство на благодарност заради скучните наблюдаващи патрули над всяко Хранилище и кътче на Перн. Той си представяше Нерат ясно, сякаш беше пред очите му. Буквално виждаше многоцветните виещи се цветя, които бяха забележителността на джунглите по това време на годината. Сякаш изрязаните от слонова кост цветчета щяха да блестят в първите слънчеви лъчи като драконови очи сред високите, широколистни дървета.
Мнемет го очакваше нетърпеливо с очи, блестящи от задоволство, свит на скалния ръб. Ф’лар се покатери на бронзовата шия.
Уейрът гъмжеше от криле от всички цветове, бръмчеше от викове и команди. Атмосферата беше наелектризирана, но Ф’лар не усещаше паника в подредеността на това объркване. Дракони и хора се измъкваха от отворите на пещерите. Жените бързаха по дъното на Чашата от една Долна Пещера към друга. Играещите покрай езерото деца бяха изпратени да събират дърва за огън. Младите ездачи, наблюдавани от стария С’ган, се подреждаха край помещенията си. Ф’лар погледна нагоре към върха и одобри стройните редици на ятата, подредени там в плътен полетен ред. Докато той гледаше, се оформи още едно ято. Разпозна кафявия Кант с Ф’нор на шията му точно в момента, когато ятото изведнъж изчезна.
Той нареди на Мнемет да излети. Въздухът беше студен и носеше усещане за влага. Късен сняг? Сега му беше времето, сега или никога.
Ятата на Р’гул и Т’бор се разгърнаха от лявата му страна, тези на Т’сум и Д’нол — от дясната. Той отбеляза, че всеки дракон е добре натоварен с торби. След това предаде на Мнемет визуализация на на ранната пролетна джунгла в Нерат, точно преди изгрев. Виещите се цветя блестяха в полумрака, вълните се разбиваха в брега на Голямата плитчина…
Той усети палещия студ на между. А с него — и пробождането на съмнението. Беше ли той лекомислен, изпращайки може би всички тях на смърт между времената в този опит да изпревари Нишките при Нерат?
И след това те се появиха там, в сумрачната светлина, която предвещава деня. Обгърна ги сочната миризма на плодове на джунглата. А също и топлина, и това ги плашеше. Той погледна нагоре и леко на север. Пулсирайки зло, Червената Звезда спускаше лъчите си над тях.
Хората бяха разбрали какво беше станало, и гласовете им се надигаха в изумление. Мнемет предаде на Ф’лар, че драконите са леко изненадани от реакцията на ездачите им.
— Чуйте ме, драконови ездачи, — извика Ф’лар. Гласът му беше писклив и напрегнат от усилието да бъде чут от всички. Той изчака, докато хората се приближат колкото се може по-близо. Каза на Мнемет да предаде информацията на всеки дракон, след което обясни какво е станало и защо. Никой не му отговори, но между настръхналите ята бяха разменени много нервни погледи.
Той бързо нареди на драконовите ездачи да се пръснат в подобна на купчина формация, спазвайки дистанция от пет разтега на криле нагоре и надолу.
Слънцето изгряваше.
Носени косо от вятъра над морето, подобни на все повече сгъстяваща се мъгла, падаха Нишките, тихи, красиви и измамни. Тези прекосили космоса спори бяха сребристосиви, развиващи се от твърдите замръзнали овали в груби конци, когато проникваха в топлата атмосферна обвивка на Перн. Без дори и помен от разум, те бяха запратени от голата им планета към Перн като ужасяващ дъжд, който търсеше органична материя, за да расте, хранейки се от нея. Всяка Нишка, попаднала на плодородна почва, би се заровила дълбоко, излъчвайки хиляди други в топлата пръст, докато я превърне в покрита с черен прах пустиня. Южният континент на Перн вече беше изсмукан до сухо. Истинските паразити на Перн бяха именно Нишките.
Приглушеният рев от гърлата на осемдесет мъже и дракони разцепи сутрешния въздух над зелените хълмове на Нерат. Сякаш Нишките можеха да чуят това предизвикателство, помисли за момент Ф’лар.
Драконите обърнаха като един клинообразните си глави към своите ездачи за огнен камък. Големите челюсти раздробиха буците, парчетата бяха погълнати и беше поискан още. Вътре в животните киселините разяждаха минерала и освобождаваха отровните фосфинови газове. Когато драконът изригнеше газ, той щеше да се запали от допира си с въздуха с изпепеляващ пламък, и да изгори падащите Нишки. Както в небето, така и върху земята.
Инстинктът на драконите заработи в момента, когато Нишките започнаха да падат над бреговете на Нерат.
