Колкото и голямо да беше уважението, което Ф’лар винаги беше изпитвал към бронзовия си другар, през следващите няколко часа то достигна нови висоти. Разпращайки вихри с големите си криле, Мнемет посрещаше падащото зло с огненото си дихание. Димът, понесен назад от вятъра, задавяше Ф’лар, докато той не се досети да се свие от едната страна на бронзовата шия. Драконът нададе вой, когато една Нишка докосна върха на крилото му. В миг Ф’лар и той се озоваха в между, студено, успокоително и черно. Замръзналата Нишка се отчупи. Мигом те се оказаха обратно в реалността, за да посрещнат новите Нишки.
Ф’лар виждаше около себе си как дракони изчезват и се появяват от между, издишвайки огън, изгаряйки, изпепелявайки. Докато атаката продължаваше и те се носеха над Нерат, Ф’лар започна да разбира схемата на инстинктивните драконови движения на избягване и атака. А също и тези на Нишките. Защото, в противоположност на всичко, което беше прочел в Записите, Нишките падаха на парцали. Не както би валял дъжд, на постоянни непрекъснати струи, а като снежинки, тук, отгоре, там, внезапно политайки на една страна. Никога плавно, въпреки проточеността, която предполагаше тяхното име.
Можеш да видиш как над теб пада парцалче. Твоят дракон ще се надигне, изригвайки огън. Ще изпиташ силната радост от гледката на сгърчващата се Нишка. Понякога парцалчето пада между ездачите. Тогава един от драконите изпраща сигнал, че ще го последва и, изригвайки огън, ще го атакува и изгори.
Постепенно драконовите ездачи се изместваха все по на запад над джунглите, толкова гъсти, толкова примамливо зелени. Ф’лар не искаше да мисли какво би станало, ако дори само една жива Нишка успее да се зарови в тази зелена страна. Трябваше да изпрати обратно нисколетящ патрул, за да претърсят всяка педя от повърхността. Една Нишка, само една Нишка можеше да затвори белите очи и на последното виещо се цвете.
Някъде отляво изпищя дракон. Преди той да успее да разбере кое е животното, то вече се беше прехвърлило между. Ф’лар чуваше и други болезнени викове, не само от драконите, но и от хората. Той притисна с ръце ушите си и се концентрира върху сегашните момент и място, както го правеха драконите. Ще си спомня ли Мнемет тези пронизващи викове по-късно? На Ф’лар му се искаше да може да ги забрави веднага.
Той, Ф’лар, бронзовият ездач, внезапно се почувствува излишен. Драконите бяха тези, които водеха тази битка. Ти окуражаваш звяра си, успокояваш го, когато го опари Нишка, но зависиш от неговия инстинкт и бързина.
Течен огън се стрелна през бузата на Ф’лар. Към него се прибави парене като от киселина в рамото, и от устните му се откъсна изненадан вик на агония. Мнемет моментално се оказа в благодарното между. Драконовият ездач започна да удря бясно по Нишките и ги усети как се втвърдяват на острия студ на между и се отчупват. Отвратен, той тупна силно по още парещите рани. Отново във влажния въздух на Нерат болката сякаш отслабна. Мнемет измърка успокояващо и се спусна към парцалче, изригвайки огън.
Шокиран от факта, че беше мислил само за себе си, Ф’лар бързо разгледа рамото на дракона за белези от опарване.
Аз се дръпвам много бързо, увери го Мнемет и се плъзна настрани от опасно близко кълбо Нишки. Един кафяв дракон ги последва надолу и ги изгори до пепел.
Може би след мигове, а може би след стотици часове Ф’лар погледна надолу и с изненада видя осветеното от слънцето море. Нишките сега падаха безвредно в солените води. Нерат се простираше от дясната му страна, на изток, скалистият му връх извиваше в западна посока.
Всеки мускул на Ф’лар болеше от умора. В радостта от неистовата битка той беше забравил кървавите белези по бузата и рамото си. Сега, докато той и Мнемет се плъзгаха бавно, раните боляха и пареха.
Той издигна Мнемет нагоре, и след като достигнаха достатъчна височина, започнаха да планират. Не се виждаха падащи на земята Нишки. Под него драконите се подреждаха, на високо и току над земята, търсейки знаци за закопаване, внимавайки за внезапно накланящи се дървета или разбутана растителност.
— Обратно към Уейра — нареди той на Мнемет с тежка въздишка. Чу как бронзовият предава командата дори в момента, когато преминаха между. Беше толкова уморен, че дори не визуализира къде — още по- малко пък кога — отиват, надявайки се на инстинкта на Мнемет да го заведе у дома през пространството и времето.
Протегнала врат към Звездния камък на връх Бенден, Лесса наблюдаваше от скалния отвор, докато четирите ята не изчезнаха от погледа й.
Въздъхвайки дълбоко, за да подтисне вътрешните си страхове, тя хукна надолу по стъпалата към дъното на Чашата на Уейра. Тя забеляза, че някой пали огън до езерото, и че Манора разпределя нейните жени наоколо. Гласът й беше ясен и спокоен.
Старият С’ган беше строил младежите. Тя забеляза завистливите очи на най-новите драконови ездачи през прозорците на помещенията им. Те щяха да имат достатъчно време, за да яздят огнедишащи дракони. Още ги деляха Обороти от това, за което Ф’лар беше намекнал.
Тя сви рамене, когато се запъти към младежите, но се насили да им се усмихне. Предаде им заповедите за тях и ги изпрати да предупредят Хранилищата, предавайки бързо на всеки дракон да бъде сигурен, че ездачът му е дал ясна отправна точка. Хранилищата скоро щяха да забръмчат като разтревожени мравуняци.
Кант й предаде, че над Керун има Нишки, които падат на Керунската страна на залива Нерат. Той й предаде, че Ф’нор смята, че неговите две ята няма да са достатъчни, за да защитят поречието.
Лесса спря за момент, опитвайки се да прецени колко ята вече са излетели.
Ятото на К’нет все още е тук, информира я Рамот. На Върха.
Тя погледна нагоре и видя бронзовият Пиант да разперва криле в отговор. Предаде му да се прехвърли в Керун, близо до Нератския залив. Цялото ято се издигна покорно и изчезна.
Тя се обърна с въздишка да каже нещо на Манора, когато напорът на вятъра и отвратителното зловоние почти я премазаха. Въздухът над Уейра беше пълен с дракони. Тя беше готова да запита Пиант защо не е тръгнал към Керун, когато забеляза, че животните са много повече от К’нетовите двадесет.
Но ти изчезна преди малко, извика тя, когато видя туловището на Мнемет, невъзможно за сбъркване с когото и да било.
За нас това беше преди два часа, каза Мнемет. Тонът му излъчваше такава умора, че Лесса затвори очи в знак на симпатия.
Някои от драконите се спускаха бързо. По неловкостта им си личеше, че са ранени.
Жените грабнаха като една делвите с целебно мазило и чисти парцали и замахаха към ранените. Обезболяващият балсам щедро се лееше по белезите, които напомняха черно-червена одрана кожа.
Без значение колко тежко е ранен, всеки ездач се грижеше първо за животното си.
Лесса продължаваше да следи Мнемет, сигурна, че Ф’лар не би сдържал огромния бронзов дракон да планира така, ако беше ранен. Тя помагаше на Т’сум да се погрижи за жестоко прободеното дясно крило на Мунт, когато забеляза, че небето над Звездния камък е празно.
Лесса се насили да привърши с Мунт, преди да потърси бронзовия дракон и неговия ездач. Когато ги намери, тя видя как Килара маже мехлем на бузата и рамото на Ф’лар. Тя решително се приближаваше към тази двойка, газейки по пясъка, когато до нея достигна острата молба на Кант. Главата на Мнемет се отметна назад — той също беше уловил мисълта на кафявия.
