— И сигурно доста хора са те видели.
— Така си е.
— Финк видя ли те?
— Видя ме. И много други ме видяха.
— Добре ли познаваше Ани?
— Доста добре. От време на време се срещахме. Няма ли да проверите моето алиби?
— И това ще стане. Какво ще рече „доста добре“?
— Ами… доста добре.
— Чукаше ли я?
— Що за въпрос?
— Бихме искали да знаем — каза Карела.
— Чукахме се. — Ейбълсън поклати глава. — Ей, момчета, частния живот на човека за нищо не го броите. Нищо свято няма за вас.
— А знаеше ли, че тя има любовник, който я издържа?
— Кой? Ани? Будалкаш ли ме?
— Говорим сериозно.
— Не, не знаех. Много ми беше симпатична. Хубаво маце.
— Къде се запознахте?
— По време на партия билярд. Можете ли да си представите? Играеше билярд. Страхотно маце беше. Веднъж дойде в салона, не в този, а в салона на Мики. Нали го знаеш салона на Мики? Дойде една вечер там с деколте ей дотук. Честна дума. Взе една маса и като подхвана топките, на нищо ги направи, сякаш цял живот това е правила. Страшна мадама. Всеки път, като се наведеше над масата, на момчетата очите им изскачаха. Страшно маце! Много ми беше симпатично.
— Да е споменавала пред теб името Фелпс?
— Не.
— А знаеше ли, че е разведена?
— Знам, знам. Нали съм я вземал от къщи. И с детето се запознах, Моника. Много сладко дете. Понякога му носех подаръчета — кога бонбони, кога кукла. Дреболии. Страхотно хлапе. Много умно. Голяма сладурана.
— Сигурно.
— И то ми беше симпатично.
— Мислил ли си някога да се ожениш аз Ани?
— Е, не ми е била чак дотам симпатична, господине.
— Да е споменавала пред теб, че има врагове?
— Не.
— А да ти е казвала, че се страхува от някого?
— Не.
— Кога я видя за последен път?
— Ами отидох в ритуалната зала, да й отдам почит.
— Кога я видя жива ми е думата.
— Преди няколко седмици. Чакай, беше първи юни. Сега си спомням, някой каза, че вече е юни. Беше събота вечер.
— Да е споменавала някакво писмо, което е получила?
— Не.
— След това търсил ли си я?
— Да. Един-два пъти се чухме по телефона.
— По време на тези разговори да е споменавала някакво писмо?
— Не си спомням.
— След шести юни търсил ли си я?
— Да, май я търсих.
— Да е споменавала някакво писмо?
— Не.
— Познаваш ли Артър Кордис?
— Не.
— А някой си Джейми?
— Не. Почакай. Как му е фамилното име?
— Не му го знам.
— Не. Познавам няколко души на име Джими, но на никого не викат Джейми. Пък и не познават Ани. Не, съжалявам. Няма ли да проверите моето алиби?
— Ще го проверим — каза Карела. — Когато се срещнахте, не ти ли се видя разтревожена? Да е имало нещо, което да я тормози, да я плаши?
— Не е споменавала нищо такова. Виждаше ми се жизнерадостна. Добре си карахме. Беше щуро маце. Не си я виждал как играе билярд. Страхотна беше. Не познавам друг, който да играе билярд така добре. Е, аз съм по-добър, но и тя беше страхотна, направо страхотна.
— Значи, Ейбълсън, нямаш представа кой може да я е убил?
— Нямам. Беше страшно маце. Защо да я убиват? Долна работа. Жалко. На мен ми беше много симпатична, да знаеш.
— Е, Ейбълсън, благодарим ти — казаха детективите и отидоха при Болди Финк, който продължаваше да брои пари.
— Миналия понеделник Ейбълсън игра ли комар при теб? — попита Клинг.
— Игра.
— От колко до колко?
— Дойде към осем и половина, отиде си в малките часове.
— По-точно.
— Към два-три часа трябва да беше.
— През това време излиза ли някъде?
— Да излиза? Така му беше потръгнало, да не е луд да мърда от масата? Спечели близо половин хилядарка. Когато ме пита за него, реших, че за това го търсите. За комара. Цялата нощ изкара тук. Абе, момчета, не можете ли да размислите?
— Друг някой да го е видял тук?
— Стотина души.
— Кои?
— Ей тези момчета например. От четвърта маса.
Клинг тръгна към посочената маса.
— Не можем ли да оправим тази работа? — обърна се Финк към Карела. — Толкова ли сте честни, по дяволите?
— Не е там работата — каза Карела. — Не съм честен. За нищо на света не бих разрушил вярата ти в корумпираността на полицията. Корумпиран съм колкото всички останали ченгета, които познаваш. Работата е там, че се глася за големи дела и не ми е до дреболии.
— А, ясно — кимна Финк, удовлетворен от отговора. — Разбирам. По едно време взех да мисля, че не съм наред. Да видя ченге, което не взема сухо. Защо не вземете да изпроводите насам някое ченге, дето да не се гласи за големи дела? Много ще ми е трудно да сменям мястото.
— Разбирам те. Ще изгубиш дела, който се полага за салона.
— Точно така. Правилно си ме разбрал. Тук имам големи режийни. Та да вземеш да ми намериш някое ченге, дето не се гнуси от дреболии, а?
— Ще потърся — каза Карела. — Дотогава — никакъв комар.
— Благодаря — каза Финк щастлив. — Хиляди благодарности.
Клинг се върна.
— Всичко се потвърждава — каза. — Ейбълсън е чист.
