З: Моника, ако обичаш…
М: Заета съм. Дочуване.
З: Моника!
М: Какво?
З: Писмото в бюрото ли е?
М: Не знам.
З: В стаята ли е?
М: Не знам. Дочуване.
Карела огледа бележките си.
— Това ли е всичко? — попита.
— Да — каза Моника. — Затворих телефона. Трябваше да облека куклата. Освен това, да ти кажа правата, започна да ми става скучно. Винаги ми става скучно, когато говоря по телефона. Особено с възрастни. Питат те само как си и дали си се държала добре. Не умеят да разговарят по телефона. Знаеш ли, че мога да набера номера на Марджъри съвсем сама? Искаш ли да видиш как набирам номера на Марджъри?
— Не сега — каза госпожа Травейл.
— Той каза ли, че пак ще се обади? — попита Клинг.
— Не съм сигурна, че беше мъж.
— Който и да е бил, каза ли, че пак ще позвъни?
— Не. Аз затворих телефона.
— А човекът обади ли се?
— Не.
— Къде е писмото, Моника?
— Не знам. Мисля, че мама го изхвърли.
— А тогава защо си казала…
— Защото този човек много се вълнуваше за писмото. Не ми даде сърце да му кажа, че мама го е изхвърлила. А и не съм сигурна дали го е изхвърлила.
— Може ли да претърсим стаята й, госпожо Травейл? — попита Карела.
— Разбира се — отвърна госпожа Травейл.
— На мама няма да й е приятно — каза Моника с укор в гласа.
— Ние много ще внимаваме — обеща Карела.
— Въпреки това няма да й е приятно. Много внимава с дрехите си. Понякога, като си играя на медицинска сестра, използвам шаловете й вместо бинтове. Тя направо получава удар. Никак не обича да й бъркат из чекмеджетата. Много се сърди. Така че по-добре внимавайте.
— Много ще внимаваме — повтори Карела.
— Смятате ли, че това писмо е важно? — попита госпожа Травейл.
— Човекът, който е разговарял с Моника, го е смятал за важно — каза Клинг. — А и дъщеря ви го и смятала за важно. Иначе нямаше да пише писмо на Теодор по този повод.
— Писала е на Теодор? — Госпожа Травейл изглеждаше заинтригувана.
— Да — каза Клинг. — Госпожо Травейл, бях останал с чувството, че ви е симпатичен.
— Така е, много добри чувства имам към него.
— Тогава защо не му давате Моника?
— Какво? — попита Моника.
— Според мен едно дете не трябва да живее без жена — каза госпожа Травейл. — Ако иска, да ни вземе и двете, още утре ще се съглася.
— Преди малко казахте, че му нямате вяра.
— Когато става дума за Моника.
— Ани пиеше ли, госпожо Травейл?
— Разбира се, че не!
— А известно ли ви е, че господин Бун се е опитвал да вземе детето с мотивировката, че Ани била алкохоличка?
— Не, не ми е известно. Обаче не се учудвам. Обичам Теодор, но той не би се спрял пред нищо, за да вземе детето.
— Освен пред убийство — додаде Карела.
Госпожа Травейл хвърли бърз поглед към Моника.
— Проверихме неговото алиби — поясни Клинг. — Вероятно ще ви е приятно да узнаете, че е чист.
— Аз ви казах това още първия път — рече госпожа Травейл.
— За кого става дума? — попита Моника. — За татко ли?
— Да — каза госпожа Травейл. — Обичам това момче. Много ми се иска да ни вземе и двете. Мразя цялата тази история. Неприятно ми е да се занимавам със съдилища и адвокати. Обаче как иначе да го убедя, че не е прав? Толкова ми е неприятно, че съм принудена да му нямам доверие.
— Сега вече има законни права над детето.
— Възможно е — каза госпожа Травейл и сви рамене. — А какво ще кажете за човека, който е разговарял е Моника?
— Какво имате предвид?
— Дали не е той… който го е сторил?
— Възможно е.
— Какво е сторил? — попита Моника.
— Нищо — отговори Клинг.
— Има ли начин да си провери от кой телефон са се обадили? — попита госпожа Травейл.
— Изключено е. Дори докато човекът е още на телефона е проблематично проследяването. Днес телефонните връзки са автоматизирани. Ако сам е набрал номера, без помощта на телефонист, няма начин да се проследи. Дори ако го е свързал телефонист, връзката пак превключва на автоматична, и край. Полицията не успява да проследи кой знае колко разговори, госпожо Травейл. Това става предимно в детективските романи.
— Разбирам — каза госпожа Травейл, но в гласа й имаше съмнение.
— А сега може ли да хвърлим един поглед на стаята? — запита Карела усмихнато.
— Разбира се — каза госпожа Травейл и също се усмихна.
— Това може да ни отнеме известно време — продължи Карела. — Ще претърсваме основно.
Убиецът извади късмет.
Претърсиха основно, но не откриха писмото.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
В Централната полицейска картотека издириха досието на Чарлс Фетерик и го изпратиха по куриер на детективите от 87-и участък. В тишината на стаята детектив Котън Хоуз се зае да го изучава.
След като прочете два пъти встъпителната страница, хвърли набързо поглед върху отпечатъците от пръстите на Фетерик и насочи вниманието си към останалата информация. От нея се виждаше, че Фетерик е прекарал една година в затвора. Последният му известен адрес бе улица „Боксър“ номер 127 в Ривърхед. Мястото, където го бяха открили и откъдето им беше избягал. От документацията човек не можеше да научи много неща, освен че Фетерик се опитал да разбие огнеупорната каса на работодателя си. Глаголът „разбивам“ може би в случая не е съвсем точен. Преди да ограби касата, Фетерик научил цифровата комбинация.
Хоуз прегледа отново досието.
Фетерик беше работил във „Фотогравюра Актън“, булевард „Актън“, Ривърхед.
Каза на Майер Майер, че ще отсъства за малко, и излезе.
