познавали най-интимно, познавали са своите взаимни желания, мисли и мечти, изведнъж да се разделят и да се държат помежду-си като чужди. Не можеш в такъв случай да не изпитваш неприязън към човека, който те познава прекалено добре. Помолил си го повече да не споделя живота ти, но ти е неприятно, че някога го е споделял.
— Сигурно сте права. Значи не е имало открито скъсване на отношенията? Имам предвид когато е идвал на гости. Не се ли караха за нещо?
— Теодор не е убиец — заяви госпожа Травейл безпрекословно.
— Не трябва да пренебрегваме нито една възможност, госпожо Травейл.
— Знам. Дъщеря ми бе убита, господин Клинг. Тя не беше много умно момиче, но не трябва да мислите, че не съм я обичала силно. Много я обичах. И аз дори държа полицията да не пренебрегне нито една възможност. Теодор обаче не е убиец. Той е творец. А творците не рушат.
— Разбирам ви — въздъхна Клинг. Знаеше много добре, че ще разпитат Бун независимо дали беше творец, разрушител или и двете. Но вече знаеше, че методите на полицейското разследване се разясняват само в границите на определени рамки, и то ако човек е настроен великодушно. Беше открил, че най- добрият начин да разясниш тези методи е като не разясняваш нищо. Слушай, наблюдавай, помни, приемай съвети. А след това си върши работата както си я вършил и преди.
— Тя кога се разведе?
— Преди две години.
— В този град ли?
— Не. Нямаше изневяра. Теодор си живееше по правилата, докато бракът им бе в сила.
— Виждам. Дъщеря ви в Рино6 ли отиде?
— Не. В Лас Вегас7. Теодор пое разноските.
— А детето?
— Моника остана при мен, докато Ани бе на запад.
— Имате ли други деца, госпожо Травейл? Ани имаше ли брат или сестра?
— Брат.
— Къде мога да го открия?
— Той е мъртъв.
— О, извинете.
— Загина във Втората световна война. Беше картечар на самолет на военноморските сили.
— Извинете.
— Загина на деветнайсет години. Първо изгубих мъжа си, а сетне единствения си син. Остана ми само Ани. После имах и Теодор. След това Теодор си отиде, а сега… а сега пак останах сама. Имам само детето. Имам това малко момиченце.
— Разбирам — каза Клинг.
— Но една жена трябва да има мъже около себе си, господин Клинг. Жените се нуждаят от мъже.
— Разбирам.
— Теодор беше добър човек.
— А дъщеря ви, госпожо Травейл…
— Да?
— Тя в последно време срещаше ли се с мъже?
— Да.
— С кои?
— С няколко.
— Бихте ли ми казали имената им?
— Разбира се. Срещаше се с един мъж на име Артър Кордис. Виждаха се, кажи-речи, през седмица.
— Той оттук ли идваше да я взема?
— Да.
— Знаете ли къде живее?
— Някъде в Изола. Не знам адреса му. Той е касиер в банка.
— С кого още се срещаше?
— С Франк Ейбълсън.
— Колко често се срещаше с него?
— Не много редовно. И двамата не значеха нищо сериозно за нея. Бяха й просто… компаньони Предполагам, че бихте ги нарекли компаньони.
— А той къде живее?
— И той живее в Изола.
— Още с кого се срещаше?
— С едно момче на име Джейми.
— Джейми чий?
— Не знам. С него съм разговаряла само по телефона. Никога не е идвал тук.
— Обаче дъщеря ви се е срещала с него?
— Да. Срещали са се някъде. Не знам защо никога не идваше тук.
— Сигурна ли сте?
— Сигурна съм. Много често я търсеше по телефона. И тя ми е говорила за него. Казваше, че е много мило момче.
— А какви бяха приятелките й, госпожо Травейл?
— О, Ани имаше доста приятелки. Искате ли да ги изброя? Няма ли да е по-лесно да ви дам нейното тефтерче с телефонните номера?
— У вас ли е?
— Да.
— Тогава ще го взема, преди да тръгна.
— Ще ви го дам.
— Така — рече Клинг, като преглеждаше бележките си. — Дайте сега да сверим някои неща. Тя е работила в магазина за спиртни напитки около година, правилно ли съм разбрал?
— Да. Непосредствено след развода работеше другаде. След това отида да работи при господин Фелпс.
— Тя разбираше ли се с него?
— Да. Много мил човек.
— Мил в какъв смисъл?
— Като работодател. Държеше се е любезно с нея.
— Да… — каза Клинг, спомняйки си какво му бе разправил Майер за Фелпс. — Какво разбирате под любезно държане?
— Ани говореше винаги с добри чувства за него. Спомням си освен това, че веднъж, когато беше болна и остана вкъщи, господин Фелпс й изпрати цветя.
— Така ли?
— Да. Дузина червени рози.
— Това не ви ли се вижда малко необичайно?
— Жените обичат цветя — заяви госпожа Травейл. — Пък и Ани беше съвестен работник.
— А преди това къде работеше, госпожо Травейл? Преди магазина за спиртни напитки.
— В мебелен магазин. „Хърмън Додсън“.
— Какво точно вършеше там?
— Беше продавачка.
— А защо напусна?
— Не знам. Никога не сме говорили за това. Май заплатата й се виждаше малка.
— А как бе назначена в магазина за спиртни напитки?
— Не знам. Беше чула от някого.
— Разбирам.
— Имате ли представа кой е извършил това, господин Клинг?
