животните. Най-напред трябваше да разберат дали ездачите — а те бяха шестима на брой — нямаше да ги посрещнат враждебно.
Джими и Дейви също бяха забелязани. Кръгът, образуван от шестимата, се отвори, обаче в движенията им не пролича никаква заплаха.
— Какво ще кажеш — попита Джими, — да отидем ли при тях?
— Да. И без това ни видяха, а ако са bushrunners42, във всички случаи ще се стигне до схватка. Но трябва да внимаваме да не им дадем възможност да ни обградят! Нека държим оръжията си готови за стрелба.
— Едва ли са bushrunners. По-скоро имат вид на хора, които са предприели излет за собствено удоволствие. Няма никакво съмнение, че допреди не повече от седмица дрехите им все още са висели в някой tailorshop43. Имат достатъчно оръжия, но те твърде много блестят и светят от чистота, за да са влизали често в употреба. А конете им изглеждат хранени с царевица и са тъй бодри, че ти се струва, сякаш виждаш пред очите си безобидна pleasure-party44. Все пак предпочитам да срещам подобни люде с жълто около човката, отколкото хора, които използват джобовете си само за да пъхат в тях собствеността на другите. И тъй, да се приближим!
И без това двамината едва ли имаха някакъв друг избор, понеже шестимата ездачи смушиха конете си и се понесоха в тръс към тях.
— Елате насам! — завикаха те на Джими и Дейви. — Ще видите нещо.
— Какво?
— Елате де! По-бързо!
Ето че двете групи се срещнаха. Ако досега лицата на шестимата бяха сериозни и угрижени, изведнъж те придобиха съвсем друг израз. Дванадесет широко отворени учудени очи се втренчиха в двамата трапери. После устните им започнаха да потрепват и най-сетне и шестимата избухнаха в гръмък кикот.
— Egad! — възкликна един от тях. — Ами тия пък редки птици кои са?
— Really wonderful fellows! Look at those chaps!45 — завикаха и се закискаха всички един през друг.
— Мешърс, моля ви, нека ви поогледаме подробно! — продължи онзи, който пръв бе заговорил. Никога не сме виждали подобно чудо.
Досега по лицата на двамата не беше потрепнало нито едно мускулче. Но щом онзи човек понечи да се приближи до Дейви, траперът накара мулето си да се отдръпне няколко крачки назад и попита:
— Няма ли първо да ми кажете името си, сър?
— Защо не! Казвам се Лийдър.
— Благодаря! И тъй, мистър Лийдър, аз винаги съм готов да услужа всекиму. И с вас няма да направя изключение, но преди това искам да ви кажа, че карабината ми гърми много лесно.
Думите му прозвучаха толкова сериозно, че смехът веднага престана. Лийдър отвърна:
— Да не би да имате намерение да се заяждате с нас?
— Съвсем не! Яжте се помежду си, ако сте гладни, и не забравяйте да си осигурите сол и пипер в достатъчно количество! Лийдър посегна към револвера си и заплаши:
— Бедете по-въздържан, сър! Куршумите ми не са заседнали тъй здраво в цевта, както, изглежда, си мислите.
— Ами! — изсмя се Дейви. — Я не ставайте смешен! Заплахата ви е направо детинска.
— Тъй! Е, тогава имайте добрината да ни кажете вашите имена, та да знаем поне с кои прочути герои си имаме работа!
— Казвам се Кронърс, а моят спътник Пфеферкорн.
— Той няма защо да се гордее с името си, защото тъй може да се казва само някой немец, а хора с подобен произход пет пари не струват в тази страна.
— Не желая да ви лишавам от възгледите ви. Не съм лекар за душевноболни. Ела, Джими!
Дългия подкара мулето си и Дебелия го последва. И двамата не счетоха за нужно даже да погледнат към мъжете, а насочиха конете си към мястото, където преди това бяха стояли непознатите.
Там ги очакваше ужасна гледка. Земята беше покрита с многобройни следи от копита и човешки стъпки, като че ли тук беше имало някаква схватка. Пред тях лежеше умрял кон без оглавник и седло. Коремът му беше разкъсан и наоколо се виждаха парчета от вътрешностите му. Това бе резултат от отвратителната работа на лешояда, забелязан от Дейви и Джими при отлитането му.
Но нещо съвсем друго изплаши двамата. Близо до умрелия кон имаше човешки труп, труп на бял, който беше скалпиран. Лицето му бе напълно неузнаваемо, защото беше накълцано с ножове. Износените му вълнени дрехи навеждаха на предположението, че е бил уестмън. Беше убит с куршум в сърцето.
— Боже мили! Какво ли е ставало тук? — възкликна Джими, скочи от коня и се приближи до трупа.
Дейви също слезе на земята и коленичи до мъртвеца.
— От смъртта му са изминали няколко часа — установи той, след като опипа ръката и гърдите на човека. — Изстинал е, а от раните му не тече вече кръв.
— Претърси му джобовете! Може би ще се намери нещо, някакъв предмет, който ще ни помогне да разберем кой е бил този човек.
Дейви тъкмо се залови да изпълни съвета му, когато шестимата ездачи, последвали ги бавно, се озоваха при тях.
— Стой! — извика Лийдър. — Забраняваме ви да бъркате из джобовете му! Няма да позволя трупът да бъде обран!
Той, както и спътниците му, слязоха от конете и се приближиха. Лийдър сграбчи Дългия за ръката и го изправи, което бе посрещнато от Дейви най-спокойно. Двамата трапери размениха само един поглед и се разбраха. После Джими попита:
— Откъде ви хрумна духовитата мисъл, че искаме да ограбим мъртвеца?
— Ами нали бъркате в джобовете му!
— А не е ли възможно да имаме някакво друго намерение?
— Хора като вас едва ли. Нали веднага се вижда от какво тесто сте замесени.
— Мистър Лийдър, в такъв случай действително притежавате страхотна проницателност.
— Не ставайте на всичко отгоре и нахален, иначе няма да се церемоним много с вас! Заловихме ви на местопрестъплението. Ръцете на вашия спътник бяха в джобовете на убития. Това е достатъчно. Скитате се близо до мястото на убийството. Подозрително е кои са убийците. Внимавайте, иначе животът ви може да се окаже застрашен!
Дейви повдигна подигравателно рамене, а Джими отговори:
— Bounce, ама че сте строг! Държите се тъй, сякаш имаме честта да разговаряме с най-висшия държавен чиновник на Щатите!
— Аз съм lawyer46 — отвърна Лийдър гордо и кратко.
— Аа, юрист! Значи сте от учените господа, които имат за задача ловко да заобикалят параграфите? Here is my respect, sir!47
— Дейви свали шапката си с ироничен жест на мнимо раболепие.
— Сър, не вършете глупости! — сряза го Лийдър с гръмовен глас. — Действително съм attorney at law48 и знам как да накарам другите да ме уважават. Тези достопочтени господа ме избраха за предводител на нашата група. Следователно ще става онова, което аз счета за правилно!
— Добре, добре! — закима усърдно Джими. — И ние нямаме абсолютно нищо против. Щом сте адвокат, несъмнено ще ви бъде лесно да намерите правилното разрешение на този криминален случай.
— Естествено. Но преди всичко настоявам вие двамата да не се отдалечавате, преди да разследвам всички подробности и преди да съм дал моите нареждания. Този случай може да ви заплете в големи неприятности.
— О, хич не се тревожим, защото сме убедени, че вашата проницателност ще съумее да ни отплете!
Лийдър предпочете да не отговаря на тази нова хаплива забележка. Затова пък даде заповед на придружителите си:
