мълчиш и да оставиш само аз да говоря.
Да се иска това от моя винаги готов за приказки Халеф, беше, наистина, много, ала аз го казах толкова категорично, че той се отказа нещо да възрази. Наставлението бе дадено тъкмо навреме, понеже едва-що бях изговорил последните думи и Сали Бен Акил влезе, следван от един хаддам29 който носеше добре натъпканите седлови чанти.
— Ето, ефенди, нося ише30 — каза той, — от която без боязън можете да вкусите всичко, защото аз също съм приятел на чистотата и съм посещавал големите градове, където хората нямат навика да обричат госта на глад с мизерлъка си.
Сали взе от ратая чантите и наслага съдържанието — повито месо, тиганици и плодове — по масата. Всичко изглаждаше така чисто и подканящо, че Халеф се намести и извади ножа си. Аз последвах примера му и докато се хранехме, се осведомих от Сали, изхождайки от неговата последна забележка:
— Бил си в големите градове? Би ли ми назовал имената на селищата, които си видял?
— Аз съм видял цялото султанство на падишаха и също страната на персийския шах, защото се придвижвам от селище на селище, за да оповестявам, че е близо времето, когато ще се появи Водителя по Правия път31.
— Ти откъде го знаеш?
— Един вътрешен глас, който постоянно ми говори, ми го казва. Ама ти като християнин това бездруго не можеш да разбереш. Нека по-добре да говорим за градовете, в които съм оставал по за дълго, за да изучавам Корана, неговите тълкувания и всички предписания за обредите!
— Кои са?
— Първо тръгнах към Персия, чиито училища са най-близо до моята родина. Учих в Техеран и Мсфахан, ала само след една година се махнах заради кучетата на шиитите, дано Аллах ги прокълне. Застранствах се пешком към Стамбул, където намерих много благочестиви и умни учители, но не каквито търсех. След това се присъединих към Големия Хадж32 за свещените градове Мека и Медина. В Мека се сдобих с тоя хамаил33, който нося окачен на врата, а в Медина останах после за по-дълго време като ученик на един прочут мудеррис34, дето знаеше почти наизуст изтъкнатите тълкувания.
— Би ли ми разрешил да поразгледам твоя хамаил?
Сали развърза връвта и ми подаде книгата с думите:
— Всъщност този Свещен Коран не бива да бъде докосван от ръката на неверник. След като аз въпреки това ти го давам, можеш да прецениш колко високо стоиш в почитта на моето сърце.
Коранът ми е толкова познат, колкото нашата Библия. Ако помолих за този екземпляр, то го сторих не заради съдържанието, а по друга причина. Исках именно да знам дали Сали наистина беше шериф35. Като не намерих вписана и подпечатана въпросната отметка, попитах:
— Знаеш ли, че листата, в които е регистрирано името на всеки шериф, бива пращана ежегодно в Мека с Големия Хадж?
— Да.
— И че името на всеки шериф трябва да бъде вписано в придобития там от него хамаил?
— Знам го естествено. Та нали съм шериф!
— Защо тогава твоето име го няма в този Коран?
Едва сега той се усети какво бях целил, смути се и опита бързо да подмине въпроса.
— Защото забравих да поискам да го впишат и подпечатат при Великия шериф. Когато повече нямаше какво да науча от мудерриса в Медина, потеглих за Кахира. Висшето училище на Азар джами там е най- прочутото от всички страни. То има над осем хиляди талаба36, сред които открих неколцина, стремящи се към чистата истина. Те ме отведоха при един мудеррис — единственият, който учеше за скороочаквания Махди. Аз станах негов ученик и на него дължа, дето сега мога да оповестявам на света хабера за идващия Водител по Правия път.
Сега той говореше толкова гордо и с такова превъзходство, че не се стърпях малко да му „посмачкам фасона“.
— Съзнавам, че ти си мъж от изключително значение. Мога ли да науча коя област или селище има преимуществото да се назовава твой роден край?
Този въпрос, изглежда, дойде ненавреме на Сали, защото се нуждаеше от къс размисъл, преди да отговори:
— Роден съм в Ед Димиат37 в Египет.
— Странно! Аз те сметнах за кюрд.
— Защо?
— Най-напред заради няколко характерни звука в твоя език и после преди малко ти самият каза, че Кюрдистан бил твоята родина.
— Аз? Кога? — попита той повече угрижен отколкото учуден.
— Ти сподели с нас, че Персия била страната, лежаща най-близко до твоята родина. А най-близко до Персия лежи Кюрдистан.
— О, ефенди, подобни забележки човек не бива да приема така точно, сякаш са вписани в Корана. Аз действително произхождам от Димиат. Е, да, из Кюрдистан също съм яздил на няколко пъти, но в тази страна не съм и наполовина толкова известен колкото ти.
— Така ли мислиш наистина? Защо?
— Защото са ми разказвани твоите преживелици.
— Кои?
— Всичките. Особено се е врязала в паметта ми вашата битка с беббех-кюрдите38.
— Тези беббехи са най-големите мошеници, които може да има!
Преднамерено си послужих с този рязък израз, като същевременно скришом го наблюдавах. Видях червенината на гнева да се покачва в страните му, ала той се овладя и попита привидно спокойно:
— Познаваше ли и техния шейк?
— Имаш предвид Гасал Габога?
— Да.
— Твърде добре го опознах. Той беше най-големият сред онези негодяи.
Тук видях, че Сали Бен Акил трябваше да призове цялото си самообладание, за да овладее своя гняв. Гласът му звучеше грубо и почти хрипаво, когато попита:
— Не си ли бил ти тоз, който е застрелял Гасал Габога?
— Аз не, но той дръзна да начене битка с мен и бе застрелян от един от моите спътници.
Че хаджи Халеф беше тоя спътник, премълчах, защото сега бях узнал каквото исках да зная. Този Сели Бен Акил беше действително мохамедански духовник. В това отношение не беше ни излъгал, но също така сигурно беше, че е по потекло беббех-кюрд, във висша степен вероятно дори сродник на онзи Гасал Габога. Аз трябваше значи много да внимавам, защото кръвното отмъщение нийде другаде не се прилага така стриктно, както при няколко кюрдски племена. Сякаш отгатнал мислите ми, Сали отбеляза по повод моя отговор:
— Следователно шейхът на беббехите е паднал в битка с теб, а дали от твоя куршум, или не, това е безразлично. Ти си обречен на кръвното отмъщение и аз се учудвам, че се осмеляваш да се появиш отново по тези места.
— О-о, оттогава аз често съм бивал тук!
— Наистина ли? Понеже е невъзможно да те сметна за някой развейпрах, то трябва да притежаваш кураж, който няма равен на себе си. Моли се на Аллах да не допусне да паднеш в ръцете на тхар39! Ако те мерне някой близък на Гасал Габога, изгубен си.
— Да, един от двама ни ще е изгубен — или той, или аз.
— Ти, ти, не той, ефенди! Ти недооценяваш нещата, понеже си чужденец, и не само чужденец, ами и християнин. За вас християните нали се знае, че се големеете във всяко отношение и се считате за по-добри от иноверните. Ти няма да искаш да го признаеш, макар с поведението си да го потвърждаваш. Мюсюлманинът познава точно ужасиите на кръвното отмъщение. Ако той беше сторил онова, което ти тук си
