— Мълчи! Оскърбиш ли само с още една дума моя ефенди, ще ти намуша острието докрай. Той има право. Сега той е комендантът на кораба, притежава власт над живота и смъртта на екипажа, а ти си негов подчинен. Преди да го наскърбиш със своето високомерие, пренебрежение и неблагодарност, трябваше да вземеш предвид, че само в рамките на четвърт час той може да разгърне повече мъдрост, отколкото ти през целия си живот си проявявал и тепърва ще проявяваш!
Не ми се вярваше, че това оскърбление ще сплаши Рейс Ефендина, ала то все пак има резултат. Той се хвърли на страна, за да не се налага повече да ме вижда, и замълча. Аз дадох на Бен Нил необходимите наставления за времето на моето отсъствие и се отдалечих, като отидох най-напред при Хубахр. Развързах го и му освободих също краката. После закрачихме един до друг надолу към брега, където все още лежеше йолата. Качихме се и аз загребах към кораба. По моя заповед бе вдигнат първо Хубахр и краката му бяха отново вързани, после се метнах на палубата и аз.
17. „Пестникът на светеца“
На всички беше вече известно, че аз бях получил главното командване, и радостта, с която бях посрещнат, навярно при повечето беше искрена. Тъй като имах всички причини да се отнасям пестеливо с времето, не се впуснах в дълги речи и обяснения. Асакерите трябваше да се строят — от лейтенанта до последния човек по низходящ ред и да ми обещаят клетвено вярност и послушание. От останалите хора не беше необходимо да искам това, понеже в тяхната симпатия можех да бъда още по-сигурен, отколкото в тази на войниците.
След това наредих да се вдигне котвата и „Шахин“ се плъзна по течението към мишра, където акостирахме на едно дълбоко място толкова близо до брега, че връзката между сушата и кораба можеше бързо да бъде създадена. Това се налагаше заради камилите, които трябваше да вземем на борда.
Макар да вярвах, че мога да разчитам на асакерите, не допуснах нито един от тях да отиде на брега, защото се касаеше да се попречи на една среща с Рейс Ефендина. Дадох един изстрел. Това бе уговореният с Бен Нил сигнал за започване на натоварването. Ел хомрите се спуснаха от височината, за да стъкмят най- напред един пристан, като за целта влезе в употреба големият сал на хората от Ом Карн. После отидоха да докарат пленените търговци и ги натоварят в трюма. Сега дойдоха камилите наред и накрая наредих да се приготви нашата четиригребна лодка и се снабди с припаси, след което я попълних с четирима здрави и добре въоръжени асакери.
Когато всичко това стана, отидох сам на брега, където сега се намираше само още Рейс Ефендина под надзора на Бен Нил.
— Добре че идваш! — каза младежът. — Рейса вече не искаше да знае мира, така че аз вече на няколко пъти се приготвих да го наръгам.
— Надсмивам се на наръгването ти! — охули пленникът. — Аз сега искам непременно да знам къде съм. Ел хомрите се разкараха, търговците се вдигнаха, какво ще стане с мен? Ако не бъда на мига освободен от вървите си, ще наредя да ви разстрелят и двамата веднага щом ида на борда.
— Къде си, веднага ще узнаеш. Аз мисля, че във всяко отношение стоя на едно равнище с теб, а сред равнопоставените трябва да важат едни и също правила. Ето защо аз ще се отнеса с теб точно както ти се отнесе с мен. Ти беше командващият на „Еш Шахин“ и ме изпрати с четирима асакери на малката лодка към остров Матениех, където нямаше никакъв лов за правене. Аз въпреки това имах успех, на който ти трябваше да въздадеш своята пълна, всецяла похвала. Сега аз съм комендантът на кораба и те пращам също с четирима асакери в същата лодка надолу до остров Талак хадра, където също няма никаква надежда да се направи някакъв улов. Ако си кадърният мъж, за когото те смятам, ти въпреки това ще имаш успех, а сетне аз ще бъда по-справедлив, отколкото беше ти, и няма да те лиша от моята похвала.
Тези думи оказаха едно неописуемо въздействие върху Ахмед. Той изпървом се вторачи безмълвно в мен, сякаш не можеше да осъзнае дали будува, или сънува. После от очите му бликна лъч на омраза, а след това блъвна един поток от клетви и проклятия, който понесох мълчаливо, додето той трябваше да направи пауза, за да си поеме дъх. Тогава бързо вмъкнах:
— Твоите проклятия и хули няма да помогнат нищо, освен само да укрепят моето решение, в случай че с оглед по-раншното ни приятелство проявя склонност да отстъпя от него. Това, което сега още искам да ти кажа, го споделям само от желание за твое добро. Аз ще вдигна платна веднага. В лодката ще намериш всичко, от което се нуждаеш, и ще постъпиш много умно, ако при евентуалното слизане на сушата се скриеш, както сметнеш за уместно. Защото по път до остров Талек хадра има хора, които искат да те заловят и убият. Вярно, „Шахин“ ще бъде по-бърз от твоята лодка, а аз ще се постарая да ти разчистя всички опасности по пътя, но въпреки всичко искам да те предупредя особено за района между Ом Саф и Абу Сайр… Тъй, сега съм готов. Ти можеш да бъдеш сигурен, че ще намериш „Шахин“ при брега на остров Талек хадра. Какво се каниш да правиш после с мен, не ме е грижа. Това си е единствено твоя работа.
— Ще те унищожа, кучи сине! — изрева той.
— Опитай! Някои вече са опитвали да ме унищожат, при което само те самите са пропадали! Остани със здраве! Аллах да ти даде добро пътуване!
Сега офицерът започна да реве като някой прихванат от бесове и задърпа с всички сили вървите си. Това не ме обезпокои, защото бях свършил с него. Подканих Бен Нил да ме последва надолу към реката, където гласът на Рейс Ефендина не бе в състояние да достигне. Там дадох на четиримата войници подобаващата заповед:
— Когато отплаваме, почакайте половин час. После нека един от вас се изкачи там вляво до височината, където се намира Рейс Ефендина. От него ще узнаете за каква цел съм ви определил.
Ние отидохме на борда и аз заповядах отблъскване от сушата. Междувременно дойде лейтенантът при мен и попита страхливо:
— Искаш да тръгнеш оттук без Рейс Ефендина? Какво ще стане, с него? И какво ще кажем, когато ни бъде подирена сметка и…
— Успокой се! Всичко е наред! — прекъснах го аз. — Рейс Ефендина ми предаде главното командване и вие трябва да ми се подчинявате, като не дължите сметка на никого освен на мен. Вие ще можете да го докажете на всекиго с документа, който ти предавам във връзка с тази цел. За неговото благоденствие не е нужно толкова да се кахърите, защото аз съм се погрижил за тая работа. Той има основателни причини да не пътува с нас. По-надолу по течението има хора, които го дебнат и се домогват до живота му.
— Хм-м! — изсумтя Али Фарид замислено. — Чувствам, че говориш двузначно. Вярно, ти не казваш лъжа, ама работата все таки си е чепата. Ако не беше мъж, на когото винаги сме могли да се осланяме, то щях да ти се противопоставя. Така обаче те моля само за твоята дума, че на Рейс Ефендина нищо няма да се случи, и че няма да употребиш властта, която ти даде, в наша вреда!
— Давам ти я тази дума и прибавям, че всички вие ще имате не вреда, а само полза.
— Това ми е достатъчно, ефенди. Аз не искам да пониквам в твоите тайни, защото считам за по-добре да не ги познавам. Виждаш, че аз също мога да бъда хитър!
Али Фарид се бе успокоил и аз също, понеже единствено той можеше да се възпротиви срещу моите заповеди. Скоро оставихме нилските ръкави зад себе си и реката отново образува една неразделна водна повърхност, по която нашият бърз „Сокол“ се стрелна под благоприятния вятър. Откак загърбихме мишра, ми стана благотворно леко на сърцето, тъй като едва сега можех да се чувствам като победител. Бях устоял в едно много рисковано дело, предстоеше ми едно може би още по-рисковано, но това не можеше да ми вдъхне страх, толкова повече че сега нямах време да се занимавам с тревоги за бъдещето. Настоящето ме ангажираше напълно.
Трябваше да се убедя, че пленените търговци са сигурно наместени, както и да се погрижа за бъдещето на ел хомрите. Камилите ни отваряха работа. Стотици въпроси биваха отправяни към мен, на които също толкова информация трябваше да давам, и продължи дълго, преди да бъде въдворен необходимият порядък и аз да мога да се настаня удобно в каютата на Рейс Ефендина.
Бен Нил беше ангажиран горе на палубата от всички, които искаха да чуят подробности за нашата преживелица. Аз му бях запретил да изнася подробности относно моето държане спрямо Рейс Ефендина и тъй като лейтенантът и двамата кормчии също не бяха разпитвали за това, то асакерите останаха в неведение, че техният командир е бил оставен вързан и принудително. Пред Хубахр, съгледвачът, удържах думата си — не наредих да го затворят заедно с другите пленници. При качването на борда той беше скрит,
