— И то повече, отколкото си мислите. Вие сте от подчинените на Капитана, но същевременно сте и таен съюзник на моя господар. Знам. И какво е станало с великана?
— Тази нощ ще извърши кражба с взлом в спалнята на дъщерята на полковник фон Тифенбах!
Русокосият скочи на крака.
— Може би още в този миг! — добави шлосерът.
— Напред, тръгвай! — настоятелно извика Бренер. — Останалото ще ми кажете по пътя!
На съдържателката, която в този момент бавно-бавно се появи откъм кухнята, той хвърли успокоителен поглед, сложи на масата една монета и се втурна към вратата. На улицата русокосият дръпна шлосера за ръката и го попита:
— Сигурни ли са вашите сведения?
— Да. Присъствах, когато Капитана говореше за тези неща.
— Значи тази нощ великанът ще бъде пуснат повторно от затвора, така ли?
— Да.
— Това ще е пагубно за ключаря. Жал ми е за него, но не мога да му помогна. Борман е брутален човек. Може би и животът на девойката е в опасност. Жалко, научавам го твърде късно, за да взема мерки. Трябва да извикам на помощ полицията. Кой друг придружава великана?
— Не знам.
— Този път не сте с него, както завчера, а?
— Не съм. И тъй като Капитана дава заповедите си всекиму поотделно и съвсем тихо, никой никога не знае какво трябва да върши другият.
— Страх ли ви е от полицията?
— Да. Опасявам се, че Капитана има свои хора и в полицията.
— Не ми се вярва. Знам как стоят нещата тук. Но вие си имате достатъчно причини да не искате да се срещате с полицаи. По-добре ще е да се разделим. Лека нощ!
Бренер заряза шлосера и забързано се отдалечи.
Няколко минути по-късно той влизаше вече в най-близкия полицейски участък. Дежурният вахмистър учудено вдигна очи от някакъв документ и попита:
— Какво желаете?
— Току-що един непознат на улицата ме помоли незабавно да ви съобщя нещо много важно.
— Е? — настоя вахмистърът.
— Ще има взлом в дома на дъщерята на полковник фон Тифенбах!
— Мътните го взели! Кога?
— Може би и в този момент!
— Това би било…
— Великанът Борман е!
— Глупости! Нали е прибран на топло! Русокосият вдигна рамене.
— Мога да ви кажа само онова, което ми възложи човекът на улицата.
— Шега, драги мой, лоша шега! — усмихна се вахмистърът. — Макар да не е сезон, сте се хванали някому на въдицата и той ви е пратил за зелен хайвер.
Междувременно в караулното помещение беше влязъл един от дежурните полицаи, които лежаха на дървени нарове в съседната стая. Той пошепна нещо в ухото на своя началник. След това вахмистърът отново огледа русокосия много внимателно.
— Току-що узнах, че сте художникът Бренер, така ли е?
— Да, аз съм. Откъде ме познава вашият…
— Понякога ви е виждал в гостилницата на вдовицата Паули. Но да не си губим времето с излишни неща! Сериозно ли да се отнесем към съобщението ви, господин Бренер?
— Настоятелно ви моля да проверите как стоят нещата. Човекът, който ме заговори, дотича при мен запъхтян и силно възбуден. Извика ми: „Тичайте в полицията! Аз ще отида да потърся помощ от другаде!“ После изчезна. Помислете си само какво би могло да е заложено на карта!
— Добре! — каза вахмистърът. — Веднага ще направим проверка. Хайде, хора, ставайте! И то всички! Тук остава само Мюлер! Ще предам съобщението и до другите участъци, а за всеки случай ще поискам подкрепления от главното управление.
При създалата се бъркотия никой не забеляза, че художникът Бренер тихомълком се измъкна. Само след половин минута полицаите напуснаха караулното и като получиха кратки указания, веднага се втурнаха поотделно и по различни пътища към целта.
Голямата входна порта на Тифенбахови беше заключена. Вахмистърът предпочете да потропа вместо да дръпне шнура на звънеца. Портиерът подаде глава през малко прозорче.
— Полиция! Отворете тихо! Но по-живо, по-живо!
Човекът така се слиса, че измина доста време преди вратата да се отвори. Той се изправи пред полицейските служители и възкликна:
— Полиция? Наистина! Какво искате?
— Не ни бавете, човече! Къде спи госпожица фон Тифенбах? Стаята й накъде гледа — към улицата или към двора?
— Към двора. Защо?
— Очакваме крадци. Да сте забелязали нещо подозрително?
— Не.
— Вратата към двора може ли да се отвори безшумно?
— Ключалката и пантите й са винаги добре смазани.
— Направете ни път, човече! Не стойте така като истукан! Трябва да действаме бързо. Нека този вход е отворен… един пост остава тук, за да посрещне подкрепленията. Другите идват с мен!
Портиерът отвори задната врата. Вахмистърът предпазливо излезе на двора и се огледа. Но още в същия миг с един скок се скри в коридора.
— Те са вече горе… на стената има изправена стълба… вероятно взломаджиите са проникнали в двора откъм Васерщрасе.
— Ще се изкачим ли по стълбата? — попита един от полицаите.
— Не. Твърде опасно е. Който се опита отвън да влезе през прозореца, е изложен на оръжията на взломаджиите. Горните врати заключени ли са?
— Да — отвърна портиерът, — но моят главен ключ отваря всички врати.
Чуха предпазливи стъпки — появи се очакваната помощ от главното управление.
— Шест… седем… единайсет… дванайсет — преброи ги вахмистърът. — Напълно достатъчно. Един при главната порта, двама от най-сигурните мъже остават тук на двора… Грундман и Краузе… другите да ме последват!
Полицаите се закатериха нагоре по стълбата като котки.
Веднага щом изчезна и последният от тях, Грундман побутна своя другар и прошепна:
— Виж там… там на зида!
На зида, разделящ този парцел от съседния, се появи човек. Той се спусна по него и с бързи, тихи крачки тръгна през двора.
— Този е от взломаджиите! Ще го спипаме ли? — попита Краузе.
— Не, за Бога не… нека се изкачи горе! Там ще ни е по-сигурно в ръцете. Ако сега вдигне шум, може да провали хубавия ни улов.
Те притвориха вратата, колкото да могат през оставената тясна пролука да наблюдават непознатия. Той имаше слаба фигура. Чертите на лицето му не можеха да се различат. Втурна се право към стълбата и се закатери по нея. Горе се спря за минута-две и надникна през отворения прозорец.
— Ето на, скача вътре — възбудено прошепна Краузе.
— Шшшт!
Няколко секунди всичко остана тихо. После полицаите дочуха отгоре силен вик.
— Назад, подлецо!
Същевременно се разнесоха и крясъци, които приличаха по-ско-ро на рева на диво животно.
— Това е люта схватка! — обади се полицаят Краузе и стисна по-здраво оръжието си.
