— Какво желаете?
— Да купя нещо.
Гласът на жената стана по-дружелюбен.
— Влезте и почакайте! При моя мъж има клиент.
Тя пусна посетителя да влезе, после заключи вратата и го въведе в една стая, където можеха да се видят какви ли не вехтории. Докато той сядаше на малко столче без облегалка, жената отвори водещата към съседното помещение врата.
— Соломоне, живот мой, дошъл е тук един господин, дето иска с теб търговия да прави. Накарай да си върви оназ’ жена, от която не можеш изкара и пфениг печалба!
След това тя отново се върна на своя пост зад входната врата.
Старо мъждукащо газениче осветяваше помещението. Лицето на купувача не се различаваше много ясно, но въпреки това той премести столчето си на по-тъмно място.
След известно време вратата на съседната стая отново се отвори и оттам излезе разплакана млада жена, болнава на вид. Мършавата и малко приведена фигура на Розенбаум се появи в рамката на вратата.
— И тъй, кажете — подвикна той подир жената, — че мога дам пари срещу заложени неща, кои са в мои ръце! Ако той иска задържи маса и легла, че му трябвали, нищо няма получи.
Новият посетител кимна с глава като на себе си, сякаш някакво негово предположение се бе потвърдило.
— Уважаеми господине, моля ви да влезете! — Розенбаум направи подканящо движение с ръка, сочейки съседната стая, обаче купувачът не помръдна от мястото си.
— Добре, добре! — рече той. — Каквото имаме да обсъждаме, може да се уреди и тук. Затворете вратата, господин Розенбаум!
Тези думи бяха изречени с тон, който не допускаше възражения.
— На жена ви казах — продължи непознатият, — че искам да купя някои неща. Но преди всичко ми се ще да получа едни сведения и се надявам да ми отговорите честно, според истината.
Бавно-бавно Розенбаум седна върху стар сандък и прекара ръка по посивялата си къса, къдрава коса.
— Навярно сте таен полицай… някой детектив, а? — попита той с невъзмутимо спокойствие.
— Ще узнаете кой съм едва след като ми отговорите на въпросите.
— Как да ви отговоря, щом не ви познавам?
— Ще ми отговорите, защото ви уверявам, че от това зависят много неща, може би дори и животът ви!
Старият вехтошар му хвърли бдителен и лукав поглед от своя сандък, като попита:
— Моят живот? Господи Аврааме! Та туй звучи много страшно! Кажи-речи тъй, сякаш ми говори тайнственият Капитан.
— Тайнственият Капитан ли? Кой е той?
— Ако сте човек на полицията, господине, ще го знаете много по-добре от мен!
— Не става въпрос за това, кой съм, а за това, какво знаете за Капитана.
— К’во знам за него ли? Нищо не знам, драги господине!
— Стига глупости, Соломон Розенбаум! Заповядвам ви да ми кажете какво ви е известно за Капитана! И говорете така, като че пред вас се намира чужд човек, който нищо не е чувал за живота и порядките в този град и неговите околности!
Острият му тон не направи впечатление на евреина. Той се усмихна видимо подигравателно. И ако въпреки всичко даде исканото сведение, то очевидно така се харесваше на самия Розенбаум.
— Е, сигурно сте чували, че по тези места се случват всякакви престъпления, и то трикратно повече отпреди.
— Нищо не съм чувал.
— И не знаете също, че една разбойническа банда се е пръснала из целия район?
Дебнещият поглед на Розенбаум се мъчеше да различи в тъмнината чертите на посетителя.
— И това не го знам! — прозвуча резкият му отговор. — Продължавайте!
— Ама вие нищо не знаете! Изглежда членовете на бандата разполагат с отлични разузнавачи и много добри връзки навсякъде. Има ли някъде по-голяма сума пари — научават. Знаят с кой пощенски влак се пренасят пари. Щом някой си получи изплатено наследството, те веднага го прибират. Казват, че били обучени и разделени на отделни отряди — направо по военному.
— От кого?
— Ами… именно от Капитана!
— Кой е той?
— Знам ли? Нима някой знае? Знае ли го полицията? Никой не го знае. Той е навсякъде и никъде. Потърсиш ли го тук, той ще е там, а потърсиш ли го там, той ще е тук. Ту се превръща в просяк, ту в княз. Появява се като офицер, като обущар или пък като търговец. Той има стотици лица и хиляди външности. За него е обявена награда, но не могат да го заловят.
— А не залавят ли човек от бандата му?
— И да заловят. Хващат някои, за които мислят, че са членове на бандата, но те или пак избягват, или пък никой не може да докаже вината им.
— Странно.
— Да, много странно. Та нима нищо не сте чували за великана Борман? Бил е атлет в някакъв цирк, но го пъхнали зад решетките за няколко месеца заради нанасяне на телесна повреда. Оттогава той е станал най-прочутият крадец, който влиза с взлом.
— Ами нека тогава пак го тикнат зад решетките!
— Така и правят, обаче всеки път се виждат принудени да го освободят. Все се намират свидетели, които се кълнат в невинността му.
— Е, ами в такъв случай може би действително е бил невинен!
— О не! Знае се много добре, че винаги Капитана го измъква. Не е тайна, че Борман е член на бандата.
— Тогава си имате превъзходна полиция и блестящо правосъдие! — подигра се непознатият.
— Какво ми говорите за властите?! Нали и сред техните служители се намират членове на бандата!
— Не е възможно!
— Разбира се, че е възможно!… Но сега най-после са го хванали и са го затворили на сигурно място, за да не избяга.
— Кого са хванали? Капитана?
— Не. Великана Борман.
— И защо са го задържали?
— Заради взломна кражба при един бижутер. Заловили са го, когато продавал плячката си в една заложна къща. Собственикът й го е издал.
— И кой е бил този собственик?
Евреинът се поколеба. Дебнещият му поглед все още не се откъсваше от посетителя. Тогава последният повтори въпроса си, като особено наблегна на думите:
— Е? Кой е бил този смел човек?
— Аз — отвърна Розенбаум, повишавайки глас. Непознатият поглади брадата си.
— Винаги ли сте толкова… честен?
— К’ва ли ни е ползата от честността, ако тя се забрави макар и един-единствен път? За к’во ли ни е тенджера с една дупка на дъното? Йехова ми е свидетел, че няма ни едно тъмно петно върху името на Соломон Розенбаум!
— Ами Борман не е ли едно такова петно? При този въпрос вехтошарят само се ухили.
— Да назова ли още стотина други имена? — с безразличие в глава продължи непознатият. — Да се изкача ли горе в задната ви стаичка и да отместя встрани стенния часовник? Не е ли скрито там всичко необходимо за изработването на фалшиви паспорти и всевъзможни легитимации, които продавате на съмнителни лица?
