— Свестни и почтени ли?
— Да, господин асесор. Какъвто човек е бил и старият Волф, защото за пограничното население контрабандата е нещо като страст, също каквото е бракониерството за някои планинци. А аз съм убеден, че на времето Хелфенщайн е изпратил онзи граничар на пътя на контрабандистите, за да бъде пребит от ковача и така завинаги да има с какво да го държи в ръцете си… И така Капитана е предпочитал да избира почтени чиновници, търговци и занаятчии, които по един или друг начин поставял в затруднено положение. Принуждавал ги е да се провинят пред закона, господин асесор — гневно каза Ван Зом. — Не ви ли е ясно, че истинският негодяй и престъпник много по-лесно ще издаде престъпление или свой съучастник, отколкото по природа свестният и почтен човек, който се бои от полиция, съдилища и обществен позор като от чума?… И който дори при най-малкото непокорство е заплашен Капитана да го съсипе заедно със семейството му за цял живот?
— Наистина е така.
— И всеки един от тези хора той е държал в ръцете си и всеки един от тях той непрекъснато е тласкал към гибел!
— Наистина сатанинска идея!
— Е, тогава разбирате молбата ми, господин асесор, да използвате съдържанието на тази дебела книга внимателно и предпазливо… с нея предавам в ръцете ви щастието или нещастието на не един и двама души. Може би ще върнете някои клетници към нормален и почтен живот. Но внимателно и предпазливо! Ще ви дам за пример два случая — Ван Зом разлисти няколко страници и посочи едно място: — Ето, вижте тук! „Вилхелм Фелс, техник, улица Васерщрасе 10“. И след това: „Англичанин, машина“. Отдолу е датата. „Предаден на полицията от оптика Хартвиг заради злоупотреби и присвояване“.
— А-а, знам го този случай, защото съм клиент на майстор Хартвиг! Да, Вилхелм Фелс още седи в ареста на следствието… По дяволите! — подскочи асесорът. — Кой би си помислил? Значи в бъдеще и този Фелс е щял да стане член на бандата му, нали?
— Че какво друго да излезе от него, господин асесор? Наказан заради злоупотреба или кражба… отритнат от човешкото общество… безработен, гладуващ… и то след като е единственият човек, който изхранва сляпата си майка?… А после погледнете тук! „Ключарят Арнолд, улица Васерщрасе 4. Гаранция за Менерт сто марки!“ После следват датите на многократните посещения при Арнолд и неговата жена под маската на възрастен господин с парализиран ляв крак, сини очила и с настоятелното искане: „Борман да бъде освободен за три часа. Триста марки възнаграждение за риска“. Първо е поставил човека в затруднено положение с гаранцията, за да го направи отстъпчив за главната си цел — при нужда да освобождава Борман… Е, струва ми се, господин асесор, Aq на първо време това ви е достатъчно.
С мрачно изражение Шуберт сбърчи вежди и шумно затвори дебелата сметководна книга. В същия момент влезе ключарят и по военному удари токове пред своя началник.
— Нека да влезе! — подвикна му съдия-следователят.
Вратата се отвори. Въведоха Франц фон Хелфенщайн с белезници на извитите си на гърба ръце. Зад него се появи як и широкоплещест вахмистър с револвер на колана.
Междувременно Ван Зом се оттегли зад големия шкаф, пълен с папки, дела и преписки, а асесор Шуберт се настани на мястото си на съдия следовател.
С нахално изражение на високомерното си лице Капитана се приближи до самото писалище, без да удостои стария Волф дори с поглед.
— Настоятелно ви моля — веднага поде той, — да свалите тези позорни белезници! Комедията и без друго продължи достатъчно дълго и ще се оплача от вас, господине, пред министъра на правосъдието!
— Охо! — невъзмутимо рече асесор Шуберт. — Още ли продължаваме същата песен? Залавят ви в момента на очевидно нахлуване в чужд дом с цел кражба и опит за убийство и на всичко отгоре…
— Я мълчете! Да не сте дръзнали да ме обиждате! Че какво друго да направи един истински мъж с чувство за чест, когато разбере че без знанието и одобрението му, неговата жена е отвлечена в чужда къща? Нахлух в дома на този съмнителен княз само защото там крие моята съпруга… това ли наричате кражба с взлом и опит за убийство?
— Чакайте! — прекъсна го асесорът. — Преместването на жена ви се извърши със знанието и съгласието на полицията, а по времето, когато нахлухте при княз Ван Зом, госпожата не беше вече там, а беше настанена в държавна болница. Но да оставим този случай! Може би предпочитате да си поговорим за друго деяние — за загадъчното изчезване на Роберт фон Хелфенщайн. Досега отричахте. А може би ще отречете също така, че в онази нощ сте нападнали и убили вашия кръвен роднина, стария господин Бернхард фон Хелфенщайн…
— Нима съм попаднал сред луди? — гръмко се изсмя обвиняемият.
— … макар собствената ви жена — неумолимо продължи съдията и повиши глас — ясно и недвусмислено да каза пред свидетели, между които министърът на вътрешните работи, префектът на полицията Вреде, че вие… вие съвсем сам… сте убили Берхард фон Хелфенщайн с бръснача на Герхард Бург!
Зачервилото се от ярост лице на обвиняемия изведнъж пребледня като платно. Той раздвижи устни, ала от устата му не се отрони дума.
— Освен това… ще отречете ли и че по ваше нареждане тогавашният ковач Волф подпали замъка Хелфенщайн, за да загине в пламъците на пожара истинският наследник — Роберт фон Хелфенщайн?
Асесорът отново направи пауза.
— Освен това… ще отречете ли, че предумишлено сте застреляли ротмистър фон Тифенбах?… Свидетели: ковачът Волф, който е кръчмар в Хелфенщайн!
— Лъжи на побъркани! — пронизително изкрещя Франц. — Искат да ме погубят!… Но цялото е просто една смешна игра!… Преди двайсет години заради двете убийства беше арестуван престъпникът и напълно законно осъден. На път за затвора той избяга и повече не се е мяркал насам… Това е най-убедителното доказателство, че е осъден справедливо! Невинният няма да допусне такъв позор да тегне над неговото име! А сега изведнъж някой решава да заподозре един виден и уважаван член на обществото в извършването на гадно и долно деяние, за което виновникът отдавна е открит и осъден!…
Нечувано!
— Може би — сериозно каза асесорът — Герхард Бург просто не е имал възможността да се защити срещу тази присъда. Капитана гръмко се изсмя.
— Ами тогава нека дойде той самият, сам да си оправя работите! А после ще видим! Но докато законно осъденият след произнасянето на присъдата си трае или бяга, с което я признава, никой няма право да повдига срещу мен подобни обвинения! — добре — разнесе се в този момент звучен глас откъм шкафа с преписките и съдебните досиета. — Нека бъде вашата воля, Франц фон Хелфенщайн, ето ме!
Престъпникът замръзна като вкаменен. Очите му се опулиха и той втренчи поглед във високия снажен мъж, който бавно, крачка по крачка се приближаваше към него, заобикаляйки писалището.
— Бург — изломоти той с натежал език и всичко случило се през последната нощ със светкавична бързина премина през съзнанието му, — Герхард Бург…
— Да, аз съм — каза Ван Зом. — Дойдох, за да си разчистя сметките с вас. Най-накрая се оплетохте в собствената си мрежа… аз съм княз Ван Зом!
В очите на Капитана припламнаха подозрителни искри — той изрева като диво животно и се опита с десния си крак да ритне своя враг, понеже ръцете му не бяха свободни. Ван Зом отскочи настрани, но това движение се оказа излишно, защото някогашният селски ковач изведнъж се озова зад Капитана. С рязък замах старият освободи изкълчената си ръка от бинта и мигновено сграбчи разбеснелия се негодник отзад за ръцете над лактите.
Асесорът посегна към звънеца, а вахмистърът се втурна към двамата.
— Не е нужно! — извика Волф. — Аз ще го укротя!
Той приближи уста до ухото на Капитана и с дива ярост изкрещя:
— Не искаш да се изповядаш и да признаеш, гад такава, покварител на човешки души, така ли? Добре, тогава ще си намериш такъв съдия, при когото тия работи не минават! Моят живот и без друго е погубен, поне ще те отнеса със себе си. Хайде, ела!
С енергично и мощно движение той го вдигна от земята… последва мощен скок, ужасен нечовешки вик… и двамата изчезнаха през отворения прозорец, политайки надолу от високото.
