пари. Разбра и доказа, че не някой друг, ами самият евреин е пускал в обръщение фалшивите пари, обстоятелство, което принуди Ван Зом да не се съобразява с Розенбаум. Не стига и това, ами самата Лена, която до този момент князът считаше за по-добра от родителите си, с едно деяние на престъпно сляпа омраза доказа, че с кръвта на Соломон Розенбаум и на жена му тя беше наследила и всички лоши качества на тази кръв и не заслужаваше нито състрадание, нито пощада.
Един ден Роберт фон Хелфенщайн, вече официално признат за законен наследник на стария Хелфенщайн, заедно с Хедвиг фон Тифенбах и баща й се връщаше от разходка с карета до дома на полковника. Когато конете спряха, Хедвиг слезе от колата. Роберт й помагаше. Полковникът беше стигнал до градинската порта. Точно тогава забулена жена внезапно изскочи отнейде, втурна се към Хедвиг и рязко вдигна дясната си ръка, сякаш се канеше да я удари с нещо.
Полковникът сграбчи непознатата отзад.
— Какво искате? Полудяхте ли?
Роберт хвана вдигнатата ръка на жената. Тя яростно се съпротивляваше.
— Отмъщение!… Отмъщение! — задъхано извика тя. Пребледнялата Хедвиг се отдръпна настрани, а Роберт с лявата си ръка рязко смъкна воала от лицето на нападателката.
— Лена… — заекна той, — Лена… Розенбаум!
Междувременно кочияшът скочи от капрата. Притича и един слуга. Те усмириха еврейката и изтръгнаха от ръката й малко шишенце със солна киселина.
— Да, да! — изкрещя Лена. — Не отричам. Исках да залея с киселина сладникавата й кукленска муцунка и да я обезобразя, за да не може той да се ожени за нея!… О, Боже на моите деди, защо ми попречи да изпълня намерението си!
Роберт потръпна от ужас. Забеляза, че Хедвиг цялата трепереше. Той се сепна, приближи се до девойката и я отведе в къщата. Полковникът уведоми полицията и Лена беше арестувана.
На същия ден задържаха и Соломон Розенбаум заедно с жена му като съучастничка въз основа на донесение, направено от Ван Зом в полицията. Така вместо в големите салони на града пътят на евреина го заведе в „Бастилията“.
Междувременно Вилхелм Фелс беше освободен от затвора. Министерството го помилва, понеже недвусмислено се установи, че подлостта на Капитана и безизходното положение, в което е бил изпаднал, са го принудили да се провини пред закона. Неговият стар майстор пак го прие на работа, а и князът не забрави да се погрижи за него и за майка му. Една жена му беше останала вярна докрай през мрачното и тежко време за него и това беше Мари Бертрам, която след ареста на Франц фон Хелфенщайн се освободи веднъж завинаги от зловещия си преследвач. И когато Вилхелм Фелс я отведе в дома си като своя жена, целият квартал на града сподели голямото щастие на младата брачна двойка.
По-големи бяха интересът и съучастието на градското население към участта на други две двойки, които описаните в тази книга събития събраха. Тези четирима души стояха много повече в центъра на всеобщото внимание, отколкото Вилхелм Фелс и Мари Бертрам. Както вече споменахме, Рихард Бертрам, известен като поета Алмансор, носеше вече законното си име Роберт фон Хелфенщайн. И така, той поиска ръката на Хедвиг фон Тифенбах, станала преди време обект на дръзката взломна кражба, извършена от великана Борман, и тя с радост се отдаде на мъжа, който пламенно я обожаваше още като беден писар и поет в сурова борба за своя насъщен хляб. А Герхард Бург под името княз Ван Зом отведе в дома си като съпруга младежката си любов Улрике фон Хелфенщайн И понеже в качеството си на наследник от женски пол тя не можеше да влезе във владение на имението, то се падна на нейния намерил се брат Роберт.
Роберт се зае да издигне нов замък Хелфенщайн на старото място. Княз Ван Зом стана негов съсед. Той закупи Боровата клисура и значителна част от земите, които заобикаляха гористата долина. Там, на открито възвишение построи нов замък, наречен Таненщайн. Двамата с Роберт незабавно и енергично се захванаха с осъществяването на един отдавнашен план — още от времето, когато Ван Зом вярваше, че ще разобличи кумеца Хайденрайх като най-големия престъпник в околността. Той се разпореди да каптират водата на лековития извор в мочурището и целият терен наоколо да бъда отводнен. По този начин даде възможност на малкото планинско селище бързо да се развие като курорт. Всеки път, когато срещаше стария Хайденрайх, кимваше му приятелски и казваше:
— Помози Бог, кумец! Сега тук е хубаво, нали?… Да, да! Ора ет лабора! Все пак иманярството си заслужаваше!
След щастливо извоюваната си победа Ван Зом си спомняше и за кумеца Хайденрайх, и за някогашния си неуспех, за продължителните си борби да постигне желаната цел. Той не забрави многобройните бедняци, с чиято мизерия се сблъскваше по време на издирванията си в големия град. Князът остана за тях същият великодушен благодетел.
В замъка Таненщайн освен новобрачната двойка Улрике и Герхард живееха възрастните Грубе, при които беше намерила подслон Мари Бертрам заедно с малките си братчета и сестричета, а по-късно и Рихард Бертрам. На стари години с официалното разрешение на общинските власти, те си възвърнаха предишното име Бург, защото то беше очистено от позорното петно. На тях, на родителите, завърналият се син разкри много преди другите хора да заподоз-рат нещо кой се крие зад маската на Непознатия от Индия. Зад маската на човека, който като легендарен герой се появи, за да освободи страната от тайнственото чудовище в човешки образ, смятано от всички за непобедимо, както и да извоюва победата за правото и справедливата кауза.
Информация за текста
© 1996 Веселин Радков, превод от немски
Karl May
Der Fremde aus Indien, 1884–1886
Сканиране и разпознаване: Неизвестен любител на автора
Редакция: jedy, 2007
Публикация:
КАРЛ МАЙ
Непознатия от Индия
(Блудния син II)
Роман
Съставител и преводач: Веселин Радков, 1996
Издателство „Отечество“, том 21, София, 1996
Band 65
Der Fremde aus Indien
(Der verlorene Sohn)
KARL MAY VERLAG, RADEBEUL BEI DRESDEN, 1939
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3530]
Последна редакция: 2007-09-12 08:00:00
1
Имение, владение, наследявано само от най-стария в рода. — Б. пр.
2
Стиховете са превод на Вержиния Христова и Веселин Радков.
