порцията си и последвах примера му без особено голям ентусиазъм. Вечеряхме без да говорим. Чарли все още преглеждаше новините затова аз се заех с книгата си — Брулени Хълмове, изчаквайки го да започне разговора. Бях прочела едва лист, когато Чарли остави вестника на земята.
— Права си, наистина искам да поговорим — каза, оставяйки вилицата си до чинията. Аз оставих книгата настрана, подвързията беше така разнищена, че падна на земята.
— Можеше просто да ми кажеш — казах.
Той кимна намръщен.
— Да, ще знам занапред. Помислих си, че като направя вечеря ще се размекнеш. — Аз се засмях.
— Успя — уменията ти в кухнята ми подкосиха краката. Какво искаш, татко?
— Ами става дума за Джейкъб.
Почувствах суровото си изражение.
— Какво за него? — казах през стиснати зъби.
— Спокойно, Бела. Знам, че си разстроена от това, че те издаде, но той постъпи правилно и отговорно.
— Отговорно — отговорих язвително, въртейки очи. — Точно. Та, какво за Джейкъб? — Повторих безгрижно зададеният въпрос, наум. Какво за Джейкъб? Какво щях да правя с него? Бившият ми най-добър приятел, който сега ми беше… какво? Враг? Потръпнах. Изражението на Чарли сатана предпазливо.
— Не ми се ядосвай, става ли?
— Да ти се ядосвам?
— Ами, става дума и за Едуард.
Очите ми се присвиха. Гласът на Чарли стана суров.
— Пускам го вкъщи, нали?
— Така е — признах. — За малко. Разбира се, можеш да ме пускаш да излизам от време на време — продължих, шегувайки се. Знаех, че съм под ключ до края на учебната година. — Напоследък съм послушна.
— Ами, затова и подхванах темата — изненадващо очите му се смееха, за секунда изглеждаше с двадесет години по-млад. Видях неясна възможност в тази лека усмивка, но продължих бавно.
— Обърках се, татко. Говорим за Джейкъб, за Едуард или за факта, че съм наказана?
Усмивката пак се появи.
— И за трите.
— И каква е връзката между тях? — попитах предпазливо.
— Добре — въздъхна той, предавайки се. — Мисля си, че заслужаваш награда за добро поведение. Като за тийнейджър си изключително не-досадна.
Веждите ми се извиха въпросително.
— Наистина? Свободна съм?
Как се случи всичко това? Бях убедена, че ще съм под домашен арест докато не се изнеса, а и Едуард не беше доловил промяна в мислите на Чарли…
— При известни условия — вдигна пръст Чарли. Ентусиазмът ми се изпари.
— Страхотно — простенах аз.
— Бела, това е по-скоро молба отколкото заповед, ясно? Свободна си, но се надявам да използваш свободата си… благоразумно.
— Какво означава това?
Той въздъхна отново.
— Знам, че си доволна, че през цялото време си с Едуард…
— Прекарвам време и с Алис — прекъснах го аз. Сестрата на Едуард можеше да идва да ме посещава когато си поиска. Тя можеше да го манипулира както си иска.
— Така е — каза той. — Но имаш и други приятели освен Кълънови, Бела. Или поне преди имаше.
Гледахме се дълго време.
— Кога за последно говори с Анджела? — подхвърли той.
— Петък на обяд — отговорих незабавно.
Преди Едуард да се върне, приятелите ми в училище се разделяха на две групи. Харесваше ми да мисля за тях като Добрите срещу Злите. Ние и Те също ставаше. Добрите бяха Анджела, нейният приятел Бен и Майк. Те най-великодушно бяха простили лудостта ми, породена от отсъствието на Едуард. Лорън Малори беше коренът на Злите и изглежда всички останали, включително първата ми приятелка във Форкс — Джесика Станли, бяха доволни да са в нейната анти-Бела коалиция. Откакто Едуард се върна в училище групите се очертаха още по-ясно. Завръщането на Едуард повлия върху приятелството на Майк, но Анджела ни беше абсолютно вярна, а и Бен следваше нейния пример. Въпреки неохотата, която повечето хора изпитваха към Кълънови, Анджела сядаше до Алис всеки ден на обяд, а след няколко седмици изглежда започна да се чувства добре до нея. Беше трудно да не си запленен от Кълънови веднъж дадеш ли им възможност.
— Извън училище? — попита Чарли, привличайки отново вниманието ми.
— Не съм виждала никой извън училище, татко. Наказана съм, не помниш ли? А и освен това Анджела си има приятел. Винаги е с Бен. Но ако наистина съм свободна — добавих, наблягайки на скептицизма си — може би ще си направим двойна среща.
— Добре. Но пък — той се поколеба — с Джейк винаги сте били толкова близки, а сега.
— На къде биеш, татко? Какви точно са условията ти? — срязах го веднага аз.
— Не мисля, че трябва да игнорираш останалите си приятели само заради Едуард, Бела. — Каза той строго. — Не е хубаво и мисля, че животът ти би бил по-добър, ако допуснеш до себе си и други хора. Това, което стана миналия септември…
Потреперих.
— Ами, ако имаше повече приятели тогава, освен Едуард Кълън, може би нещата щяха да бъдат различни — каза той отбранително.
— Точно така щеше да бъде — измърморих аз.
— Може би да, може би не.
— Какво искаш, татко? — напомних му аз.
— Използвай свободата си, за да се виждаш и с останалите си приятели. Балансирай нещата.
Кимнах бавно.
— Балансът е хубаво нещо. Имам ли някакво определено време в което да се вместя?
Той направи гримаса, но кимна отрицателно.
— Не искам да усложнявам нещата, просто не забравяй приятелите си.
Това беше дилема, с която вече се бях спречквала. Приятелите ми. Хора, с които не трябваше да се виждам след дипломирането ни — заради тяхната собствена безопасност. Коя беше най-добрата постъпка? Да съм с тях докато мога? Или постепенно, още от сега да се разделим? Потрепнах от мисълта за втория вариант.
— Особено Джейкъб — добави Чарли, преди да обмисля по-добре възможностите.
Още по голяма дилема. Замислих се, за да намеря правилните думи.
— С Джейкъб ще се окаже по-сложно.
— Джейкъб е практичен, а освен това ти беше много, много добър приятел — добави бащински той.
— Знам това.
— Не ти ли липсва? Поне малко? — попита разстроено. Гърлото ми пресъхна, трябваше да се изкашлям, за да мога да отговоря.
— Да, липсва ми — признах, гледайки надолу. — Много ми липсва.
— Защо тогава да е сложно?
Това не можех да му обясня. Беше против правилата — за хора като мен и Чарли — да знаем за тайния свят, пълен с мистерии и чудовища, около нас. Аз знаех всичко за този свят, затова сега бях в беда. Нямах намерение да поставям Чарли в опасност.
— С Джейкъб имаме разногласия — казах бавно — относно приятелството ни, искам да кажа. Приятелството не винаги е достатъчно за Джейк.
