Пантерата и перлата

близо, тялото му излъчваше такава топлина, гласът му бе толкова успокояващ…

Калид отметна настрани косата й и долепи устни до врата й. Сара се сепна, но той я държеше здраво, ръцете му се преместиха по-нагоре и покриха гърдите й.

— Пусни ме! — извика тя, като започна да се съпротивлява.

— Само преди миг докосването ми не ти бе толкова противно — прошепна той в ухото й. Плъзна ръка в кафтана й, като погали нежната кожа, открита от дълбоко изрязаното й деколте.

— Ще викам! — Сара изпадна в паника, защото устата му продължи да очертава гореща линия от врата към рамото й, предизвиквайки у нея такава реакция, чувства, които тя не смееше да си признае, че изпитва.

— От това няма никаква полза. Всичко тук ми принадлежи, забрави ли? — промърмори той, а търсещата му ръка покри едната й гола гръд и помилва нежно зърното.

— Пусни ме! — изстена Сара, извивайки тялото си като дъга.

— Ти в действителност не искаш да те пусна — прошепна дрезгаво той и с едно плавно движение я обърна към себе си и отвори туниката й, като разголи гърдите й.

Устните му се сключиха около едното зърно. Сара в първия момент се възпротиви, после въздъхна и отметна назад глава Калид нежно засмука зърното, след това го захапа леко. Чувствителната й кожа пламна от възбуда и Сара започна да стене безпомощно. Калид вдигна за миг глава, Сара почувства, че натискът намалява, но усещането бе толкова сладостно, че тя зарови пръсти в косата му и притегли главата му отново към себе си.

По тялото й премина сладостна тръпка, когато устните му отново я докоснаха. Сара се потопи в топлината, в магията на ласките му. Чувстваше косата му като коприна под пръстите си, а когато свободната му ръка покри другата й гърда, тя изстена тихо, тялото й се изви като дъга, жадно за още милувки.

Калид рязко се изправи, като я остави да падне на дивана. Сара изненадана отвори очи.

— Това е всичко — каза той, а в гласа му се долавяха копринени нотки. — Чаках те кога ще издадеш този звук. — Той се извърна и оправи дрехата си.

Сара ахна от изумление, впила поглед в гърба му.

— Предлагам ти да се облечеш. Не би искала охраната да добие невярна представа…

— Защо ти… ти… — Сара не можа да довърши. Калид плесна силно с ръце. Вратата се отвори точно когато Сара загърна туниката си и оправи кафтана си.

— Отведете тази жена обратно в харема — нареди на турски Калид на войниците от охраната, които чакаха заповедите му.

Сара се изправи с цялото достойнство, което й бе останало.

— Ще те накарам да ми платиш за това! — Гласът й трепереше от възмущение, щеше да се разплаче всеки момент, но беше твърде горда, за да го покаже.

— Не, Сара, няма да го направиш — отвърна спокойно Калид. — Ще се върнеш за още.

Калид направи знак на войниците и те удариха с тоягите си по пода. Сара излезе от стаята, без да погледне към Калид, удивена, че можеше да се държи на краката си. Пред входа на харема бе посрещната от евнусите, които я заведоха до покоите й.

* * *

Калид почака, докато Сара излезе, след това се отпусна тежко на дивана и прокара треперещи пръсти през косата си. Самообладанието, което бе проявил, когато отпрати Сара, бе преструвка — никога през живота си не бе желал толкова силно някоя жена и това, че си наложи да спре, бе по-трудно, отколкото си бе представял. Но бе успял да го стори и бе доволен.

Трябваше да й покаже кой ще има водеща роля в отношенията им. Малко по малко щеше да й разкрива страстта си, щеше да я възбужда и гали, докато накрая тя щеше да се превърне в глина в ръцете му, мека и подканяща да бъде моделирана според неговите желания. Но дотогава трябваше да запази самообладание, а това щеше да е трудно. Тя беше като зряла, сочна ябълка, която само молеше да бъде откъсната. Нямаше да му бъде лесно да сдържи желанието си. Калид искаше да потъне в меката й плът, да проникне в нея дълбоко, да се слеят в едно неразделно цяло. Калид сграбчи бутилката с ракия и отпи голяма глътка, след това избърса устни с опакото на ръката си.

Търпение, нужно е само търпение.

След време ще има всичко, което пожелае.

— Valide pashana, те вика при себе си — Мемтаз разтърси рамото на Сара.

— Коя? — попита Сара, като се изправи и разтърка очите си, мислейки си, че сега последното, от което се нуждае, е още едно повикване.

— Бабата на Калид шах. Желае да я посетиш в покоите й.

„Чудесно“, помисли си Сара. Все още не можеше да дойде на себе си от срещата си с Калид и изобщо не й се искаше да се среща с някой от роднините му.

— Мога ли да откажа? — попита уморено тя.

— Не ти го препоръчвам. Козем има голямо влияние върху внука си, освен това властта й в харема е почти неограничена. Трябва да се опиташ да се сприятелиш с нея, мис.

— Трябва ли да мина отново през онези ужасни изпитания, за да се срещна с нея? — Сара отметна назад косата си.

— Разбира се, че не. Тя е жена.

— Какво облекчение! Какво трябва да облека?

Сара се изкъпа бързо и облече дрехите, които й бе избрала Мемтаз — свободни бели кашмирени панталони и прилепнала блуза от яркочервена коприна с широки ръкави. Остави косата си да се спуска свободно по гърба и обу високите обувки, които жените носеха в харема, след това сложи обиците, които Мемтаз й бе подала в последния момент. Те бяха златни, прикрепяха се към ушите с големи червени рубини, а в долната част висеше наниз от перли, които достигаха почти до рамото й.

— Сега вече готова ли съм? — попита саркастично Сара, когато най-накрая Мемтаз приключи тоалета й.

— За посещение при жена, да — отвърна безстрастно прислужницата. — Ела с мен.

Покоите на Козем не бяха далеч, намираха се в края на коридора, вратите към тях бяха почти толкова хубави и почти толкова богато украсени, като тези на Калид. В дървото над вратите бе гравиран със злато имперският полумесец. Евнусите, които придружаваха жените навсякъде, отстъпиха встрани, когато Мемтаз почука на вратата на Козем.

— Влез! — извика отвътре старата жена.

Когато влязоха, Сара се огледа удивена. Сякаш бе пристъпила прага към друг свят. Целият дворец на Калид беше разкошен, но покоите на Козем бяха толкова луксозни, че не се поддаваха на описание. Навсякъде можеха да се видят осветени клетки, в които имаше различни екзотични птици, множество огледала с позлатени ръбове и изящно изработени мебели. Килимите бяха в светли тонове и от всякакъв вид — някои бяха копринени, някои вълнени, но всички бяха много красиви и меки. По стените висяха единствени по рода си гоблени, изработени от най-изящни материи, а няколко различни по цвят гардероба, пълни с дрехи и бижута, стояха като стражи в главния салон, чийто таван бе украсен с лапис и злато. Във всекидневната, подобна на тази на Калид, старата жена се бе изтегнала на един отрупан с плюшени възглавници диван и пушеше лула. Тя направи знак на Сара да се приближи, след това плесна с ръце, отпращайки слугите, които стояха в очакване край нея.

Сара застана пред бабата на Калид, като се чудеше доколко бе осведомена тя за отношенията й с пашата. Старата жена я гледаше с умните си черни очи, които толкова напомняха тези на внука й. Беше облечена разкошно, дори и за приетото в харема: розови шалвари, избродирани със сребърни цветя, копринена блуза с цвят на слонова кост, която се закопчаваше с малки диамантени копчета, жилетка от същата материя. Бе пристегнала кръста си с пояс, украсен с диаманти и перли, пурпурната й брокатена туника бе поръбена с хермелин. Шапката й бе в тон с блузата и жилетка — от коприна с цвят на слонова кост, също украсена с перли и диаманти. Шапката бе сложена така, че да придържа гъстите, но посивели вече коси, които без съмнение, някога са били гарвановочерни като тези на Калид. Осемдесет и две годишна, Козем все още вдъхваше респект. Личеше, че някога е била много красива. Без съмнение Калид бе