дълбоко заинтригувана. Разбира се, не можеше да разбере по-голямата част от това, което се говореше, но Козем от време на време й превеждаше, което й даваше възможност да следи всяко решение на пашата.
Първият молител се оплака, че съседът му е откраднал жената, а в процеса на разпита се оказа, че изоставеният съпруг е нанасял постоянно побоища на жена си. Калид разтрогна брака им и нареди жената да остане при съседа и да бъде негова законна съпруга, като обясни, че всеки мъж, който се отнася толкова безобразно с жена си, заслужава да я загуби.
Козем закима енергично.
— Много мъдро — обърна се тя към Сара, която изучаваше внимателно своя похитител над воала, закриващ носа и устата.
Пашата носеше тъмносиня военна униформа и златен колан, отрупан с медали. Той изслушваше, без да се намесва или да прекъсва, всеки човек, който излагаше пред него молбата си, след това отговаряше с добре модулиран глас, който веднага привличаше вниманието на тези, които го слушаха. Дойде и четвъртият случай, който трябваше да бъде разгледан, двама овчари спореха за границата между пасищата си. Сега Сара разбра защо Калид бе настоял тя да присъства. Той очевидно искаше тя да го види и в друга светлина, а не само като прелъстител и похитител, и трябваше да признае, че планът му даваше резултати. Тя НАИСТИНА беше впечатлена.
— Внукът ми е много мъдър, не мислиш ли? — прошепна Козем, като че ли бе прочела мислите й.
Сара обърна глава към старата жена, която я гледаше хитро, очите над копринения воал бяха пълни с разбиране.
— Предполагам, че той се справя добре — призна Сара.
— Добре! В цялата империя няма по-справедлив паша, всеки казва така. И никой не е по-красив от него, предполагам, ще се съгласиш с мен?
Сара се усмихна: Козем беше неуморима.
— Заради теб той обръсна брадата си, знаеш ли това? — прошепна отново Козем. — Мислеше си, че без нея ти ще го намираш по-привлекателен, щом като западният обичай налага мъжете да ходят гладко избръснати.
За Сара Калид притежаваше огромна привлекателна сила, със или без брада, и Сара бе сигурна, че той го знае.
— Всъщност в момента на Запад брадите отново са на мода, особено в Съединените щати и Англия. Уелският принц също има брада — добави Сара с леко злорадство.
— Но защо е нужно да се скрива с брада такова прекрасно лице като това на Калид? — продължи Козем. — Той прилича на майка си. Тя беше много красива, макар и твърде бледа. Калид е наследил всичко от нея, освен носа. Него е взел от баща си.
Главният евнух на Калид, висок суданец на име Ахмед, се обърна и хвърли недоволен поглед на Козем. Тя му отвърна с груб жест.
— Той иска да замълча — прошепна тя на Сара. — Този човек си позволява твърде много. Калид прекалено много го глези. Аз скоро ще умра и той повече нищо няма да чуе от мен.
Сара извърна глава, като едва се сдържа да не се разсмее. За човек, който постоянно говори за смъртта, Козем беше забележително жизнена.
Раздаването на правосъдие продължи малко повече от два часа. Калид разреши повече от двайсет случая. След като свърши, напусна тронната зала, без нито веднъж да погледне към Сара.
Главният евнух застана пред събранието и каза нещо на турски. След това жените от харема излязоха от залата през вратите, които водеха към вътрешността на палата, а останалите се насочиха към вратите на двора.
— Това ли е всичко? — попита Сара.
— Беше раздадена справедливост — отвърна Козем.
В този момент към нея се приближи Мемтаз, заедно с един войник от охраната. От изражението й Сара разбра, че е получила височайше нареждане да се яви. Прислужницата сключи длани пред гърдите си и се поклони.
— Моят господар Калид настоява да се явите в конюшните.
— В конюшните ли? — Сара бе удивена.
— Ще получите първия си урок по езда.
— Би ли казала на твоя господар Калид, че нямам никакво желание да се уча да яздя. Ще си почивам в покоите си.
Сара се насочи надолу по коридора. Евнусите я последваха, а Мемтаз с нещастно изражение предаде думите й на пратеника на Калид.
Сара се върна в покоите си и се хвърли на леглото си, като зарови лице в меките завивки. Няколко минути стоя така неподвижна, като нацупено дете и притискаше лицето си до муселинената покривка, след това се изправи и започна бавно да се съблича. Накрая остана боса и само по тънкото си ленено бельо, което бе прилепнало към тялото й като втора кожа. Легна по гръб и впи поглед в изрисувания в пасторални сцени таван, чудейки се колко още ще издържи на това пленничество, без да полудее. След няколко минути долови някакво раздвижване в коридора. Последваха женски писъци и тропот на крака, възбудени гласове говореха нещо, което тя не можеше да разбере. Калид влетя в покоите й като ураган, а прислужницата, която беше в предното помещение, се просна на пода от страх. Мемтаз подтичваше след него, като кършеше ръце и плачеше. След нея вървяха евнусите на Сара с широко отворени от страх очи.
— Вън! — изрева на турски Калид. — Всички вън! Измитайте се веднага!
Всички започнаха да се оттеглят уплашено. Двамата евнуси се спогледаха, след това излязоха в коридора, но Мемтаз остана на мястото си, като плачеше високо.
— Спри веднага! — нахвърли се върху нея Калид. Мемтаз пъхна юмрук в устата си и избяга, ридаейки.
— Остави я намира, Калид! — извика Сара. — Тя не ти е виновна за нищо!
— Но затова пък ти си виновна! — Калид сложи ръце на хълбоци, като я фиксираше с поглед.
— За какво говориш? — попита презрително Сара.
— Наредих ти да дойдеш при мен, а ти не се подчини!
— Върви по дяволите! — Сара му обърна гръб. Калид се пресегна и я сграбчи за дрехата, после рязко я обърна с лице към себе си.
— Изглежда все още не разбираш в какво положение се намираш тук — процеди тихо той. Тъмните му очи бяха на сантиметри от нейните. — Когато те повикам, длъжна си да идваш при мен.
— Старият ред трябва да умре и да отстъпи място на нов — отвърна Сара, като издържа на погледа му.
— Какво искаш да кажеш? — Калид присви подозрително очи.
— Твоите хора постоянно цитират вашите древни книги, помислих си, че мога да направя същото с Библията.
— Ще се научиш да ми се подчиняваш — продължи той все така тихо, като изобщо не обърна внимание на саркастичната й забележка и не я изпускаше от ръцете си.
— Или какво? Ще ме убиеш? Мисля, че вече обсъждахме тази възможност, нали?
— Или ще заповядам да ударят двайсет камшика на прислужницата ти Мемтаз — отвърна спокойно Калид.
Сара остана с отворена уста. Беше шокирана. Той й се усмихна победоносно.
— Няма да го направиш — прошепна тя.
Той отстъпи крачка назад и скръсти ръце пред гърдите си. Усмивката не слизаше от лицето му. Сара бе вцепенена от ужас. Не можеше да разбере такава крещяща несправедливост, особено от човек, който току-що бе демонстрирал своя здрав разум, когато ставаше дума за правосъдие.
— Това ли си научил в Оксфорд? — попита тихо тя.
— Това научих от баща си. Можех да заповядам да бичуват теб и ти щеше да понесеш наказанието си, като ме проклинаш всеки път, когато камшикът се забие в нежната ти кожа, но ако заплаша някой, който
