— Ще падна! — извика уплашено тя.
— Стисни я леко между бедрата си — обясни търпеливо Калид. — Кобилата ще реагира, ще видиш.
Сара се подчини и кобилата забави ход. Калид вървеше редом с нея, като постоянно обясняваше на Сара какво трябва да прави. След това хвана юздите и поведе животното в кръг, а Сара се опитваше да изправи стойката си.
— Добре — каза накрая той. — Достатъчно засега. След няколко дни ще опитаме отново.
— Не може ли да остана още? — попита Сара.
— Мислех, че изобщо не искаш да се захващаш с тази работа — разсмя се Калид.
— Е, започва да ми харесва.
— Така е, но конят става раздразнителен, когато неопитен ездач го язди твърде дълго. Уста има нужда от почивка. Хайде, слез. — Калид я вдигна от гърба на кобилата и я постави на земята пред себе си. Сара срещна блестящия му тъмен поглед и прочете в него одобрение. — Справи се много добре.
Тя не искаше да се чувства толкова поласкана от похвалата му, но въпреки нежеланието си се чувстваше точно така.
— Сега мога ли да си вървя? — попита бързо тя, отричайки в себе си чувствата, които я вълнуваха.
— Разбира се, че не. Сега ще пояздим малко.
— Току-що яздих.
— Говоря за двама ни. Ще яздим Хан. — Калид доведе големия арабски жребец, метна се на седмото, след това пое ръката на Сара и с едно движение я качи зад себе си.
— Дръж се здраво — извика той, след това смушка коня, който веднага се стрелна напред.
Сара се вкопчи здраво в тялото на Калид и затвори ужасена очи, когато наближиха оградата. Конят обаче я прескочи с лекота, след това се впусна и галоп по павираната алея, която водеше към равнинната околност.
Дълго време Сара не се осмели да отвори очи. Когато го направи, видя, че галопираха през широко равно поле, осеяно с диви цветя, а далеч пред тях се синееше Босфорът. Като опитен ездач, Калид се бе привел напред. Сара чувстваше под пръстите си играта на силните му мускули. Косата на Калид я удряше по лицето, и тя долавяше чистия му, възбуждащ аромат. Притисна се към силното му, мускулесто тяло, като забрави обстоятелствата, при които се бяха срещнали, отношенията помежду им, забрави всичко и се отдаде на красотата на момента, на чувственото удоволствие, породено от скоростта и сигурността. Накрая облегна буза на гърба му и отново затвори очи, този път не от страх.
Измина дълго време, преди Калид да забави ход и да спре. Когато Сара вдигна глава, видя, че се намираха в един оазис с много дървета, които хвърляха примамлива сянка, и бистър поток, който течеше през избуялата трева. Калид скочи на земята, след това й подаде ръка и й помогна да слезе от коня. Този път, когато застана пред него, Сара не посмя да срещне погледа му.
— Хареса ли ти? — попита тихо той, но от тона му Сара разбра, че Калид знае отговора.
За да разсее напрежението, тя извади от ръкава си носна кърпичка и я натопи в потока.
— Толкова е горещо! — каза тя, като изтри с кърпичката лицето си.
Калид развърза връзките на ризата си, след това я измъкна през глава.
— Ще се почувстваш по-добре след няколко минути на сянка — каза той, като захвърли ризата си настрани.
Той се наведе и наплиска тялото си с вода. Сара гледаше очарована водните капчици върху добре оформените му мускули. Калид се обърна и забеляза, че тя го наблюдава. Сара бързо извърна поглед встрани, но по тялото й плъзнаха горещи вълни, страните й поруменяха. Той се приближи и седна до нея на тревата, като използва ризата, за да подсуши тялото си.
— Защо си толкова упорита? — попита тихо. — Защо не се отдадеш на чувствата си? Знам от какви имаш нужда и мога да се погрижа да го имаш. Винаги.
Сара впери поглед в ръцете си, скръстени в скута й, и не отвърна нищо.
— Можем да си доставим такова удоволствие! — прошепна той с дрезгав от възбуда глас.
— Удоволствието не е най-важното в живота отвърна — Сара, като не посмя да вдигне поглед към него.
— Тогава какво е най-важното?
— Свободата — отвърна тя веднага, дори без да се замисли.
Той обаче поклати глава.
— Използваш свободата като извинение, защото това ти позволява да лъжеш самата себе си. Ти се страхуваш от мен, нали? Страхуваш се от това, което можем да преживеем заедно, страхуваш се да прекрачиш границите, които винаги си си поставяла.
Сара преглътна с усилие и започна смутено да върти в ръцете си кърпичката. Очевидно бе, че Калид познава много добре жените и тя се замисли за миналите му любовници, Фатма и вероятно много други, които го бяха научили на това.
— Не мога да си позволя да забравя как се озовах тук и какво направи с мен — промълви тихо тя.
— Защо? Защо не можеш да забравиш? Наистина ли това има значение сега, когато сме сами? — Калид се пресегна и погали шията й. Сара затвори очи и се поддаде на ласката му и в следващия миг се озова в прегръдките му.
Докосването до голата му кожа бе за нея истински шок — тя бе гореща, много гореща, въпреки че само преди минути се бе измил със студена вода. Ръцете й несъзнателно обгърнаха врата му, Калид я привлече към себе си и покри устните й със своите.
Никога досега не я беше целувал, а и тя никога по беше целувана по този начин. Спомените за всички предишни прегръдки изчезнаха, когато устните й се разтвориха, за да посрещнат изучаващия му език. Тя му отвърна. Той имаше вкус на вино. Устните му се насочиха към меката част на ухото й. Калид издърпа блузата от панталоните й и я вдигна нагоре. Изпитваше непреодолимо желание да погали меката й плът.
— Ти си моя! — прошепна той в косите й. — Разбрах, че си моя, от момента, в който те видях. — Той се обърна и я положи на земята, излегна се до нея и я целуна по челото, след това отново завладя устата й.
Когато посегна да разкопчее копчетата на блузата й, Сара рязко се изправи и го отхвърли от себе си.
— Какво има? — зачервеното му лице беше на сантиметри от нейното.
— Нужно ли е да ти обяснявам? За тази игра са нужни двама. — Сара стана и се отдалечи към потока, като отново натъпка блузата в панталоните си.
Чу го да се приближава към нея, след миг Калид сграбчи ръката й и я обърна рязко към себе си. Лицето му бе навъсено и мрачно.
— Би трябвало да те оставя тук. Ще минат дни, преди да те намери някой! — извика той, вбесен от държанието й.
— Няма да направиш това. И знаеш ли защо? За великия паша е от първостепенно значение да до каже, че може да ме пречупи.
— Мога да те пречупя с голи ръце, но това едва ли ще пречупи магарешкия ти инат — отвърна уморено той, като рязко я пусна.
— Точно така. Тогава защо не се откажеш от мен? Сигурна съм, че можеш да намериш много по приятна женска компания в харема.
Лицето му представляваше безизразна каменна маска.
— Разбери едно. Никога няма да се откажа от теб. Ако не пожелаеш да споделяш леглото си мен, няма да те насилвам, но ти ще остарееш в харема, тялото ти ще изсъхне и никой мъж никога няма да прояви глупостта, която аз проявих преди малко. А сега върви при коня, преди да съм се изкушил да последвам първото си желание и да те оставя да изгниеш тук.
Сара се подчини; беше изморена, прекалено изморена да се бори с този мъж, изморена да крои планове за бягство, които знаеше, че никога нямаше да се осъществят, изморена да се пита защо никой не идваше да й помогне. Наистина ли бе изоставена тук сама, толкова далеч от дома?
Калид й помогна да се качи на коня и веднага подкара в галоп. Обратният път бе нещо съвсем различно. Калид мълчеше през цялото време, мускулите на гърба му бяха твърди като стомана, Сара чувстваше враждебността му. Когато се върнаха в конюшните, той слезе и й подаде ръка, без дори да я погледне.
