Евнусите, както обикновено, я чакаха, за да я придружат до покоите й.
ГЛАВА 5
Джеймс и Беатрис Уулкът вечеряха, когато в трапезарията влезе прислужникът им Листак.
— Имате посетител, мадам. Да го отпратя ли?
Джеймс се изправи и попи устните си със салфетката.
— Не, не, аз ще го приема. Не прекъсвай вечерята си, Беатрис, може би е управителят на магазина. Казах му да дойде и да ми даде отчет, когато приключи с инвентаризацията. Не предполагах, че ще свърши толкова скоро. Донеси кафе във всекидневната, Листак. С две чаши.
Прислужникът се поклони и се оттегли, а Джеймс се отправи по коридора към гостната. Малката стая бе подредена във викториански стил, на излъскания до блясък под имаше красив персийски килим, а на масите в стил Чипъндейл бяха поставени изящни, покрити с копринен абажур лампи. Сред цялото това западно великолепие Осман бей определено изглеждаше странно. Когато Джеймс влезе, Осман бързо се изправи. Джеймс веднага забеляза военната униформа, гордо изправените рамене и сериозното изражение на лицето на турчина.
— Случило ли се е нещо със Сара?
Беатрис Уулкът тъкмо довършваше десерта си, когато съпругът й се върна. По стиснатите устни и суровите бръчки около устата му веднага разбра, че се е случило нещо неприятно.
— Джеймс, какво има? — попита тя.
Джеймс бе пребледнял като смъртник. Той седна срещу нея, постави ръцете си на масата и сведе глава.
— За бога, Джеймс, кажи ми какво е станало! — Беатрис се изправи, заобиколи масата и се доближи до съпруга си.
— Сара е била продадена.
Беатрис изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне.
— Ка… какво?!
— Султанът я продал на пашата от Бурса. Капитанът на охраната на Топкапъ ме посети току-що. Той ми каза, че пашата много харесал Сара, а султанът му я продал срещу някаква много ценна наследствена вещ и огромна сума пари.
— О, Господи! — извика Беатрис и пребледня.
— Очевидно, според турския закон, всяка жена, намираща се в харема на султана, е негова собственост и той може да постъпва с нея както му харесва.
— Ти знаеше ли това, когато уреди тя да отиде там?
— Разбира се, че не, за какъв ме вземаш? — отвърна разгорещено Джеймс, като впи поглед в жена си.
— Не знам, Джеймс, ти беше много нетърпелив да я изпратиш там. Мислеше си, че това може да помогне на бизнеса ти.
— Беатрис, моля те, упреците сега няма да помогнат с нищо. Трябва да намеря начин да я върна.
— Иди в посолството. Една американска гражданка не може да бъде третирана по този начин.
Джеймс въздъхна.
— Живеем в Турция и сме под юрисдикцията на султана. Тук важат местните закони. Разбира се, че ще опитам, но не съм сигурен дали американските представители ще могат да направят нещо.
Беатрис се пресегна и потупа окуражително ръката му.
— Защо този капитан е дошъл да ти каже за Сара? Сигурна съм, че се е изложил на риск.
— Изпратила го е принцеса Роксалена. Тя обикна Сара и сега се тревожи за нея, но и двамата знаем, че принцесата не може да направи нищо против волята на баща си.
— Какво ще стане със Сара? — попита тихо Беатрис.
Джеймс извърна поглед.
— Има само една причина пашата да поиска да я купи и страхувам се, че всеки се досеща каква е тя.
Беатрис дълго време не каза нищо.
— Дали ще я убие? — Най-накрая Беа се осмели да изрази най-лошите си опасения.
— Съмнявам се. Тя може да бъде изоставена, когато той загуби интерес към нея, но докато дойде това време, Сара сто пъти ще е пожелала да умре.
— Джеймс, толкова съжалявам! — Беатрис беше така потресена от ситуацията, в която бяха изпаднали, че това чувство надделя над естествената й наклонност към спорове.
— Ти беше права, Беа. Изобщо не трябваше да й позволявам да отива в харема.
— Не се отчайвай. Ще отидеш утре в посолството и ще видиш какво може да се направи.
Джеймс кимна в знак на съгласие, но изобщо не беше спокоен.
— Говори ли с брата на Сара? — прошепна принцесата, като се скри в сенките, тъй като съвсем близо до тях мина една слугиня от кухнята, която носеше на главата си кошница, пълна с рубиненочервени нарове.
Осман кимна.
— Говорих с него и знам, че ще опита да направи нещо, но не съм сигурен дали ще успее.
— Калид ще я задържи на всяка цена. Няма да се остави да го разубедят нито правителствени чиновници, нито който и да било друг. Когато иска нещо, готов е на всичко, за да го има. Сега случаят не е по-различен.
— Какво си мислиш, че ще предприеме Сара? — попита Осман.
— Ще се опита да избяга.
В отговор Осман въздъхна.
— Не виждам как би могла да успее. Къде ще отиде, кой ще й помогне? Сара не познава никого в Бурса. Няма приятели.
— Но затова пък има приятели в Топкапъ — отвърна твърдо Роксалена. — Трябва да помисля, Осман, трябва да има някакъв начин да й помогна.
— Да й помогнем. Двамата.
В този момент мюезинът на кулата започна да приканва вярващите на вечерна молитва.
— Трябва да тръгвам — каза Осман. — В полунощ, в изоставената баня.
— В полунощ — отвърна Роксалена, като се промуши в един таен проход, водещ към вратите на кухнята.
Басейнът в хамама беше пълен с вдигаща пара вода, по чиято повърхност плуваха розови листа. Той беше заобиколен от мраморни колони и отделен от останалата част на харема с красиви завеси. Таванът бе украсен със златни арабески, подът бе от лапис. Самият басейн бе направен от розов мрамор, дъното представляваше огромна орхидея, изработена от контрастни по цвят мраморни плочи, обсипани със седеф. Около басейна имаше високи растения и дървета от най-различен вид, под тях бяха разпръснати на неголямо разстояние една от друга каменни пейки, където си почиваха жените от харема, когато не се къпеха във водата. Това не беше единственото удоволствие, което ги очакваше. Големи подноси, отрупани със сладкиши, бяха поставени край басейна. Освен тях прислужниците носеха други подноси с освежаващи питиета, на трети бяха наредени благовонни масла и всичко необходимо за поддържане на кожата. Жените в хамама винаги трябваше да бъдат готови, за да доставят удоволствие на пашата.
