Сара се отпусна във водата, която в първия момент й се стори гореща, но после й подейства успокояващо. В харема тя беше обект на подигравки, тъй като настояваше да се къпе с бельото си, докато другите жени се разхождаха съвсем голи, като намятаха копринените си роби само когато им станеше студено. Някои палеха малки огньове в мраморни купи, които съдържаха изсушени розови листа и подправки, като добавяха сандалово дърво и смирна, след това разтваряха кафтаните си, за да поемат ароматния дим, който щеше да се просмуче в дрехите им, както и в телата им. И ако възникнеше спор, както често се случваше, евнуси хващаха спорещите и ги извеждаха.
Сара постоя няколко минути във водата, след това излезе от басейна, като наметна робата си и обу чехлите, които предпазваха деликатните й крака от горещия мраморен под, както и от влагата по него. Влезе в съседното помещение, наречено тепидариум, премина покрай весел фонтан и се насочи към диваните, където си почиваха жените от харема и пиеха кафе, сплитаха косите си или си разказваха различни истории. Около жените се навъртаха прислужници, които им подаваха наметала, парфюмираха дрехите и кожата им или изпълняваха дребните им капризи. Сара отпрати робините, които се насочиха към нея, и си взе една книга. Наистина, тя беше на турски, но имаше картини, което беше много по-интересно от група млади жени, които се държаха като деца.
Така или иначе, жените в харема не я обичаха. Като нова фаворитка, на нея бяха дадени най-хубавите покои, които преди принадлежаха на Фатма. Другите жени бяха приели, че тя се наслаждава на бурна сексуална връзка с Калид, което щеше да й бъде забавно, ако Сара напълно не бе изгубила чувството си за хумор.
Калид не я бе викал при себе си вече две седмици. Сара използваше това време да крои планове за бягство, като постоянно си повтаряше, че Калид не й липсва. В моментите, когато наистина си го признаваше, това беше, защото разговорите с него бяха истинско предизвикателство. Сара се чувстваше отегчена. Забеляза как Фатма запали дълга, обсипана с диаманти, лула, наречена чибук, като почти веднага изпусна дълга струйка дим. Тепидариумът днес беше почти празен, тук бяха само Сара и Фатма и още две други жени, заедно с неизменните слуги и евнуси. Сара измери Фатма с изучаващ поглед — тя беше красива рускиня от Кавказ, имаше безупречна кожа и дълга до кръста черна коса, която се спускаше на красиви вълни. Сара не можеше да разбере защо Калид не съсредоточеше вниманието си върху тази жена. Фатма със сигурност го желаеше много.
Сара въздъхна и се върна към книгата си. Поради кой знае каква причина, Калид не искаше другите да знаят, че двамата не спят заедно. Затова всяка вечер Мемтаз я отвеждаше в мъжкото отделение на двореца и я оставяше в музикалната стая, която се намираше в съседство с покоите на пашата. В тази стая Сара прекарваше вечерта сама, сред арфи, дайрета и едно огромно пиано, четеше английски книги, които предвидливо бяха поставени там, или се учеше да играе
Да, наистина се отегчаваше много.
До нея се приближи слугиня с поднос, на който имаше купа с шербет, бургундско вино и купа зрели малини. Сара вдигна поглед и видя, че Фатма й се усмихва и й кима с глава, като с жест й посочва, че нещата са за нея.
Това пък какво беше? Предложение за мир от жена, която до този момент не криеше неприязънта си към нея? Докато Сара се чудеше какво да прави, от хамама се появи Мемтаз и се наведе да оправи покривката на дивана.
— Не яжте това, мистрес — прошепна тихо тя, а ръцете й продължаваха сръчно да вършат работата си.
Сара я погледна изненадано.
— На такъв подарък не може да се има доверие — добави Мемтаз.
Сара отново погледна към Фатма, която я наблюдаваше внимателно, неподвижна като статуя. Сара се изправи рязко, привидно се препъна и блъсна подноса, в резултат на което купата с шербета се разби с трясък на пода. Кристалът се пръсна на парчета, а лепкавата течност се разля по мраморния под.
— О, колко съм непохватна! Толкова съжалявам! — Сара погледна към Фатма и сви безпомощно рамене. — Мемтаз, моля те кажи на Фатма, че оценявам приятелския й жест.
След това излезе от помещението, без да се обръща назад, а Мемтаз предаде думите й и търпеливо се зае да почиства.
— Паша Калид иска и тази вечер да отидете в музикалната стая — съобщи Мемтаз.
Сара покорно се изправи, като очакваше още една скучна вечер. Щеше да я прекара, четейки или „Наръчника на Хайкър за дългорунната порода овце“ или „Хиляда години британска монархия“.
Ако това бе наказанието, което Калид бе измислил за нея, то наистина бе много сполучливо. Сара се изненада не малко, когато влезе в музикалната стая и видя, че Калид вече я чака. Сърцето й ускори ритъма си. Отново бе облечен по западен маниер, носеше копринени панталони и бродирана памучна риза. Убитите цветове допълваха живите черти на лицето му, той измамно приличаше на младите счетоводители и чиновници или учители, които бе познавала в Бостън.
— Изглеждаш изненадана да ме видиш — изрече той вместо поздрав.
— Не преминах през ужасния ритуал в хамама, който трае половин ден, затова мислех, че ще съм сама.
— Мемтаз ми каза, че ритуалът не ти харесва, затова й разреших да го пропусне.
— Значи продължаваш да ме наблюдаваш.
— Разбира се. — Калид бе застанал до една голяма карта на Съединените щати, поставена на статив.
— Урок по география ли ще имаме? — попита Сара.
— Искам да науча повече за страната ти.
— Откъде си намерил тази карта?
— Мога да намеря без проблеми почти всичко,
— Включително и хора — отвърна саркастично тя. Калид вдигна ръка.
— Тази вечер не искам да споря. Ще ми покажеш местата, за които ще те попитам.
— Добре — отвърна Сара.
Ще му каже каквото иска. Той ще е доволен, а със сигурност това ще е по-интересно, отколкото справочникът на Хайкър.
— Къде е Вашингтон, където работи правителството ви?
Сара посочи столицата, която се намираше между Мериленд и Вирджиния, на река Потомак.
— Мислех си, че се намира в центъра на страната — каза Калид.
Сара поклати глава.
— А къде е Бостън?
Сара посочи на север, където се намираше родният й град, на брега на Атлантическия океан.
— А градът в кой район е?
— Нарича се щат. Масачузетс.
— Маса… о, не мога да го изрека.
— Ма-са-чу-зетс — повтори бавно Сара. Калид я имитира със забележителен успех.
— А родителите ти? Те откъде са?
— Баща ми беше от Бостън. Майка ми бе от Ню Хемпшиър, ето тук.
Калид проследи пръста й, който се движеше по картата.
— А всичко това? — Той посочи на запад. — Какво се намира тук?
— Останалата част от страната. Тя е голяма — три хиляди мили от единия до другия бряг, между двата океана. Как е възможно да си учил в Оксфорд и да не знаеш тези неща?
— В Оксфорд учих за Англия, а не за Съединените щати. Ти самата какво знаеше за Отоманската империя, преди да дойдеш тук?
Той, разбира се, имаше право.
