зависи от теб, ти веднага ще се обявиш в негова защита, за да го спасиш. Постъпваш като истинска американка.
— Приемам думите ти като комплимент.
— Само че аз не исках да ти правя такъв. Твоята чувствителност ми позволява да победя. Не можеш да направиш нищо.
След тези думи Калид протегна ръка и прокара показалеца си по дълбоко изрязаното й деколте и после във вдлъбнатинката между гърдите й. Сара се отдръпна рязко.
— О! Миналата нощ докосванията ми не ти бяха толкова неприятни.
Лицето й пламна от смущение, когато си спомни как се бе притиснала до него и как го бе придърпала по-близо до себе си, жадувайки за ласките му.
— А ти не нарушаваш ли собствените си правила, като идваш в харема? — Сара попита първото нещо, което й дойде наум. — Мислех, че на мъжете е забранено да идват тук.
— Правя това, което искам — отвърна той. — Няма да е зле да не го забравяш. Очаквам те след четвърт час в конюшните или прислужницата ти ще понесе последствията. — Калид се обърна и излезе от стаята.
Сара се отпусна тежко на леглото, като свиваше и разпускаше юмруци. Трябваше да се измъкне от този дворец. Започна да гризе нокътя на палеца си, а в главата й нахлуваха множество въпроси. Къде беше Джеймс и защо не правеше нищо, за да й помогне? Възможно ли бе той дори да не знае къде е тя? Роксалена знаеше ли какво бе направил баща й и дали щеше да му се противопостави, ако знаеше? Изобщо ли нямаше начин да избяга от двореца? Жените от харема бяха толкова добре охранявани, че бягството бе изключено, но Мемтаз често говореше за бани извън двореца, както и за пазара Кахули. Когато излизаха, жените бяха забулени и зорко охранявани, но тогава поне нямаше да с необходимо да се лута из лабиринта на палата, за да достигне до външния свят.
Мемтаз влезе забързано, като носеше дрехи.
— Добре ли си? — Сара се изправи и сложи ръка на рамото на другата жена.
— Добре съм, мистрес. Бях разстроена, че съм разочаровала моя господар.
— Другите сигурно са за мен — въздъхна Сара.
— Да. Ще трябва да ги облечете, а след това да отидете в конюшните при паша Калид.
— Защо не? Това не е лоша идея.
Сара въздъхна отново, след това облече блузата с дълги ръкави, която се закопчаваше отпред заедно със сцепената отстрани пола за езда и ботушите. Когато се приготви, излезе от стаите си, а двамата евнуси, както винаги, тръгнаха след нея. Без съмнение те бяха получили съответните заповеди, тъй като я поведоха през градините към открития басейн и през вратата на Къщата с птиците.
След това достигнаха конюшнята. До нея имаше утъпкано заградено място и обръчи за прескачане. Конюшните всъщност бяха няколко, а не една, както си бе помислила Сара. Евнусите спряха до първата и Сара влезе вътре, където я чакаше Калид. Той оседлаваше един великолепен бял арабски жребец, чиято опашка и грива бяха сплетени на плитки.
— Добре, вече си тук. — Той вдигна поглед към нея. — Ще те науча да яздиш.
Калид носеше прилепнали към тялото си панталони, широка памучна риза и блестящи от чистота ботуши за езда. Ризата имаше широки ръкави, V-образно деколте и бе натъпкана в широк колан от сурова кожа. Сара за пръв път виждаше Калид в облекло, характерно за Запада. Той й направи поразително впечатление. Неохотно достигна до заключението, че във всякакви дрехи ще изглежда привлекателен.
— Откъде си сигурен, че не знам за яздя? — попита тя, за да скрие смущението си.
— Учителките от Бостън не яздят коне.
— Ще се изненадаш какво може да прави тази учителка от Бостън — заяви мрачно Сара.
Калид се усмихна.
— Без съмнение, но днес ще се концентрираме върху това да се държиш на седлото и да запазиш необходимата стойка.
— Защо е толкова важно да се науча да яздя? — попита уморено Сара.
— Искам да ме придружаваш, когато обикалям земите си — отвърна той, като преметна юздата над главата на животното.
— Не искам да те придружавам никъде.
— Това е без значение.
Той понякога звучеше като състудентите си адвокати от Оксфорд. В такива моменти Сара почти бе готова да забрави факта, че в действителност е владетел от Изтока, който я държеше против волята й. Но скоро той отново приемаше облика на паша, крещеше заповеди и управляваше живота й и дори да бе забравила за миг, пак си спомняше кой всъщност е той.
Към тях се доближи един коняр, който водеше кобила.
— А, ето и Уста, тя е за теб. Виж колко е хубава, червеникавокафява, много е кротка. — Калид пое юздата и отпрати коняря.
— А как се казва твоят кон?
— Хан.
— Като Чингиз Хан?
— Точно така.
Калид изведе Хан отвън и го пусна в ограденото пространство, където той започна весело да тича в тръс, като от време на време спираше, за да пощипне няколко стръка трева.
— Засега Хан не ни е нужен — заяви Калид, като изведе Уста и подаде поводите на Сара. Тя ги държеше, докато Калид оседла коня. — Уста веднага ще разбере, че си неопитна, затова ще го поразведа малко, за да не вземе да избяга с теб.
— Колко успокоително!
Калид събра ръце и й каза да стъпи на тях и да се качи на кобилата. Беше толкова близо, когато я повдигна леко. От него се излъчваше такава магнетична мъжка сила, че Сара преглътна мъчително и извърна глава. Той задържа ръцете си на кръста й по-дълго, отколкото бе необходимо и Сара осъзна, че урокът щеше да бъде по-мъчителен, отколкото бе очаквала. Уста изцвили леко и отстъпи назад. Сара отчаяно се хвана за лъка на седлото.
— Свали ме от това нещо! — извика тя. — Чувствам се, като че ли се намирам на четирийсет фута във въздуха.
Калид се разсмя.
— Сега вземи юздите. — Той й подаде кожените поводи. — И не дърпай твърде силно, в противен случай ще я нараниш. Мундщукът ще разреже устата й.
— Да нараня нея! Ами аз?
— На теб няма да ти стане нищо. Нали аз съм тук. Сега седни изправена и не се накланяй.
Сара се опита да направи каквото й бе казал.
— Отпусни мускулите на гърба — нареди Калид.
— Престани да викаш по мен. Правя каквото мога.
Калид прокара ръка по гърба й, след това я постави на раменете й.
— По-добре ли е?
— Да — отвърна неохотно тя.
— Хубаво. Сега дръж юздите достатъчно опънати, за да запазиш контрол над коня, но не прекалено, че да опъваш главата му назад. Опитай.
Сара последва инструкциите му.
— Добре. Сега ще я плесна леко и кобилата ще тръгне. Ще вървя до теб.
— Тя ще избяга — каза разтревожена Сара.
— Не, няма, обучена е много добре.
Калид потупа кобилата по хълбока, тя направи няколко крачки и спря. Сара отправи поглед към него.
— Притисни я леко с колене!
Сара се подчини и кобилата тръгна в лек тръс. Сара се опитваше да се задържи, но се друсаше на седлото.
