— Споделяше леглото му до около шест месеца, преди да пристигнеш. Мисля, че той се отегчи от нея.
— Значи между тях нещата са приключили, преди Калид да ме срещне.
— Да.
— Тогава защо тя се гневи на мен?
Мемтаз сви рамене.
— Да не си любимката за момента е едно. Съвсем друго е, когато те заменят с друга.
— Тя не е била заменяна, Мемтаз. Не спя с шах Калид.
Мемтаз не отговори нищо.
— Истина е, Мемтаз.
Прислужницата й подаде чифт шалвари и Сара автоматично ги обу.
— Никой няма да го повярва — каза философски Мемтаз.
— И защо не, за бога? Всички ли в империята се ръководят от сексуални инстинкти?
— Няма да го повярват, защото сте млада и красива, а пашата ви е купил на много висока цена и ви е направил своя любимка. Защо ще се държи по този начин, ако не е така?
— Може би иска да обсъжда с мен международната политика? — отвърна сухо Сара.
Мемтаз й подаде, свободна блуза с широки ръкави. Сара неохотно облече дрехата и сложи подходящ колан. Бяха изработени от лилава коприна, а коланът беше избродиран със сребърни конци и огромни аметисти.
— Много сте красива — заяви одобрително Мемтаз, като подаде на Сара пурпурен шал, обшит със сребро по края, който можеше да покрие и главата. Сара преметна шала през раменете си и погледна Мемтаз.
— Готова ли съм?
— Тези дрехи са напълно подходящи за случая, мистрес — отвърна Мемтаз.
— Моля те, престани да ме наричаш мистрес. Не си моя робиня.
— Такава съм.
— Тогава те освобождавам.
— Вие не можете да ме освободите. Това може да направи само пашата, а той ме е назначил да се грижа за вас.
— В такъв случай ме наричай Сара.
— Не мога да направя това, мистрес. Не е прилично.
— Добре, виж какво ще ти кажа, Мемтаз. В моята страна не е прието хората да коленичат или да се просват на пода пред други хора. Този обичай ме смущава и ме кара да се чувствам неудобно. Така че, ако искаш да ми доставиш удоволствие, ще престанеш да се хвърляш на пода всеки път, когато те погледна.
Мемтаз сведе очи, но не каза нищо. Сара въздъхна и сложи ръка на рамото на дребничката прислужница.
— Мемтаз, съжалявам. Не е справедливо да си го изкарвам на теб.
— Да си го изкарвате на мен?
— Раздразнението, гнева от положението, в което съм попаднала. Не искам да видя отново Калид. Последната ни среща завърши… зле. А сега се чудя как да постъпя, когато господарят отново ме вика.
— Вие няма да бъдете сама с него, мистрес. Раздаването на правосъдие е публично. Той просто иска вие да присъствате.
— И какво става при това раздаване на правосъдие?
— Пашата решава при спор кое е право и кое не.
— Това определено си струва да се види — промърмори горчиво Сара, като протегна ръце, за да може Мемтаз да им сложи сребърни гривни.
— Какво казахте?
— Не разбирам как толкова несправедлив човек може да раздава правосъдие.
— Пашата е известен със своята справедливост, а хората смятат за истински късмет, че ги управлява такъв господар.
— Хм. — Сара отблъсна сребърната диадема, която Мемтаз се готвеше да сложи през челото й.
— Не мога да нося това, Мемтаз, прави ме разногледа.
— Какво значи това?
— Не мога да виждам! Виж, украсена съм като коледно дърво. Хайде да тръгваме.
— Какво е коледно дърво?
— Елха, която украсяваме с различни блестящи играчки. В моята страна отсичаме елхата и я поставяме вкъщи, така отбелязваме един голям наш празник.
Мемтаз повдигна учудено вежди.
— А казваш, че нашите обичаи били странни!
На вратата се появиха двама евнуси и застанаха в очакване.
— Време е — каза Мемтаз.
Сара хвърли кратък поглед на покоите си. Стаята бе малко по-малка от тази на Козем, освен това Сара не притежаваше толкова много дрехи и бижута, но във всяко друго отношение двата апартамента си приличаха. Имаше в изобилие големи огледала и изящни мебели, а стените бяха в млечно-розов цвят. Сара уморено извърна поглед. Наистина се беше превърнала в птичка в златна клетка.
— Готова съм — промълви тя, а евнусите отстъпиха встрани и я пропуснаха да мине пред тях.
Калид влезе в тронната зала с цяла процесия служители и веднага забеляза, че Сара липсва. Мястото до Козем беше празно.
Калид прекоси огромния персийски килим, в който беше втъкана огромна райска птица и който покриваше пода от розов мрамор, и изкачи покритите с червени пътеки стълби, водещи към трона. Самият трон, изработен от тъмен махагон, беше богато инкрустиран със злато и лапис, а високата задна част, която бе направена като мрежа от сложни плетеници, беше обсипана със скъпоценни камъни. Той се обърна и застана с лице към хората и всички те едновременно се поклониха с поставени пред гърдите си събрани длани и с наведени към земята глави. Калид изчака известно време, докато те се изправят, след това седна царствено на трона и протегна ръка към писаря, който му подаде списък със споровете, които трябваше да бъдат разрешени днес.
От дясната му страна бяха настанени мъжете: главните чиновници и счетоводители и пълномощниците на всички области в Бурса, както и главният евнух и капитанът на охраната. От лявата му страна бяха жените, всички с покрити лица, баба му и по-далечни роднини от харема, които трябваше да присъстват, когато той раздаваше правосъдие. Веднъж в месеца на тази церемония бе допускана и избрана група от обикновени хора. Те оправяха смутени дрехите си. Самото присъствие на пашата ги изпълваше със страхопочитание.
Отсъстваше само Сара. Калид прочете списъка и отново вдигна поглед. Всички го чакаха да започне.
В този момент се отвори една странична врата, откъдето влязоха двама евнуси, следвани от Сара и Мемтаз. Калид вдигна ръка и те се заковаха на място. Сара огледа претъпканата зала, след това подиума, където до Козем се виждаше самотно празно място. Почувства с неудоволствие и смущение, че мястото е за нея. Калид каза нещо на турски и посочи към подиума.
— Идете и седнете до
Пътят до празното място като че ли продължи цяла вечност. Сара чувстваше погледите на всички, впити в нея. Тя седна, отпусна ръце в скута си и се загледа в една невидима точка някъде над главата на главния евнух.
Калид плесна с ръце и церемонията започна. Пълномощниците от всеки район бяха избрали по един случай, за да бъде разгледан от пашата, и въпреки първоначалната си вътрешна съпротива, Сара бе
