— Не, не мисля, а и ти също трябва сериозно да се замислиш! Твой дълг е да…
— Не ми говори какво е мой дълг и какво не е! След като баща ми умря, аз управлявам тази област. Сражавам се с арабите и бедуините, плащам си дължимото на султана и пазя мира, както и всичко, което ми остави моят баща и твой син. Отнасям се към това наследство като към нещо свещено. Поставил съм благополучието на хората ми преди всичко и над всичко и ти знаеш това много добре! Сега искам тази жена и проклет да съм, ако не я имам!
Калид се изправи рязко и започна възбудено да крачи из стаята.
— Аз не се противопоставям на избора ти, Калид. Ако питаш мен, тя може да има гърбица или заешка устна, все ми е едно — отвърна меко Козем. — Аз просто искам от теб да се ожениш за нея и да й направиш дете колкото е възможно по-бързо.
— Имам нужда от време — заяви упорито Калид.
— Защо?
— Искам тя сама да ме пожелае и доброволно да дойде при мен.
— Ти си твърде горд, Калид. Сега я обладай насила, по-късно тя сама ще дойде при теб. Много бракове са започнали по този начин.
— Но не и моят.
— Значи искаш и тя да те желае толкова, колкото я желаеш и ти.
— Повече.
— Не мисля, че това е възможно — усмихна се Козем.
Калид се обърна към нея и й се усмихна. Чувстваше се сигурен в себе си.
— О, да, възможно е, не след дълго сама ще се убедиш.
Роксалена стъпваше предпазливо по напуканата и осеяна с бурени пътека, която водеше към изоставената баня, използвана някога от жените от харема на султана, а сега обрасла с пълзящи растения и лози и обитавана от паяци и гнездящи птици. Абдул Хамид бе построил нова баня на Босфора за любимката си Накшедил, майката на Роксалена, а старата бе изоставена и бавно се рушеше. Сега никой не идваше в градините освен децата от харема, които играеха тук, и някой градинар, за да изскубе твърде избуялите плевели.
Сега това място посещаваха млади мъж и жена, които пазеха любовта си в тайна и чиято съдба беше да се срещат, като рискуват живота си.
— Осман? — прошепна Роксалена, като се мъчеше да проникне с поглед през тъмнината на безлунната нощ.
— Тук съм — отвърна любимият й и моментално застана до нея.
Роксалена се хвърли в прегръдките му, той я притисна към себе си и впи жадно устните си в нейните. Роксалена отвърна с жар на целувката му, след което започнаха бързо да се събличат. И двамата изгаряха от страст. Осман отнесе принцесата на една каменна пейка вътре в банята, разкъса останалата част от облеклото й и покри тялото й със своето, като проникна в нея почти в същия момент. Роксалена изстена и зарови лице в широкото му рамо, страстно шепнейки името му, а след като вълната на задоволената страст премина, тя се отпусна назад, закрила очите си с ръка. Той се наведе и я целуна.
— Липсвах ли ти? — попита Осман, а тя се засмя. Роксалена махна ръката от очите си, погледна лицето на любимия си, надвесено над нея, и докосна бузата му. Осман имаше здрав тъмен загар, черната му къдрава коса, правилни черти и силно тяло бяха мощен импулс за една жена, отгледана от евнуси и куртизанки. Тя го обичаше с детска преданост. Любовта й беше проява на неподчинение към властния й баща и израз на природните й инстинкти. Осман бе най-хубавото, което имаше в живота си.
— Разбра ли нещо за Сара? — попита тя, като се изправи и започна да търси дрехите си. — Ширза ми каза, че си чул нещо.
— Да.
— Е?
— Няма да ти хареса.
— Кажи ми.
— Баща ти я е продал на шах Калид.
Роксалена впи невярващ поглед в него.
— Истина е — продължи Осман, като кимна. — Научих го направо от робинята на главния евнух. Спомняш ли си онзи меч, обсипан с рубини, който баща ти искаше да притежава от толкова отдавна? Мечът е семейна собственост на шах Калид, останал е още от нападенията на Сюлейман над Армения.
Роксалена кимна. Спомняше си меча много добре.
— Калид държеше този меч на специално място в Двореца на Орхидеята. Не позволяваше на никой да го докосва.
— Сигурно много е искал да притежава Сара.
— Сега не се учудвам, че баща ми отказа да разговаря с мен по този въпрос. Той толкова искаше този меч, че най-вероятно сега дори спи с него. О, той е такъв лъжец. Не мога да го понасям, Осман.
Осман мълчаливо галеше ръката й. Бе слушал и преди подобни изблици и осъзнаваше, че в голяма степен влечението на Роксалена към него се дължи на факта, че бе последният човек на света, който султанът би избрал за дъщеря си. Но това нямаше значение — той обичаше малката принцеса толкова много, че причините, поради които и тя го обичаше, не го интересуваха.
— Трябва да съобщим на братовчеда на Сара. Той има същото име, Уулкът, и ръководи бизнес с килими. Сигурна съм, че неговото правителство може да направи нещо, за да помогне на Сара — каза Роксалена.
Осман не отговори нищо. Не беше толкова сигурен. Бизнесът в Турция се развиваше със съгласието и разрешението на султана, следователно посолството едва ли щеше да се съгласи да го предизвиква. Роксалена каза нещо, като прекъсна размишленията му. Необходими му бяха няколко секунди, за да осъзнае, че тя се смее.
— Какво има?
— Казах на Сара, че Калид я харесва, но тя отрече. Сега се намира в харема му, купена на фантастична цена.
— И?
— И пашата на Бурса дори не може да си представи колко неприятности ще му донесе скъпо платената му придобивка.
ГЛАВА 4
— Време е да присъствате, когато пашата раздава правосъдие, мистрес — каза Мемтаз.
— Няма да отида — отвърна Сара, като вдигна поглед от книгата, която четеше.
— Но пашата нареди.
— Кажи му, че съм умряла.
Мемтаз я погледна тъжно.
— Ако не се отзовете, мистрес, аз ще си изпатя зле.
— Това е изнудване, Мемтаз.
— Но защо да не отидете? Вече прекарахте три часа в приготовления в харема, а и дрехите ви са готови.
— Не ми припомняй! Понесох достатъчно враждебни погледи за цял живот. Коя е онази висока жена с червеникавокафява коса, на която постоянно й правят масаж или процедури на кожата? Всеки път, когато се появя, тя ми хвърля убийствени погледи. Не че другите жени изглеждат особено доволни да ме видят.
— Червенокосата е Фатма. Преда да дойдеш тук, тя беше фаворитката.
Сара се закова на място и погледна втренчено Мемтаз.
— Фаворитката? Искаш да кажеш, че е спяла с Калид?
Мемтаз кимна.
