съвсем скоро бяха галили Сара, като почти я бяха накарали да се предаде. Но тя не го беше направила и сега той се напиваше, опитвайки се да забрави. Нищо не ставаше според плана му.
Беше си мислил, че като освободи Сара, тя ще осъзнае, че всъщност не иска да си тръгва. Беше си мислил, че като се грижи всеотдайно за нея след опита на Фатма да посегне на живота й, ще я накара да разбере, че тя означава за него повече от жена за забавление в леглото. Беше си мислил, че тя изпитва към него нещо повече от страстта, която възникваше съвсем естествено между двама красиви млади хора, каквито бяха те. Беше се надявал, че ако я освободи от златната клетка, тя ще долети обратно при него.
Но беше сгрешил. В действителност тя щеше да си отиде и за това той трябваше да обвинява само себе си. Защо, когато ставаше дума за нея, не можеше да види положението такова, каквото всъщност бе? Беше ли наистина тя толкова различна от другите жени, които бе познавал? Тя винаги реагираше по неочакван начин, което го удивляваше и смущаваше. И го караше да се чувства толкова самотен.
Калид допи питието си и си наля ново.
Сара щеше да се върне в Америка и да се омъжи за някой чиновник, продавач или учител, някой безличен мъж, който нямаше да знае как да я накара да стене от удоволствие, който никога нямаше да види как страните й се покриват с руменина, когато тя се отдаваше на страстта. Само мисълта за това караше кръвта му да кипва и да изпитва непреодолимото желание да изпочупи всички мебели в палата. Вместо това Калид запрати чашата си в стената, течността се разплиска встрани, а стъклото се счупи на малки кристални парченца.
— Благодаря ти, че се съгласи да ме придружиш на този малък излет — обърна се Козем към Сара. — Моят внук ми каза колко са ти харесали Сладките води, затова си помислих, че сигурно ще се радваш да дойдеш отново тук, преди да заминеш.
Сара махна фереджето от лицето си и хвърли преценяващ поглед към старата жена. Пътуваха в луксозната кола на Козем, седалките бяха отрупани с толкова много меки възглавнички, че жените седяха като върху пухкав облак. От двете им страни яздеше по един войник, главният евнух ги следваше на светлокафявия си кон.
— Защо ме гледаш така? — попита Козем.
— Когато се готвиш да заложиш някой капан, приличаш много на Калид — отвърна Сара.
— Напротив, той прилича на мен. Аз съм му баба и съм дошла на този свят много преди него.
— Значи не отричате, че тази малка екскурзия е направена с някаква задна мисъл.
— Какво означава „задна мисъл“?
— Означава, че имате скрит мотив, че причината да ме извикате не е тази, която изразихте гласно.
— Значи си мислиш, че съм ти подготвила номер?
— Това изглежда се предава в семейството ви по наследство.
— След като ти вече направи един извод, може ли и аз да направя своя? — Козем истински се забавляваше от ситуацията.
— Разбира се.
— За жена, която ще постигне най-съкровеното си желание, не изглеждаш много щастлива.
Сара извърна поглед и се загледа през прозореца на закрития файтон.
— Сара, ако ни напуснеш и се върнеш в Съединените щати, никога, докато си жива, няма да видиш Калид. Това ли искаш?
— Трябва да си отида.
— Защо?
— Калид не ме обича. — Ако не бе сигурна в това, никога нямаше да си тръгне.
— Глупаво момиче такова! Разбира се, че те обича. Любовта понякога намира израз в саможертвата — отвърна разпалено Козем. — Той те обича достатъчно, за да те пусне да си отидеш, а това е много повече, отколкото можеш да желаеш като доказателство за неговата любов.
— Никога не ми е казвал, че ме обича — отбеляза Сара.
— Делата означават повече от думите, това не е ли така и в твоята страна?
— Така е навсякъде.
— И тогава? Държанието му не ти ли подсказва, че те обича?
— Държанието му ми подсказва, че ме
Едно от колелетата на колата попадна в дупка и двете жени подскочиха. Козем почука с обсипания си със скъпоценни камъни бастун по тавана на колата.
— Този кочияш е глупак — изръмжа тя. — Улучва всяка дупка по пътя, като че ли ги търси нарочно. Значи не можеш да различиш желание от любов?
— Калид не може. Всеки път, когато си помисля, че той изпитва към мен нещо повече, се оказва, че просто иска да ме вкара в леглото си.
— Но какво лошо има в това? Мислила си си, че неговият интерес към теб е бил… — Козем се опита да намери подходящата дума.
— Платоничен?
— Какво е това?
— Просто приятелски.
— Точно така — кимна Козем.
— Не разбирате. Винаги съм знаела, че той ме желае. — Сара се поколеба. — Чувствам се по същия начин.
— Тогава не мога да разбера къде е проблемът?
— Калид желаеше и Фатма и още много други. Аз искам нещо повече.
— Искаш да бъдеш специално за него.
— Да. И се страхувам, че единственият интерес, който представлявам за него, е предизвикателството, което хвърлям в лицето му.
— Мислиш си, че той ще те изостави, когато постигне целта си? — попита Козем.
— Калид е свикнал да получава всичко, което иска — отвърна Сара. — Това, че му се противопоставих, представлява за него нещо ново. Какво ще стане, когато вече не е необходимо да ме преследва, за да ме завоюва? Ако между нас няма истинска любов, ще бъда отстранена като играчка, която вече му е омръзнала.
— А ако има любов?
— Ако има любов, не съм забелязала никакви доказателства.
— Как можеш да кажеш това? Докато беше болна, Калид направо подлуди доктор Шакоз. Обърна палата наопаки, за да открие човека, който те отрови.
— Направил го е, за да може в бъдеще да топля леглото му — отвърна безстрастно Сара.
Козем я погледна сериозно.
— Гледаш много хладнокръвно и студено на внука ми, Сара.
— Той ме купи,
— В Империята нещата се уреждат точно по този начин — отвърна просто Козем.
— Но Калид знае много, много повече. Прекарал е толкова време на Запад!
— Никога не разчитай на това. Вътре в себе си той е истински турчин. Затова иска да те притежава.
Кочияшът отвори вратата на колата и постави подвижната стълбичка. Козем слезе първа, след това се обърна, за да изчака Сара.
— Какъв хубав ден! — отбеляза тя, когато двете се отправиха по пътечката към морския бряг. — Ще ти липсва ли нашето топло време, Сара?
