— Не съм сигурна дали трябва да приема това — успя накрая да промълви тя.
— Защо не?
— Просто не ми изглежда редно.
— Защото си тръгваш?
— Това е само една от причините.
— Искам да имаш нещо като спомен от мен — каза тихо той.
— Нямам нужда от книгата, за да си спомням за теб.
— Би предпочела да ме забравиш.
— Не съм казала това.
— Ще ме забравиш, ако се върнеш в Съединените щати — настоя той, като продължаваше да я фиксира с поглед. — Ще се върнеш към предишния си живот и не след дълго, времето прекарано тук, ще ти се струва като сън, един много неприятен сън, от който си доволна, че си се събудила.
— Няма да се връщам към предишния си живот — отвърна меко Сара, като поклати глава. — Не мога.
— Защо не?
— Защото съм се променила.
— Аз ли те промених?
— Чувствата ми към теб ме промениха.
Те стояха, впили погледи един в друг.
— Как? — попита той с подрезгавял глас.
— Ти за пръв път ми показа какво е… — Сара не можа да намери подходящите думи.
— Страст? — предположи той.
— Можеш да го кажеш и така.
— Има ли друг начин да го кажа? — Калид се усмихна.
— Предполагам, че не.
— Мислиш ли, че някога ще съжаляваш, че не се любихме?
— Но ние се любихме — отвърна тя, като се изчерви.
— Знаеш какво искам да кажа.
— Вече съжалявам.
Той бързо премина разстоянието, което ги делеше, повдигна с пръст брадичката й и я принуди да го погледне в очите.
— Какво каза?
— Казах просто, че когато накрая започна да споделям леглото си с някой мъж, няма да изпитвам към него това, което изпитвам към теб.
— Мислиш си, че съпругът ти ще бъде скучен?
— Мисля си, че това няма да си ти — отвърна тихо тя.
Той я прегърна и я притегли към себе си. Сара склони глава на гърдите му, а Калид започна да гали косите й.
— Ти си най-невъзможната жена, която съм срещал. Как можеш да си помислиш, че няма да те докосвам, когато ми казваш такова нещо?
Сара обви ръце около кръста му и затвори очи, отдала се на прекрасния миг да бъде в прегръдките му. Не мислеше, не искаше нищо друго, освен този мъж. Калид сведе глава и жадно пое устните й със своите.
Сара сграбчи раменете му и се притисна към него; отметна назад глава, докато устните му прокарваха огнена диря от устата към ухото й, после към основата на шията. Ръцете му преминаха по голите й ръце, след това по гърба й. Сара извади ризата от колана на панталоните му, искаше да почувства допира на топлата му кожа под пръстите си.
Калид отново намери устните й. Целувката му ставаше все по-дълбока и все по-страстна, но не бе в състояние да се въздържи. Той разхлаби колана на кафтана й. Копринената материя се разтвори и ръцете му жадно започнаха да галят и приласкават тялото й. Затворила очи, Сара се отдаде на удоволствието. Едната му ръка се плъзна под коленете й и в следващия миг той я вдигна и я понесе към леглото.
Калид съблече ризата си, а Сара нетърпеливо протегна ръце към него, тъй като искаше час по-скоро да изпита замайващото усещане при допира на кожата му до нейната. Тя го привлече към себе си и покри с целувки гладката кожа на рамото му. Той изстена и я притисна към себе си, а Сара зарови пръсти в къдравите косъмчета на гърдите му. Докосването й го накара да забрави всички разумни причини, които си бе повтарял, за да се убеди, че не трябва да го прави. Сара почувства напрежението в силното му тяло, все едно пантерата, чието име носеше семейството му, се готвеше да скочи. Тя се размърда под него, като издаде лек стон на задоволство, когато почувства възбудата му.
— Не мога да чакам повече — изстена той, поставил ръце на хълбоците й. — Ще се опитам да бъда внимателен.
— Внимателен? — Сара отвори очи.
— Когато те обладая. — Калид я постави по гръб на леглото и понечи да разкопчее панталоните си.
Изведнъж тя го погледна с бистър и ясен поглед.
— Знам какво искаш.
— Какво?
— Искаш все пак да ме обладаеш, преди да ме отпратиш в Бостън. Така можеш да се чувстваш като победител.
Той рязко я пусна и се изправи. Отиде до другия край на стаята, като се стараеше да остави колкото бе възможно повече разстояние между себе си и нея.
— Аз да те отпратя в Бостън? Аз? Ти си луда, знаеш ли? Точно там ти е проблемът — не някаква девическа свенливост, нито пък онези глупости, че си пленничка и си дошла в Бурса против волята си. Не знам защо не съм го забелязал досега. Сигурно съм бил заслепен от страст. Истинският проблем е, че ти си напълно, изцяло побъркана. — Както винаги, когато беше ядосан, Калид говореше английски със силен акцент.
— А ти, предполагам, си олицетворение на разума, като си платил огромна цена за жена, която си видял един-единствен път, след което прибягваш до непочтени средства, за да я съблазниш — не му остана длъжна Сара.
— Какви непочтени средства? Какво искаш да кажеш? Тази вечер беше ли измамена или насилена по някакъв начин? Ако е така, на мен този факт ми е убегнал изцяло.
— Това, че ми даде тази книга… — Сара се изправи, уви кафтана около тялото си и затегна колана.
— И това наричаш непочтено средство? — Калид не откъсваше поглед от лицето й. — Сега ще ме обвиниш, че мислех за теб?
— Не си мислил за мен, нито си проявил загриженост.
— Тогава какво съм правил, по дяволите? — Калид вече кипеше от ярост.
— Съблазняваше ме. Знаеш точно какво да направиш, за да ме размекнеш, да ме накараш да се подчиня на желанията ти. Имал си предостатъчно опит в това отношение с много други жени. Не отричам, че действа и при мен. Нямам представа защо, но е истина. Четох някъде, че за всяка жена съществува един мъж, пред когото тя е безпомощна. Явно за мен това си ти.
— Ти не си безпомощна, Сара, още по-малко в този момент — отвърна мрачно той.
— Бих искала да си тръгна.
— Можеш да си вървиш. Имаш думата ми, че няма да опитвам отново. Няма да разговарям с теб насаме, няма да получаваш подаръци от мен, няма да те прегръщам. Няма да ме видиш, докато не стане време да те отведа в американското посолство.
Сара бързо излезе от покоите на пашата и се върна в харема, а евнусите вървяха на крачка зад нея.
Калид пресуши на един дъх още една чаша ракия и втренчи поглед в ръцете си, същите ръце, които
