— Знам у кого бе за последно огърлицата — обади се Мемтаз.
Всички погледи се насочиха към нея.
— У Фатма.
Всички забелязаха какво въздействие оказаха тези думи върху Калид.
— Има и нещо друго — продължи Мемтаз. — Преди известно време в тепидариума Фатма предложи на господарката ми малинов шербет. Казах й да не опитва от него и Сара се престори, че без да иска, го изпуска на земята.
Калид бе впил поглед в прислужницата, с ужас осъзнавайки, че това не е първият опит да отровят любимата му. Шербетът с успех е можел да прикрие горчивия вкус на арсена.
— Трябваше да ми кажеш! — извика възмутено Ахмед. — При такива случаи веднага трябва да се докладва. Можехме за изпробваме шербета върху някое животно.
— Сега вече това няма значение — намеси се уморено Калид — Иди при господарката си и си почини. Ако лоялността ти към Сара е причина да пренебрегнеш дълга си към главния евнух, няма да те държа отговорна за това.
Мемтаз се оттегли, а Ахмед скръсти ръце пред гърдите си с възмутено изражение.
— Сега не е време за критика, приятелю — обърна се към него Калид. — Имам нужда от помощта ти. — Калид се облегна на дивана и продължи тихо: — Фатма. Предполагам, че би трябвало да се досетя, но си мислех, че тя е твърде самовлюбена, за да рискува живота си по този начин. Би трябвало да знае, че ако я хванат, това ще означава смърт.
— Ревността кара хората да вършат странни неща — отбеляза Турхан.
Калид отново зае предишната си напрегната поза.
— Повикай Мурад отново тук — обърна се той към главния евнух. — Доведи и Фатма. Веднага!
Пашата и Турхан ага си размениха многозначителни погледи, когато Ахмед бързо излезе, за да изпълни поръчението.
— Значи тя ще се възстанови напълно? — Калид погледна въпросително доктора, който кимна утвърдително.
— Тя вече е вън от опасност. След като закрепне достатъчно, ще й предпиша пургатив, а това ще елиминира действието на останалата в тялото й отрова.
— Мога ли да я видя?
— Не още. Трябва да си почива. Но може би тази вечер ще я видите.
— Благодаря, докторе. Сега се върнете при пациентката си.
Когато докторът излезе, Калид хвърли поглед към баба си.
— Искам публична екзекуция, и то още утре.
Двамата седяха в една от стаите в покоите му, в съседната стая бяха Сара и Мемтаз. Козем вдигна лулата до устните си, вдъхна дълбоко дима, после го издуха с очевидна наслада.
— Готвачът направи ли признания?
— Каза, че просто си е затворил очите, докато Фатма е слагала отровата.
— А какво казва самата Фатма?
— Крещи, плаче и отрича всичко. Тя е страхливка и ще умре като такава.
Козем изпусна дълбока въздишка.
— Предпочитам да ме беше събудил, когато се случи това. Имам опит с отровите. Когато бях момиче, се занимавах с такива неща. Тогава харемът беше опасно място, не както е сега — изобилие от сладкиши, наргилета, игри. Инциденти като този се случваха често. Тогава фаворитките падаха една след друга като покосени от сланата листа. Съперничките биваха елиминирани само с по една чаша кафе.
— Харемът и сега бе достатъчно опасен за Сара. А не те събудих, защото мисля, че имаш нужда от сън, а не от тревоги. Постоянно ми повтаряш, че всеки миг може да умреш.
Козем изсумтя недоволно.
— Избра много неподходящ момент, за да започнеш да ми обръщаш внимание. — Старата жена замислено дръпна от лулата си. — И двамата ли се намират в тъмницата?
— Мурад е окован във вериги в тъмницата, а Фатма е затворена в склада.
— Каква екзекуция имаш предвид?
— Бих искал да ги удуша с голи ръце — отвърна Калид с такъв тон, който не оставяше съмнение, че говори напълно сериозно.
— Но, разбира се, няма да направиш това — заяви Козем, без да откъсва поглед от лицето му. Щеше ли да бъде в състояние да му въздейства, щеше ли да може да го убеди, че ако извърши екзекуциите, правителството на тази страна ще загуби пред очите на международните представители? Западните сили можеха да отзоват посолствата си, а султанът щеше да изпадне в ярост, че пашата си е присвоил правото на лична екзекуция, право, което принадлежеше само на султана. Това би било истинска катастрофа.
От друга страна обаче, Козем разбираше, че когато се отнася за Сара, Калид забравяше всяка предпазливост.
— Какво препоръчва главният евнух? — попита Козем.
— За готвача — бесилка, а за Фатма — ритуално удавяне в Босфора.
— Разумно.
Калид изсумтя и обърна поглед към нея. В този момент той много приличаше на баща си. Това убеди Козем повече от всичко друго, че е по-добре да изкаже опасенията си на глас.
— Но съществува опасност, ако ги убием, Калид.
— Каква опасност? За мен ще е истинско удоволствие.
— А какво ще си помисли Сара за теб, когато оздравее и разбере, както несъмнено ще стане, че ти си екзекутирал хората, които се опитаха да я убият?
— Че е била въздадена справедливост.
— Така ли мислиш? А може би ще реши, че ти си просто един жесток тиранин. Тя ще те съди според възприетото в собствената й страна. Ще си помисли, че си напълно лишен от човечност.
Калид скочи от мястото си и започна възбудено да крачи из стаята.
— А какво ще стане, ако не направя нищо? — възрази той. — Всяка недоволна прислужница ще може да слага стрихнин в храната, и то безнаказано!
— Не ти предлагам да не правиш нищо — отвърна меко Козем. — Наказанието си е съвсем в реда на нещата. Със сигурност всеки би го приел. Но не трябва да ги убиваш.
— Баща ми би ги убил и двамата още същия ден!
— Истина е, но да се надяваме, че ти си по-образован и по-интелигентен от баща ти. Веднъж той нареди да обесят един шивач, защото не му ушил дрехите по негов вкус. От теб хората очакват много по- цивилизовано държание.
— Те искаха Сара да умре. Затова искам те да умрат! — заяви Калид с безстрастен глас.
— Калид, известно ми е какво е станало, когато готвачът Мурад е признал съучастничеството си в тази работа. Слуховете се разнасят в харема е мълниеносна бързина. Ти си се нахвърлил върху него и сигурно си щял да го убиеш, ако не се е намесил Ахмед.
— Ахмед би трябвало да се научи да не се намесва в такива случаи!
— Каква глупост! Той е постъпил правилно и ти го знаеш. Или искаш да си създадеш репутация като тази на баща ти? Всички се страхуваха от него, но никой не го уважаваше. Ако продължаваме да се държим по този начин, западните сили ще отзоват посолството си. Та те и без това ни смятат за варвари. Или искаш с един дивашки акт да унищожиш онова, което си постигнал през годините, откакто наследи трона? И всичко това заради тази американка?
Калид се обърна и впи поглед в нея. Козем вдигна ръка.
— Не ме гледай по този начин. Сам знаеш, че обикнах Сара. Тя спаси живота ти, когато беше ранен, и с това спечели моята благодарност. Но не позволявай на чувствата ти към една жена да ти влияят и да вземаш погрешни решения.
Калид отново седна на мястото си и дълго време гледа в една невидима точка пред себе си.
