— Да.
— Много добре. — Мемтаз вдигна дрехите на Сара от земята. — В тепидариума ли ще вечеряте?
— Не. Ще вечерям тук. Сама.
Мемтаз се поклони и излезе.
Сара четеше, когато Мемтаз се върна със сребърен поднос, на който имаше сирене, маслини в сос и локум. Сара си легна рано, преди още Мемтаз да се оттегли в стаята си.
Събуди се изведнъж посред нощ. Ужасна болка я разкъсваше на две. Пресегна се за звънеца до леглото си, но събори една стъклена чаша. Шумът от счупеното стъкло събуди Мемтаз, която се втурна тичешком в стаята.
— Какво има, господарке? — Прислужницата бе ужасена от бледото като платно лице на Сара, по челото й бе избила пот.
— Не знам… боли ме стомах — изстена Сара. Всяка дума бе истинско мъчение, с всяко вдишване болката я прерязваше отново.
— Ще повикам Ахмед. — Мемтаз изтича навън. След миг се върна, следвана от Ахмед, на когото бе достатъчен само един поглед към Сара, за да нареди разтревожено: — Веднага повикайте доктор Шакоз.
Сара едва успя да събере сили да го попита:
— Какво… какво става с мен?
— Не знам — отвърна Ахмед, но размени многозначителен поглед с Мемтаз, поглед, който казваше, че подозира нещо.
— Дайте ми вода! — изстена Сара и Мемтаз понечи да изпълни поръчението, но Ахмед я спря.
— Не й давай нищо, докато не дойде лекарят.
За Сара времето започна да тече отчайващо бавно, болката я пронизваше на все по-ужасяващи пристъпи. Най-накрая пристигна докторът, който едва си поемаше дъх от бързане. Той нагласи пенснето си и коленичи до Сара, като започна да натиска леко корема й. Тя изкрещя от болка. Докторът каза нещо на гръцки, Ахмед превеждаше, като се обърна към Мемтаз.
— Тя бременна ли е?
— Не! — изстена Сара.
Мемтаз поклати отрицателно глава.
— Да не би да е предизвикала помятане? — продължи Ахмед.
— Не, за бога, не! — Сара се задъха от нов пристъп.
Докторът продължи да говори, а Ахмед го следваше на турски.
— Доктор Шакоз казва, че жените понякога си причиняват такива неща, например с игли за плетене и не казват на никого, докато не стане твърде късно.
— Ще… ще кажете ли на този… идиот, че не помятам! — Сара сграбчи диво туниката на Ахмед. — Не виждаш ли, че не кървя? Какво му става?
Ахмед размени няколко реплики с доктора, след това отведе Мемтаз настрани, а Шакоз продължи прегледа си.
— Занесе ли й вечеря? — обърна се той към прислужницата.
Тя кимна утвърдително.
— Сама ли вечеря?
Мемтаз отново кимна.
— Подносът от мраморните полици до вратите на харема ли беше? Оттам ли го взе?
— Да, разбира се.
— Кой е занесъл там храната?
— Незиме, прислужницата от кухнята. Тя винаги носи храната на Сара отделно от другата.
— Какво имаше на подноса?
— Сирене, маслини със сос. Малко локум за десерт. — Мемтаз се приближи по-близо до него и прошепна: — Защо ми задаваш тези въпроси? Мислиш ли, че господарката ми е била отровена?
ГЛАВА 9
Мълчанието на Ахмед бе достатъчно красноречиво.
— Храната на Сара първо се опитва, както и тази на пашата!
— Какво друго, освен отрова може да причини такива болки? — възрази Ахмед. — По-рано през деня тя беше съвсем добре, нали?
— Така беше. — Мемтаз хвърли поглед към леглото, където Сара се мяташе и стенеше.
— Трябва да ми кажеш всичко, което е яла вчера и днес — нареди Ахмед и се отправи към вратата.
— Къде отиваш? — попита Мемтаз, изпълнена със страх. Не й се искаше да я оставят сама.
— Да кажа на пашата какво е станало. Веднага трябва да бъде уведомен, щом Сара е в опасност.
Мемтаз го проследи с разтревожен поглед, след това се върна при леглото на Сара, където докторът продължаваше с прегледа си — повдигна клепачите й, след това прегледа устата и венците й, после гърлото.
С правата си пепелява коса, дълъг нос и пронизващи очи, докторът изглеждаше съвсем не на място в харема. Но той бе единственият мъж, освен пашата, на когото позволяваха да вижда жените незабулени.
— С какво бих могла да помогна? — попита Мемтаз на гръцки.
— Донеси ми по-силна лампа.
Мемтаз се подчини и Сара примижа от светлината на газената лампа, която тя подаде на доктора. Когато той започна да нагласява пламъчето, за да му бъде по-удобно да работи, в стаята се втурна Калид.
— Какво е станало със Сара? — Той се отпусна на колене до леглото й. — Да не би да е хванала треска? — Постави ръка на челото й.
Сара затвори очи и въздъхна от облекчение, когато почувства ръката на Калид върху себе си.
— Не мисля — отвърна докторът, като премина на турски.
— Тогава какво е? Кажи ми!
— Мисля, че трябва да обсъдим това насаме — отвърна предпазливо докторът, като се отправи съм отдалечения ъгъл на стаята, там, където Сара няма да може да ги чува.
— Можеш да говориш пред слугите — извика нетърпеливо Калид.
— Мисля, че е била отровена.
Калид се почувства така, сякаш му бяха зашлевили звучна плесница. Измърмори под нос някаква ругатня на турски.
— С какво? — Тъй като не знаеше какво да прави с ръцете си, нетърпеливо прокара пръсти през косата си.
— С някакъв алкалоиден токсин. Живак, алкален разтвор, примесен с пепел. Трудно е да се каже със сигурност. Цветът на устата й и силните стомашни болки показват, че вероятно е арсен.
— Арсен — прошепна ужасена Мемтаз.
— Арсенопирит — уточни докторът. — Обикновено представлява сиви, крехки люспици. Има горчив вкус.
— Нямам нужда от лекция по химия, човече! Каква е противоотровата? — настоя Калид, като сграбчи доктора за раменете.
— Яйчни белтъци и мляко, за да се прочисти храносмилателната система и да се спре абсорбцията. Тя вече е абсорбирала част от отровата, иначе нямаше да реагира така.
— Тичай в кухнята и донеси яйчни белтъци и мляко. — Калид се обърна към Мемтаз, която веднага тръгна. След това Калид насочи вниманието си към Ахмед. — Какво е яла за вечеря?
Ахмед повтори това, което му бе казала Мемтаз.
— Маслини със сос. Горчивият вкус не би се усетил при това ядене — обади се доктор Шакоз.
— Има ли някаква опасност, ако я преместим оттук? — осведоми се Калид.
