— Мога да прогоня и двамата от този район, да ги изхвърля от двореца само с дрехите на гърба им.
Козем извърна глава, тъй като не искаше Калид да види усмивката й. Той бе страстна натура, като баща си, но за разлика от него бе прозорлив и интелигентен. Дали това бе резултат от влиянието, което бе оказала върху него майка му, от образованието, което бе получил в Англия, или от различния живот, който бе водил извън империята? Козем никога не бе ходила в чужбина, всъщност рядко бе излизала извън пределите на Бурса, но ясно виждаше разликата между двамата мъже и беше благодарна, че тя съществува.
— Чудесна идея — каза тя.
— Мога също да заповядам да отсекат ръката на готвача и да обръснат главата на Фатма, преди да ги изпратя в изгнание — добави замислено той.
Козем затвори очи.
— И какво ще си помисли Сара за подобна жестокост мерки? — попита тихо тя.
Калид се изправи рязко.
— Аз пък знам какво мисля за теб! Ти си досадна старица, която си вре носа навсякъде, където не й е работа. Изобщо не знам защо продължавам да те слушам. Сега се връщай в харема, преди да съм изгубил окончателно търпение!
Козем стана и напусна помещението, но на лицето й бе изписано самодоволно изражение. Когато вратата се затвори след нея, Калид повика войника, който винаги стоеше на пост пред вратата му.
— Извикай главния евнух и му кажи веднага да се яви при мен — нареди той.
Калид влезе безшумно в стаята, където си почиваше Сара. Мемтаз вдигна глава от ръкоделието си, а Калид докосна с пръст устните си в знак, че не желае Мемтаз да говори. След това седна до Сара и пое ръката й в своята. Тя отвори очи и му се усмихна.
— Как се чувстваш? — попита я той.
— Много по-добре. — Тя примигна няколко пъти, след това стисна по-силно ръката му. — Калид, какво ми стана? Всичко, което докторът ми казва, е, че съм се разболяла. Това и сама разбирам.
— Какво си спомняш?
— Спомням си, че се събудих посред нощ с ужасни стомашни болки. Останалото е обвито в мъгла. Спомням си гласа ти, по някое време видях Мемтаз, след това тебе и доктора. Не знам нищо със сигурност.
— Фатма се е опитала да те отрови.
Сара стреснато втренчи поглед в него, опитвайки се да осъзнае казаното. След това извърна глава в противоположната посока.
— Тя мъртва ли е? — попита тихо.
— Не.
— Не е ли? — Сара отново извърна поглед към него.
— Не я екзекутирах.
Погледът й се смекчи.
— Защо не?
— Може би влиянието ти ме прави прекалено добър.
В отговор Сара само се усмихна.
— Не разбирам защо трябва да се безпокоиш за нея. Тя се опита да те убие — продължи Калид.
— Не се безпокоя за нея. Не я харесвах и очевидно чувството ни е било взаимно.
— Но ти не би сложила отрова в храната й.
— Не, разбира се, но с удоволствие бих я поступала.
Калид също се усмихна.
— Тогава защо се тревожиш дали е мъртва?
— Тревожа се за теб, Калид.
Той отклони поглед встрани със замислено изражение, след това кимна.
— Какво направи с нея?
— Беше прогонена от двореца, заедно с готвача, който й помогна да отровят храната ти.
— Прогонена? Както са правили древните гърци? Да не би да си я приковал на някой планински връх или нещо такова?
В този момент почука доктор Шакоз. Вратата беше полуотворена и когато Калид го забеляза, му кимна мълчаливо да влезе.
— Как е моята пациентка?
— Добре съм — отвърна Сара.
— Наистина изглеждаш много добре. Цветът отново се е върнал върху страните ти, погледът е ясен и мисля, че няма да навреди по-късно да хапнеш нещичко.
— Благодаря, докторе — усмихна се Сара.
— Не, не. Аз съм този, който трябва да ти благодари. Разбрах, че ти си се грижила за пашата, когато е бил ранен, а аз съм бил далеч оттук. Много съм ти задължен.
— Можеш да смяташ, че дългът е платен, доктор Шакоз.
— Бих искал днес да изведа Сара извън двореца на разходка, докторе. Разрешено ли е? — попита Калид.
— Къде?
— Само до Сладките води.
— Не виждам защо не — отвърна доктор Шакоз. — Но не за дълго, разбира се. Смяната на обстановката не може да навреди. По-късно тази вечер ще мина да видя как си, млада лейди.
— Благодаря, докторе.
След като Шакоз си отиде, Сара се обърна към Калид.
— Кои са тези Сладки води?
— Това е един от най-хубавите плажове тук.
— Обичам морския бряг.
— Мемтаз ще ти помогне да се облечеш. В два часа откритата ми кола ще дойде до Къщата на птиците, за да те вземе.
— Налага ли се да идват охранителите ти? — Сара изпитваше остра необходимост да бъде сама с него.
— Сам ще карам колата — отвърна Калид.
Той понечи да излезе, а Сара му се усмихна. Калид се спря и я погледна, без да каже нищо. На лицето му бе изписано странно изражение.
— Какво има?
— Нищо. До скоро. — Калид затвори тихо вратата след себе си.
— О, господарке, всичко е толкова вълнуващо! — възкликна Мемтаз, а Сара внимателно се изправи от леглото си. — Сладките води са много хубаво място. Ще прекарате чудесно. Какво искате да облечете?
— Нещо просто, Мемтаз. — Сара преметна крака през леглото, но изведнъж стаята се завъртя пред очите й. Тя хвана главата си с ръце, а Мемтаз веднага се втурна към нея.
— Добре ли сте, господарке? — Мемтаз беше истински разтревожена.
— Да, добре съм. Не съм ставала на крака от няколко дни и ми трябва малко… време да се възстановя. — Сара бавно стъпи на земята, като внимателно постави първо единия, после и другия крак.
— Може би е по-добре все пак да не ходите — предложи Мемтаз.
— Напротив, ще отида — отвърна твърдо Сара. — Донеси ми дрехите.
— Можете да облечете кафтан, но в колата трябва задължително да сложите фереджето.
— Добре, както кажеш. — Сара се изправи решително и изчака светът да спре да се върти, което обаче не стана.
Нямаше значение. Все пак щеше да отиде.
