Пантерата и перлата

— Говори с Фатма. Тя започна — отвърна намусено Сара, като в същото време си даваше сметка, че звучи като ядосано дете.

— Сега говоря с теб. Какво се случи?

— Фатма ме спъна, когато минавах покрай нея, и аз паднах в басейна. Затова я ударих силно с юмрук.

— Ударила си я силно с юмрук? — Ахмед я погледна невярващо. Сара говореше турски с много силен акцент, затова не бе сигурен дали я бе разбрал правилно.

— Точно така.

— Мислиш ли, че това е най-подходящият отговор на една шега?

— Това не беше шега.

— Не беше ли? И какво беше тогава?

— Опит да ме унижи — отвърна Сара.

— Разбирам. И защо Фатма ще иска да направи това?

Сара го погледна невярващо. Искаше да разбере дали Ахмед говори сериозно. Така беше.

— Изместих я от положението й на фаворитка — отвърна кратко Сара. — И тя иска да си възвърне предишното внимание.

— Обръщаш твърде голямо внимание на клюките в харема — отвърна Ахмед, а Сара не бе сигурна какво иска да й каже. Преди обаче да има време да попита, той продължи: — Не можем да позволим в харема да избухват свади. Още един такъв случай и отново ще бъдеш затворена в покоите си.

— Не разбирам защо трябва да бъда наказвана, понеже Фатма се държи като истеричка. — Сара не осъзнаваше, че самата тя се държи като такава. Тази случка я караше да забрави цялото си възпитание.

Ахмед вдигна ръце, раздразнен от размяната на гневни реплики.

— Чу ме. Нямам какво повече да кажа. Стой далеч от Фатма или ще понесеш последствията.

Ахмед бързо прекоси стаята, изправил сковано гръб в израз на благородно възмущение. Сара вдигна един чехъл и го запрати в посоката, в която се бе отдалечил, но той се удари в затворената врата.

* * *

Калид седеше в стаята за аудиенции и слушаше доклада на своя съветник по земеделието, който всъщност бе отчайващо отегчителен. В този момент на вратата се почука и се появи Ахмед.

— Влез — обърна се към него Калид. Главният евнух застана до господаря си и скръсти ръце на гърди, изчаквайки да му позволят да говори.

— Ще продължим с този въпрос следобед в един часа — обърна се Калид към съветника си, който се изправи, събра книжата си и с поклони се отправи към изхода.

— Какво има?

— Казахте да докладват за поведението на Сара в харема — започна Ахмед.

— И?

— Току-що се сби с Фатма.

Калид го изгледа втрещен, след това избухна в смях.

— Разкажи ми точно какво се случи.

Когато главният евнух завърши разказа си, Калид вече не можеше да се сдържа и открито и весело се смееше.

— Не мога да повярвам! Сара да удари Фатма с юмрук в носа!

— Самият аз бях свидетел на произшествието. Носът на Фатма вече започна да се подува. Нищо чудно и да е счупен.

— Извикай доктор Шакоз да я прегледа. Вече се е върнал от пътуването си. — Калид се усмихваше, но Ахмед стоеше с каменно изражение.

— Виждам, че съвсем не намираш този случай за забавен.

— Не, господарю. Трябва да поддържам реда в харема. Ако жените останат ненаказани, не смея да си помисля какво би могло да се случи в бъдеще.

— Добре. Изпрати Сара при мен.

Само след няколко минути Сара бе въведена при него. Беше облечена съвсем просто, кафтанът й бе пристегнат с колан, косата й все още бе влажна. Двамата не бяха се виждали от онази вечер, когато избухна спорът помежду им. Калид я изпиваше с поглед. Мълчаливо си отбеляза, че лицето й, без обичайния грим, приличаше на лице на малко момиче. Той се облегна в стола си и впи поглед в нея.

— Ахмед е много разстроен и е недоволен от теб.

Сара не отвърна нищо.

— Каза ми, че си ударила Фатма с юмрук в носа.

— След като тя ме спъна.

— Много умно, няма що.

— Сега лекция ли ще ми четеш?

— Не, но трябва да си поговорим кое държание в харема е благоприлично и кое не. Имах впечатление, че стоиш над подобни глупости.

— Е, може би започвам да се уча как да се оправям тук. Както изглежда, ще се наложи да падна до такова ниво, което ще ми позволи да оцелея.

— Доста силни думи от една истинска бостънска госпожица.

— Вече не мисля, че съм такава. Ти се погрижи за това. Бих искала да знам какво ще кажеш на Фатма. И тя ли ще изтърпи някое конско?

— Ще се оправя с Фатма по свой начин.

— Мога лесно да си представя какъв ще е той. Моля те да съобщиш на любовницата си, че ако се опита отново да ми причини нещо подобно, ще свърши с shiner.

— Какво е shiner?

— Насинено око. Как наричате това в Англия?

— Poke.

— Добре тогава, ако не искаш червенокосата ти уличница да свърши с насинено око, кажи й да ме остави на мира.

— Моята червенокоса уличница? — прошепна Калид с широко отворени от изумление очи.

Сара му хвърли яростен поглед.

— О, ти си бил истинска змия. Всичко това те забавлява, така ли е? Да ме оставиш в ръцете на Фатма, на нейна собствена територия, и да я оставиш да си играе с мен!

— Територия ли?

— Знаеш какво искам да кажа! Е, резултатът може и да те изненада. Можеш да провериш в местния вестник за следващия рунд! — Сара се врътна рязко и се втурна към вратата.

— Не съм ти казал, че можеш да си ходиш!

Тя се извърна с лице към него.

— Мога ли да получа височайшото ви позволение да се оттегля? — попита го тя с убийствен сарказъм.

Той й отправи поглед, в който можеше да се прочете само тъга.

— Трябва ли да бъдем врагове, Сара? — попита тихо той.

— Не, не трябва. Но този избор не го направих аз — отвърна този път по-спокойно Сара, като избягваше погледа му.

— Добре — въздъхна той. — Можеш да си вървиш.

Сара излезе. Главният евнух се размина с нея в противоположната посока.

— Отново се връщаш? — удиви се Калид. — Какво се е случило този път?

— Получих съобщение от Турхан ага.

— И какво има да ми каже капитанът на войниците ми? — Калид започна да барабани по облегалката на стола.

— Моли да го приемете. Било му е предадено писмо от някакъв пратеник, който дошъл направо в