До този момент Осман бей избягваше погледа на Джеймс, но сега го погледна многозначително и му направи знак с очи, посочвайки към коридора. Джеймс веднага замълча, няколко секунди му бяха необходими да възвърне поне привидно самообладанието си.
— Благодари на султана за любезността да ни приеме и го попитай дали имаме позволението му да посетим пашата на Бурса. — Джеймс се обърна към Дънфорд с колкото бе възможно по-спокоен тон.
Дънфорд, който с облекчение забеляза, че Уулкът няма да направи сцена, предаде молбата. Султанът сви рамене, отвърна нещо на турски и ги отпрати.
— Каза, че ако искаме, можем да отидем в Бурса — преведе Дънфорд.
— Тогава да се махаме оттук. — Джеймс кимна. — Мисията ни е приключена.
Дънфорд се впусна в прощална реч и с поклони двамата се отправиха към изхода. Когато султанът се обърна към главния евнух, Осман бей видя своя шанс. С бързи крачки се отправи към вратата, отвори я и я задържа пред Джеймс, като каза много тихо:
— Тя е все още в Бурса. Опитала се да избяга, но я върнали на пашата с помощта на един еничар. В добро здраве е и не е наранена.
— Откъде знаеш? — промърмори Джеймс, като хвърли поглед към трона, където султанът все още говореше.
— Принцеса Роксалена е дала подкупи на някои хора, за да се сдобие с тази информация Желая ви успех, трябва да тръгвам — Осман се обърна и се върна на мястото си, а Джеймс и Дънфорд излязоха.
— Чу ли това? — обърна се Джеймс към Дънфорд. Дънфорд кимна.
— Веднага ще напиша писмо, в което ще поискам позволение от пашата да го посетим.
— Надявам се, че той е отзивчив.
— О, той наистина е съвсем различен от султана. Султанът просто лъже, без да му мигне окото, и избягва въпроса, като в същото време те предизвиква да направиш нещо необмислено, например да вдигнеш международен скандал заради неговата неотзивчивост. Шах Калид е много по-сложен тип, образован, но така е дори по-опасен.
— Какво искаш да кажеш? — попита го Джеймс, докато вървяха към външната врата, придружени от няколко войника.
— Пашата е бил в чужбина. Познава културата на Запада. Съмнявам се, че ще излъже, че Сара се намира в харема му, но може да те предизвика да си я прибираш сам.
— Какво? — Джеймс отстъпи крачка назад.
— Не знам със сигурност, просто предполагам. Но от всичко, което съм чувал за този човек, мога да ти кажа, че от него можем да очакваме изненади. Говори се, че той е много… изобретателен.
Не след дълго стигнаха до файтона и Джеймс извади носната си кърпичка от джоба, за да попие избилата по челото му пот.
— В дни като тези си мисля, че никога не е трябвало да напускам Бостън.
Помощник-секретарят кимна в знак на съгласие. Той също бе имал такива дни.
Сара седеше на ръба на басейна, потопила крак във водата. Застанала зад нея, Мемтаз решеше косата й, а срещу нея на една пейка седеше Фатма заедно с още няколко жени и пушеше наргиле. Сладникавият дим се носеше към Сара и я караше да бърчи с отвращение нос.
— Мразя как мирише това нещо — обърна се тя към Мемтаз. — Гади ми се.
— Фатма много обича хашиш.
— Да, забелязах.
— Така времето минава по-бързо — каза Мемтаз.
— Мисля, че замъглява здравия разум.
— Може и така да е, но в харема няма нужда да се вземат решения. Има кой да мисли за това.
Сара пропусна забележката покрай ушите си. Фатма вдигна поглед и каза нещо на Мемтаз на турски, което Сара не можа да разбере.
— Какво иска? Като че ли ставаше дума за някаква огърлица.
— Поиска от мен да й заделя аметистовата огърлица. Ако пашата тази вечер отново я повика, би искала да я сложи.
— Кажи на Фатма, че може да я вземе — отвърна мрачно Сара, като добре разбираше, че въпросът бе зададен не толкова към Мемтаз, а към нея. Сара изпита неудържимо желание да изпрати огърлицата на Фатма мънисто по мънисто, но успя да запази самообладание. Откакто пашата я бе отпратил от покоите си, тя всяка вечер се измъчваше, представяйки си Калид и Фатма вплетени в страстна прегръдка, или увлечени в любовна игра, но в никакъв случай не искаше Фатма да разбере. Това би доставило на червенокосата огромно удоволствие. За нищо на света нямаше да позволи туркинята да разбере, че ревнува.
Сара примигна болезнено, когато Мемтаз започна да сплита стегнато косата й. Почувства как отново я обхваща разочарованието и гнева към самата себе си, когато си спомнеше за последната си среща с Калид. В този момент желаеше да му се бе отдала. Сега щеше да се радва на ласките му и със сигурност нямаше да стои в харема и да изпитва лудо желание да удуши съперницата си.
Но бе останала вярна на принципите си, дори ако за това трябваше да заплати с безсънни нощи, представяйки си как Калид възбужда Фатма по същия начин, както бе постъпил и с нея. Картината не бе от най-приятните.
Мемтаз свърши с прическата й, Сара стана, взе чехлите си и се отправи към тепидариума. Фатма също се изправи и когато Сара мина покрай нея, незабелязано й подложи крак. Сара се препъна, подхлъзна се по хлъзгавия под и цопна в басейна. Фатма избухна в смях, като пищеше от удоволствие, а другите жени веднага се присъединиха към нея. Сара бавно излезе от водата и отметна мократа коса от очите си. Всички се спряха и зачакаха какъв ще бъде изходът от сблъсъка между двете жени. Мълчаливото им съперничество бе започнало много отдавна.
Сара се приближи до Фатма, която я гледаше нагло и изчакваше да види какво ще направи. Сара се усмихна сладко, след това с един рязък и отмерен удар заби юмрука си право в носа на Фатма. Тя изпищя от болка и закри лицето си с ръце. Между пръстите й започна да се стича кръв. После нададе още един пронизителен писък и се втурна към Сара, като очевидно искаше да я стисне за шията.
Мемтаз се втурна към вратата, като крещеше на евнусите да дойдат. Двама от тях се появиха на момента и се впуснаха към двете вкопчени в схватка жени, разтърваха ги и ги помъкнаха в различни стаи.
— Извикай главния евнух! — изкрещя Мемтаз към пазача на вратата, който веднага се отправи да изпълни задачата си.
В този момент отведоха Фатма, която риташе и се извиваше в ръцете им. Писъците й ехтяха в цялото помещение, а главният евнух се втурна запъхтян, като оправяше тюрбана на главата си.
— Какво означава всичката тази врява? — обърна се той към Мемтаз, докато другите жени от харема се скупчиха наоколо, за да видят какво ще стане.
— Между моята господарка и Фатма възникна… недоразумение. Двете се сбиха — отвърна тихо Мемтаз, като сведе очи.
Ахмед въздъхна и кимна. Най-после.
— А къде е твоята господарка?
Мемтаз кимна към съседната стая. Ахмед се насочи натам, а жените се отдръпнаха, за да му сторят път.
— Връщайте се към заниманията си! — излая той към тях и те неохотно се подчиниха, като въпреки това се опитваха да разберат какво ще стане по-нататък. Такова събитие разпръсваше скуката от монотонния живот, очакваше се с нетърпение и за него се говореше с огромно удоволствие.
Ахмед влезе в стаята, Сара бе там, мокра и бясна, а един евнух я държеше здраво.
— Пусни я! — обърна се Ахмед към евнуха, който веднага се подчини. Сара потърка ръката си там, където се бяха впили пръстите му.
— Разбрах, че си участвала в побой — обърна се Ахмед към нея, сложил ръце на хълбоци като училищен директор, който мъмри непокорен ученик.
