— Няма да навреди. Свежият въздух дори може да помогне. Тя се нуждае от кислород.
— Сложете я на носилка и я занесете в покоите ми — нареди Калид, Ахмед излезе в коридора, за да даде заповедите си на евнусите. — И изпрати един слуга след Мемтаз да й каже да дойде при мен с противоотровата веднага.
— Защо я отнасяш в покоите си? — попита докторът.
— Защото се намират в североизточния край на двореца. Почти през цялото време там духа свеж вятър — отвърна Калид.
Докторът кимна, но не се остави да бъде заблуден. Беше му известна страстта на пашата към малката американка.
— Някой е планирал това много внимателно — заяви мрачно Калид, като хвърли поглед към Сара, която лежеше в полусъзнание. — Първо е трябвало да се сдобие с отровата, после да я предаде на доверен човек, който да я сипе точно в такова ястие, в което горчивият вкус да не се усеща. — Очите му се превърнаха в тесни цепки. — Някой е искал на всяка цена да премахне Сара от пътя си.
Калид изчака, докато изнесат Сара на носилка, след това я последва.
— Ще умре ли? — обърна се той към доктора, който ситнеше до него. До този момент Калид бе отлагал въпроса, тъй като се страхуваше какъв ще е отговорът.
— Невъзможно е да се каже — отвърна докторът, като сви рамене. — Зависи какво количество отрова е погълнала.
— Тя винаги яде съвсем малко.
— Това е добре. — Доктор Шакоз кимна окуражително. — Ако е хапнала малко от ястието с маслините, вероятно не е поела много отрова, може би достатъчно, за да се появят физическото неразположение и спазмите. Тя е млада и здрава. Има големи шансове да оздравее напълно.
— Но ако е изяла цялото блюдо, може да умре, нали? — Калид напразно се опитваше да скрие тревогата си.
— Най-вероятно.
Пашата се замисли над думите на доктора. Който и да е сипал отрова в храната на Сара, не е знаел, че тя яде съвсем малко.
След като положиха Сара да легне в покоите на Калид и доктор Шакоз й даде първата доза противоотрова, пашата се обърна към Ахмед.
— Искам веднага да събереш цялата прислуга от кухнята в стаята ми за аудиенции!
— Но те всички спят! — Ахмед впи невярващ поглед в господаря си.
Калид погледна главния евнух така, като че ли той бе изгубил ума си.
— Известно ми е, че спят, Ахмед. Събуди ги! Повикай Турхан ага и капитана на еничарите. Докато слугите са при мен, искам жилищните им помещения да се претърсят основно и да ми се докладва незабавно за всичко подозрително, намерено там. Разбра ли?
— Може и да не е човек от кухнята, господарю. Има цяла дузина роби, които разнасят храната, готвят и сервират.
— Знам. Ще преобърна двореца наопаки, но ще открия човека, отровил Сара. Искам също така на всеки трийсет минути да ми се докладва за състоянието й, освен това да ми се донесат няколко джезвета силно кафе. — Калид се огледа наоколо със сериозно изражение. — Очертава се дълга нощ.
Незиме беше ужасена. Тя така се тресеше от страх, че едва отговаряше на въпросите на пашата, въпреки усилията му да я успокои.
— Не съм направила нищо — хълцаше тя, като хвърляше погледи към Мемтаз, надявайки се, че прислужницата ще я подкрепи. — Както винаги, отнесох храната на господарката в харема. Миналата вечер не се случи нищо особено.
— В кухнята имаше ли някой, когато тръгна? — попита Калид.
— Само готвачите.
— Кои по-точно?
— Арменецът Селим и Кемал Мурад.
Калид кимна. Това момиче беше невинно.
— Повикай арменеца — обърна се той към Ахмед. — Ти можеш да си вървиш. — Думите бяха предназначени за Незиме.
Момичето излезе тичешком от стаята, по страните й се стичаха сълзи на облекчение, които тя триеше с края на широкия си ръкав, като си проправяше път през тълпата в коридора.
Сега в стаята пристъпи готвачът арменец. Той хвърли поглед към Мемтаз и Ахмед, които присъстваха при разпита. През прозорците можеше да се види, че небето навън бе започнало да просветлява; Калид водеше разпита в продължение на часове.
— Ти ли приготви вечерята на харема вчера вечерта?
— Само част от храната, господарю.
— Ти ли приготви ястието с маслини, което е било занесено на Сара?
Арменецът поклати отрицателно глава.
— Кой го приготви тогава?
— Кемал Мурад.
— Изпрати го при мен. Ти можеш да си вървиш.
Селим си тръгна, като попи потта от челото си. Секунда по-късно в стаята влезе Кемал Мурад и се поклони.
— Разбрах, че ти си приготвил маслините със сос, които са били поднесени на Сара миналата вечер — обърна се към него Калид.
Мурад просто гледаше господаря си, без да каже нищо.
— Истина ли е? — изрева Калид. Мурад кимна утвърдително.
— Ти ли сипа отровата?
— Не, господарю.
— Някой да те е молил да добавиш сивкаво люспесто вещество, например под предлог, че е подправка?
— Не, господарю.
Калид го изучаваше известно време с напрегнат поглед, след това с едно движение го отпрати.
— Удивително! — обърна се той към Ахмед с ироничен тон, след като готвачът си отиде. — В храната й сложен арсен и никой не знае как е станало. Сигурно зъл дух се е вмъкнал в кухнята и е свършил тази работа.
В този момент на входа се появи Турхан ага и Калид му направи знак да влезе.
— Какво откри?
Капитанът подаде на Калид една огърлица, блестяща в индигово синьо и кехлибарено на светлината на лампите.
— Какво е това?
— Огърлицата на фаворитката — намеси се Мемтаз. — Казах на Сара, че огърлицата е изчезнала. Помислих си, че е открадната.
— Защо не ми е било съобщено? — попита Ахмед.
— Исках да съобщя, но господарката ми нареди да не ви безпокоя с такива неща.
— Къде я намери? — Калид отново се обърна към Турхан.
— Един от моите хора я намери в сламеника на леглото на Кемал Мурад.
— Готвачът, който преди малко беше тук?
Турхан кимна утвърдително.
— Как е попаднала при него? — попита Ахмед.
— Вероятно я е получил като подкуп — предположи Турхан. — Огърлицата е много скъпа, нали?
— Подкуп от кого? — Калид скочи възбудено на крака. — Ако е била открадната, някой все пак трябва да я е дал на готвача.
