Пантерата и перлата

— Сигурна съм в това. През зимата в Бостън е много студено. Въпреки това признавам, че тук имаше дни, в които горещината просто ме убиваше.

Главният евнух и двамата войници застанаха на пост на пътеката, а Козем и Сара се насочиха към павилиона на Накшедил, любимата съпруга на султана.

— Познавахте ли я? — попита Сара, като седна на една от каменните пейки в павилиона и зарея поглед към морето.

— Коя? — Козем се настани срещу нея.

— Майката на Роксалена.

— Тя беше жена с много власт. Беше много умна и не по-малко красива. Упражняваше голямо влияние върху султана.

— Роксалена притежава същите качества.

— Принцеса Роксалена е едно разглезено дете. Тя отказа да се омъжи за внука ми.

— Не мисля, че който и да е от двамата е желал този брак — отвърна Сара, като се усмихна.

— Аз го желаех — отвърна Козем и Сара искрено се разсмя.

— Ще ми липсвате.

— Ами Калид? Той ще ти липсва ли?

Сара сведе поглед към ръцете си, почиващи в скута й.

— Да.

— Никога няма да срещнеш мъж като него.

— Знам — отвърна тихо младата жена.

— Никой друг мъж няма да накара кръвта ти да кипва всеки път, щом го видиш.

Сара не отвърна нищо.

— Готова ли си да направиш тази жертва?

— Трябва.

— Не те разбирам. — Козем поклати глава, удивена.

— Да, знам.

— Можеш да изживееш живота си тук в удобства и лукс, дори и ако по-късно Калид наистина се откаже от теб.

— Никога няма да преживея такова нещо.

— Да бъдеш отхвърлена?

— Да не бъда обичана.

— Мисля, че си твърде горда, мис Сара от Бостън.

— Може би.

— Затова предизвикваш такъв гняв у Калид.

— Защото двамата твърде много си приличаме?

— Той никога няма да признае това — усмихна се Козем.

— Още преди корабът ми да е акостирал в Бостън, Калид ще има нова любимка — заяви твърдо Сара.

— И тази мисъл те безпокои?

— Разбира се.

— Американските жени за мен са просто мистерия — каза Козем, като въздъхна.

— Сигурна съм, че Калид ще се съгласи с теб по този въпрос. Предполагам, за него ще бъде удоволствие да има жени, които не са такава загадка.

— Може и да се отегчи. — Козем се усмихна дяволито.

— Но не за дълго. Разнообразието е истинската тръпка в живота.

— Не мога да си представя, че Калид ще те замени толкова лесно.

— Не би било зле да го имате предвид.

Козем постави ръка върху тази на Сара.

— Надявах се, че ти ще бъдеш майката на следващия паша.

— На челото ми е изписано, че ще напусна двореца.

— А, сега говориш като една от нас. — Козем се изправи и хвана Сара за ръката. — Хайде, ела да се разходим по брега. Толкова е тихо и спокойно.

Двете жени, едната в залеза на живота си, другата — в разцвета на младостта си, тръгнаха бавно по пясъчната ивица, а евнусите ги следваха на дискретно разстояние. Когато стана време да се връщат в колата, започнаха бавно да изкачват хълма. И двете искаха да удължат колкото бе възможно повече тази последна среща.

Изведнъж, точно когато стъпиха на пътеката, зад тях се разнесе тропот от копитата на галопиращи коне. Главният евнух се втурна към тях с изваден меч, а двамата войници вдигнаха алебардите си, като се оглеждаха тревожно за източника на шума.

Към тях в бесен галоп приближаваха трима конници, облечени в тъмни роби. Лицата им бяха покрити с качулки, които разкриваха само очите им. Сара видя ужасена как първият от конниците повали главния евнух с огромната си тояга. Младата жена сграбчи ръката на Козем и се опита да избяга, но старата жена се спъна и двете паднаха на колене на земята.

Сара вдигна поглед само за да види как една дълга ръка се протегна и я сграбчи. Започна да се съпротивлява и да рита безпомощно с крака, но въпреки това бе доста грубо извърната настрани, с лицето надолу, и бе преметната на галопиращия кон. Козем започна да крещи. Войниците се опитаха да достигнат ездача, но напразно — непознатите вече изчезваха в далечината, а копитата на конете им вдигаха облак прах.

Всичко стана буквално за секунди. Козем седна на земята, ридаейки. Войниците се втурнаха към нея и й помогнаха да се изправи на крака.

— Кои бяха тези хора? — попита Козем.

— Бедуини — отвърна единият войник, а другарят му коленичи до главния евнух.

Когато погледна към Козем, изражението на лицето му бе мрачно. Знаеше как ще реагира Калид на тази новина.

— Какво? — Козем все още не можеше да повярва.

— Любимката на пашата е отвлечена от бедуините!

ГЛАВА 11

Калид вдигна поглед от чертежа на един язовир, който се готвеше да започне да строи, и забеляза, че Турхан ага стои до вратата. Двама от войниците стояха точно зад него, и двамата изглеждаха много уплашени.

Калид рязко се изправи.

— Какво се е случило? — попита той, а сърцето му ускори ритъма си.

— Господарю, случи се беда — започна Турхан ага.

— Със Сара ли?

Капитанът сведе поглед.

— С баба ми?

— И с двете — отвърна Турхан ага.

Калид впи поглед в него, като се опитваше да разбере значимостта на това, което се бе случило.

— Кажи ми точно какво стана!

Турхан ага кимна към лейтенанта от едната си страна, който започна да разказва.

— Valide pashana и вашата любимка тъкмо се готвеха да си тръгнат от Сладките води, когато ни нападнаха бедуини. При опита си да защити жените, главният евнух бе тежко ранен. Другарят ми и аз се опитахме да ги спрем, но похитителите изчезнаха със Сара.

Калид вече тичаше към вратата.

— Преди колко време стана това?

— Преди около час.