Аурелиано Буендия, подари му младежки ризи и двуцветни обувки и го избутваше на улицата, когато се застояваше много в стаята на Мелкиадес.
Действена, дребна, неукротима като Урсула и почти тъй красива и предизвикателна като Ремедиос, тя беше надарена с рядък усет да изпреварва модата. Когато получаваше по пощата най-новите кройки, те й служеха само да потвърди, че не е сбъркала с моделите, които измисляше и които шиеше с първобитната ръчна машина на Амаранта.
Бе записана за всички списания за мода, художествена информация и лека музика, които се печатаха в Европа, и само им хвърляше по един поглед, за да види, че по света нещата вървят така, както тя си ги въобразява. Неразбираемо беше жена с онзи дух да се е върнала в едно мъртво селище, потиснато от праха и горещината, и още по-малко с мъж, който имаше пари в излишък, за да живее добре в коя да е част на света, и който я обичаше толкова, че се беше подчинил да бъде развеждан от нея с копринената връв. Обаче с изтичане на времето ставаше по-очевидно намерението й да се заседи, тъй като не замисляше други кроежи освен дългосрочни, нито пък вземаше решения, които да не са насочени към търсене на удобен живот и спокойни старини в Макондо. Клетката с канарчетата показваше, че тия намерения не бяха необмислени. Спомнила си, че майка й беше разправяла в едно писмо за изтреблението на птиците, тя бе забавила пътуването няколко месеца, докато намери кораб, който да има престой в Щастливите острови, подбра двайсет и пет чифта най-нежни канарчета, за да посели отново небето на Макондо. Това бе най- жалкото от многобройните й неуспели начинания. След размножаването на птиците Амаранта-Урсула ги пускаше по двойки и те повече се бавеха да се почувствуват свободни, отколкото да избягат от селището. Напразно се мъчи да ги навикне с птичарника, който Урсула построи при първото възобновяване. Напразно им подправи кълчищени гнезда по бадемовите дървета, ръси алпистово семе по покривите и дразни пленниците, та техните песни да разубеждават бегълците, защото последните се издигаха при първия опит и правеха кръг в небето само колкото да намерят посоката за връщане в Щастливите острови.
Година след завръщането, макар и неуспяла да завърже приятелство, нито да уреди веселие, Амаранта-Урсула продължаваше да вярва, че е възможно да изтръгне онова общество, избрано от неволята. Гастон, съпругът, внимаваше да не й противоречи, макар още от гибелното пладне, когато слезе от влака, да разбра, че решението на жена му е предизвикано от привидение на носталгията. Убеден, че то ще бъде разгромено от действителността, дори не се потруди да сглоби велосипеда, а се хвана да преследва най-светливите яйца между паяжините, които зидарите отбрулваха, и да ги отваря с нокти, губейки по цели часове да съзерцава с лупа мъничките паячета, излизащи от вътрешността им. По-късно, повярвал, че Амаранта-Урсула продължава с преустройствата само за да не падне по гръб, реши да сглоби пищния велосипед, чието предно колело беше много по-голямо от задното, и се посвети да хваща и препарира що туземно насекомо намираше околовръст, и го изпращаше в буркани от мармалад на своя някогашен професор по естествена история в Лиежкия университет, където бе карал висш курс по ентомология, въпреки че преобладаващото му призвание беше на въздухоплавател. Когато караше велосипеда, носеше панталони на акробат, чорапи на шотландски гайдар и детективско бомбе, но когато ходеше пеша, обличаше се безупречно в дрехи от суров лен, с бели обувки, копринена джувка, гарсонетка и ракитова пръчка в ръката. Имаше бледи зеници, които подчертаваха неговия вид на мореплавател, и мустачки с катеричи косъм. Макар че беше поне петнайсет години по-възрастен от жена си, младежките му вкусове, бдителната му решимост да я ощастливи и добродетелите на добър любовник запълваха разликата. В действителност всички, които виждаха онзи четирийсетгодишен мъж с предпазливи навици, с връв на врата и циркаджийски бициклет, не биха могли да помислят, че той има договор за буйна любов с младата съпруга и че двамата отстъпваха пред взаимната неотложност в най-неподходящи места и където ги изненадваше вдъхновението, както правеха, откак бяха почнали да се виждат, и то със страст, която течението на времето и все по-невероятните обстоятелства задълбочаваха и обогатяваха. Гастон не само беше свиреп любовник, с неизчерпаема мъдрост и въображение, но беше може би първият мъж в историята на вида, който направи спешно приземяване и без малко не се преби с годеницата си само и само да се любят в едно поле с теменуги.
Бяха се запознали три години преди да се оженят, когато спортният двуплощник, с който правеше пируети над колежа, където учеше Амаранта-Урсула, подхвана едно безстрашно извъртане, че да избегне дръжката на знамето, и първобитният скелет от брезент и алуминиева хартия остана да виси за опашката върху кабелите за електрическа енергия. Оттогава, без да обръща внимание на шинирания си крак, той отиваше в края на седмицата да вземе Амаранта-Урсула в религиозния пансион, където тя винаги живя и чийто правилник не беше толкова строг, колкото желаеше Фернанда, и я отвеждаше в своя спортен клуб. Започваха да се любят на 500 метра височина в неделния въздух на ландите73 и се чувствуваха толкова по-обвързани, колкото по-мънички ставаха съществата върху земята. Тя му говореше за Макондо като за най-светлото и блажено селище в света, и за една огромна къща, ухаеща на ореган, където искала да живее до старини с един верен съпруг и двама неукротими сина, които да се наричат Родриго и Гонсало, и в никакъв случай Аурелиано и Хосе-Аркадио, и една дъщеря, която да се нарича Вирхиния, и в никакъв случай Ремедиос. С такова копнеещо упорство бе възкресила превъзнесеното от носталгията селище, че Гастон разбра — тя не би искала да се омъжи, ако не я заведеше в Макондо. Съгласи се, както се съгласи по-късно за връвта, защото помисли, че това е някаква мимолетна приумица, която би било по-добре да надхитри овреме. Но когато изтекоха две години в Макондо и Амаранта-Урсула си беше все тъй доволна, както и първия ден, той започна да проявява признаци на безпокойство. По онова време вече бе изпрепарирал що насекомо има за препариране из областта, говореше испански като матерен език и бе разгадал всички кръстословици в списанията, които получаваше от пощата. Нямаше за повод климата, че да избърза с връщането, защото природата го бе дарила с колониален черен дроб, който издържаше без вайкания подиробедния зной и водата с червеи. Толкова му харесваше местната креолска храна, че веднъж изяде наниз от осемдесет и две яйца на игуана. Амаранта- Урсула в замяна караше да й донасят с влака риби и морски безгръбначни в кутии с лед, консервирани меса и плодове в сиропи, единственото, което можеше да яде, и продължаваше да се облича по европейската мода и да получава кройки по пощата, въпреки че нямаше къде да иде, нито на кого да гостува, и че по онова време мъжът й нямаше настроение да оценява късите й рокли, килнатите филцови шапки и седем пъти преметнатите огърлици. Нейната тайна изглежда се състоеше в това, че винаги намираше начин да бъде заета, разрешавайки домашни въпроси, които самата тя създаваше, и вършейки зле някои неща, които поправяше на другия ден с пагубна грижовност, която би накарала Фернанда да мисли за наследствения порок да се създава, за да се разваля. Веселбарският й нрав тогава беше все така буден, че щом получеше нови плочи, канеше Гастон да остава в гостната до късна доба, за да упражняват танците, които нейните приятелки от колежа й описваха с чертежи и които обикновено свършваха с любовни игри във виенските столове-люлки или на голия под. Единственото, което й липсваше, за да бъде напълно щастлива, беше раждането на децата, но зачиташе договора, сключен с мъжа й, да не ражда, преди да се навършат, пет години от женитбата.
Търсещ нещо, е което да запълни мъртвите си часове, Гастон обикновено прекарваше утрото в стаята на Мелкиадес, при саможивия Аурелиано. Доставяше му удоволствие да възкресява с него най-съкровените кътчета на своя край, който Аурелиано познаваше, сякаш е бил в него дълго време. Когато Гастон го запита как е направил, че да добие сведения, липсващи в енциклопедията, получи същия отговор, както и Хосе- Аркадио: „Всичко се знае.“ Освен санскритския Аурелиано бе научил английски и френски и по нещо от латински и гръцки. Нали тогава излизаше всеки подиробед, а и Амаранта-Урсула му беше определила седмични пари за лични разходи, неговата стая приличаше на отдел от книжарницата на каталанския мъдрец. Четеше жадно до най-късните часове в нощта, макар че от начина, по който се отзоваваше за четенията си, Гастон мислеше, че не купува книгите, за да се осведомявала да потвърждава точността на своите знания, и че никоя не го интересуваше повече от пергаментите, на които посвещаваше най-хубавите часове в утрото. Както на Гастон, тъй и на съпругата му би им харесало да го приобщят към семейния живот, но Аурелиано беше непроницаем човек, в облак от тайнственост, която времето полека-лека сгъстяваше все повече. Това беше една толкова непреодолима особеност, че Гастон претърпя неуспех в усилията си да се държи свойски с него и трябваше да потърси друго забавление, та да запълни мъртвите си часове. Тъкмо по онова време намисли да установи служба за въздушна поща.
Това не беше нов проект. Всъщност бе доста напреднал в него, когато се запозна с Амаранта-Урсула, само че не беше за Макондо, а за Белгийско Конго, където семейството му имаше капиталовложения в
