Клепачите на Старлет се спуснаха от само себе си. Тя го докосна успокоително, упоена от аромата и мекотата на кожата му. Пръстите й, които не преставаха да се движат, откриха стегнат мускул точно над коляното му и тя започна да меси това втвърдено място.
Неочаквано той се размърда, прехвърляйки крак върху бедрото й, премести ръката си върху нейните рамене и изведнъж, преди да разбере какво става, тя се озова в капан.
Нещо топло и сатенено гладко се притискаше към него и пулсът му се ускори. Аромат на пролетни цветя и… още нещо… на жена, измъчваше сетивата му. Нежни, женски очертания. Тънки ръце, твърди гърди и дълги гъвкави крака го бяха прегърнали. Това беше тя. Бе легнала в леглото с него.
Той се нуждаеше от тази жена повече, от когото и да било, повече от когато и да било. Нейното тяло бе топло и жизнено; караше го да се чувства сигурно, далеч от онова място, където съзнанието му се бе отдръпнало. Имаше нужда от нея, за да може да преодолее дългите студени часове на нощта до сутринта, когато земята изглеждаше преродена и въздухът отново бе изпълнен със сладките звуци на живота.
Деър зарови пръсти в гънките на нощницата й. Мекият муселин бе приятен на допир и странно: доставяше утеха на измъченото му съзнание. Жената бе наистина истинска; тя не беше плод на сънищата му, когато бе започнал да се чуди в унеса на делириума, в който бе изпаднал. Тя беше тук и трябваше да остане. С нея бе настъпила ведрина. Нищо друго нямаше за него такова значение, както да я задържи до себе си… и така близо, както бе сега.
— Не си… отивай — изхриптя той.
Тя нежно допря буза до неговата, като някакво силно чувство извираше от нея.
— Няма, обещавам ти — прошепна тя в ухото му.
Старлет лежеше до него с нощница, усукана около коленете, и всяка нейна част долепена плътно до него, и усети с изненада, че ръката му се плъзна по гръбнака й до онази част, където той се сливаше с бедрата й, като я притискаше по-близо до себе си.
Натискът на пръстите му бе уверен и силен, предизвиквайки трепет, който пробяга по целия й гръб. Той се плъзна надолу, отзад по бедрата и след това нагоре между краката й.
Този първи контакт бе наелектризиращ и очите на Старлет се отвориха широко.
— О… не… не трябва — запротестира тя.
— Ти си толкова нежна… толкова топла. — Той завъртя пръсти и тя се изви към него. — О, Боже, толкова е хубаво. Имам нужда от твоята топлина… не се отдръпвай — шепнеше той, гласът му бе дрезгав, а пръстите поемаха топлата й влага.
Тя не мислеше, че той разбира какво казва, камо ли какво върши, но цялата трепереше. Чувствата й се бореха и тя разбираше, че нещата се движат в много опасна посока. Трябваше да го накара да спре. Но въпреки най-добрите си намерения думите засядаха в гърлото й. Клепачите й натежаха още веднъж и изгарящото удоволствие пропълзя нагоре оттам, където я докосваше, стопляйки корема й, гърдите, и зърната им се напрегнаха от желание устните му да ги засмучат.
Това я удиви и изплаши — че той беше толкова силен, когато бе очаквала противното. Тя повдигна ръце нагоре и го отблъсна, но ръцете му бяха като стоманени обръчи. Нямаше никакъв начин да се измъкне от прегръдката му, освен ако той не поискаше да я пусна.
— Не… не искам да си отиваш — той дишаше в косата й и тя конвулсивно потрепери, но остана неподвижна в прегръдките му. — Добро момиче… искам само да те подържа. Няма да ти причиня болка.
Не след дълго силите му го напуснаха и тялото му се отпусна до нейното. Скоро той задиша нормално и се унесе в сън.
Тя разбра, че сега беше моментът да се измъкне от него, но си спомни колко студен беше той преди това и си каза, че най-добре ще е за него, ако тя остане тук през нощта.
През останалата част от нощта тя го държеше в прегръдките си.
Когато първите лъчи на зората се плиснаха през прозореца, тя се събуди първа, за да открие, че бяха сплели ръце и крака, пръстите му — заровени в дългата й коса, която се бе освободила от стегнатия възел и разкошът на нейното бледо сребро се бе пръснал по възглавницата в изненадващ контраст със загорялата му от слънце кожа.
Съвсем леко обърна глава и пред нея се разкри интимна гледка. Тогава нещо стана с нея, нещо, което тя не можеше да разбере напълно. Ето, те лежаха тук само двамата и светът, който познаваше, бе някъде много далеч. Кръвта й нахлуваше гореща във вените, а дишането й се ускори обезпокоително. Боже мой, какво ставаше с мислите й? Той беше ранен; от нея се искаше да се грижи за него, докато се възстанови, а не да си мисли какво би могло да бъде, ако го почувства вътре в себе си, горещ и тръпнещ, и подвижен.
Нямаше никакъв смисъл повече да отрича. Тя го желаеше, и то отдавна, ако трябваше да бъде откровена със себе си. Тя сама се заблуждаваше, когато отказваше да приеме този факт. След предишната вечер никога не би могла да бъде близо до него, без между тях да пламне страстно желание. Трябваше да се махне от него, трябваше, ако не искаше да се превърне отново в глупачка.
В момента се чудеше как да измъкне косата си от пръстите му, без да го събуди, и тогава ръката му се раздвижи и тя го чу да прошепва тихо:
— Винаги миришеш така дяволски хубаво.
Тя едва не падна от леглото, толкова се беше изплашила. Не беше разбрала, че е буден. Разбира се, надяваше се той да е достатъчно джентълмен и сам да отдръпне пръсти от косата й. Изглежда, той бе този, който лежеше, без да мръдне, за да не я събуди. Беше ли му приятно да я прегръща, заровил пръсти в косата й? Сега беше неин ред да се чувства така, сякаш самата тя гори от треска.
— Пусни ме. Моля те — каза тя твърдо.
Той я пусна без повече уговорки.
В следващия миг тя бе станала на крака.
— Можеше по-рано да ми кажеш… да ми кажеш, че си буден, вместо… вместо… — Тя объркано търсеше подходящата дума.
— Вместо да лежа тук като долен развратник и да се наслаждавам на удоволствието да те прегръщам — думите му бяха произнесени с мръсничък подтекст и нотка на хумор. — Можех, но реших да не го правя. Надявам се, че няма да ми се сърдиш за това.
Тя се понесе с плавна грациозност към вратата.
— Изглежда, треската ти премина и тази сутрин се чувстваш добре… Ще отида да ти приготвя закуска. — Тя се спря и полуобърната, запита: — какво ще искаш?
— Остави закуската. — Гласът му стана примамващ. — Върни се пак тука. Мисля, че започваме да се опознаваме.
Дъхът и спря, след което тя бързо отвърна:
— Наистина ли, мистър Маккалистър! За каква жена ме мислите вие? — изстреля тя, но бе повече подразнена от собствената си реакция и от факта, че неговото предложение накара пулса й да подскочи.
— Няма да ви компрометирам, мадам — каза сухо той, след това добави, — щом вие не желаете.
Тя се овладя.
— Съвсем определено не желая.
— Хъм-м-м, така ли? — измърка той. — Преди останах с впечатлението, че ви доставя удоволствие да ви прегръщам.
— Е, много грешите, мистър — отвърна хладно тя с вдигната глава.
Извъртайки се, Старлет си наложи да излезе бавно от стаята. Никога не бе искала той да придобие такова значение за нея, че да не може да понесе раздялата с него.
В очите й блеснаха сълзи; едва стигна до люлеещия се стол пред огнището и се строполи в него, преди кристалните сълзи да потекат по лицето й.
Целия ден той прекара в сън. Тя отново се докосваше до него, избърсвайки влажното му чело. Деър се размърда в съня си, усещайки кой е до него, без дори да отвори очи. Всеки път той се будеше с надеждата,
