— Дори себе си забравих, за да мисля какво да правя с теб. — Той я огледа със смесица от недоверие и озадаченост. — Не мога нито за миг да отклоня мислите си от теб и да се опитам да намеря отговора. Виждам красивото ти лице, нежното ти тяло, долавям люляковия аромат на косата ти. Ти не приличаш на нито една от жените, които съм познавал. Не мога да те разбера… дори не зная коя си! — Деър присви очи. — Може би точно това е причината, поради която толкова много ме интересуваш. Кръвта ни кипва от едни и същи неща. Живееш заради опасностите и обичаш да предизвикваш съдбата, но повече от всичко друго страшно мразиш да губиш. Казвам ти, Старлет, страшна двойка ще бъдем. И децата, родени от нашия брак, ще бъдат силни и ще могат да се преборят с живота.
Тя тайно го погледна. „Мили Боже! Сигурно знае, че аз съм Рейвън. Какво да му кажа, ако попита?“
— До какви други изводи стигна? — попита го тя със затаен дъх, изтръпнала от страх при мисълта за това, което би могъл да каже.
— Само, че когато онзи ден си тръгвах оттук, ми дойде наум мисълта, че е по-добре да се омъжиш за някой като Джейк. Той би могъл да те укроти, да пропъди излишните ти страсти и дори да те превърне в сериозна жена двадесет и четири часа на ден и дванадесет месеца в годината.
— Каква свежа идея — вметна тя.
Той се засмя глупаво.
— Нали? — После добави: — Но после реших, че друга такава два пъти в живота не се среща и че ще бъда най-големият глупак, ако те изтърва или ако те променя. Ние спасихме живота си един на друг. Като че ли сме свързани по някакъв начин.
Той се размърда на стола си и обърна глава така, че профилът му ясно се очерта. Слънцето вече надничаше през перваза на прозореца. Той се вгледа навън, после отново извърна поглед към нея.
— Ние си приличаме, Старлет. Никой друг не би ни разбрал, а какво остава — да живее с нас. Ти ще съсипеш Фонтън.
Той се изкашля.
— Мисля, че се опитвам да ти кажа, че си принадлежим един на друг.
Тя го гледаше с широко отворени очи и се наслаждаваше на този миг така, както никога преди това не бе се наслаждавала на нещо. Но изведнъж погледът й бе привлечен от една изумителна гледка. Тя не можеше да откъсне очи от кактуса на масата, който започна да расте и да приема невероятни размери.
Опита се да се убеди, че това е само халюцинация, породена от въздействието на лаудана, който преди това бе изпила, но дори когато затвори очи и ги отвори отново, кактусът продължаваше да се тресе, като че ли бе изпаднал в предсмъртна агония. Не се заблуждаваше. Това бе действителност, а не халюцинация. Старлет се опита да отвори уста и да предупреди Деър, който бе с гръб към масата, но успя само леко да въздъхне. Деър бе забелязал, че е вцепенена. Той бавно обърна глава и проследи изпълнения й с ужас поглед. Гледката го накара да скочи от стола. Знаеше, че някои видове паяци обичат да правят мрежите си в кактуси, и без да губи време, грабна Старлет и се затича към вратата. Тя наблюдаваше развитието на действието като в забавен кадър. Кактусът се разтърсваше от конвулсии, като че ли изпитваше родилни мъки.
— Боже мой, какво става? — извика тя и се притисна към него.
Точно когато Деър стигна до вратата, кактусът се разтрепери и се пръсна, а по тавана и по стените се разхвърчаха парченца от разкъсаното бодливо тяло и ги опръскаха с черни точици. Но и нещо друго се бе изсипало върху тях.
Нещо живо, дишащо и пълзящо на бодливи черни крачета се раздвижи пред очите й.
Тарантула! Паяците пълзяха навсякъде — по стените, по мебелите, по леглото, в което току-що бе лежала, и пъплеха по ръцете й. Тънките им космати крачка се впиваха в нощницата й. Тя се бе втренчила в паяците и не можеше да помръдне. Едва дишаше.
— Питомците на Алек! Питомците на Алек… Точно както тогава. — Изведнъж тя се задъха от осъзнатата истина. — Касондрия ми донесе кактуса в началото на седмицата. Каза, че го носи в знак на помирение заедно с уверенията й, че Алек е действал самостоятелно, когато се е опитал да ме убие. Той наистина ми призна в пещерата, че е убил капитана. Дори започвах да мисля, че той е сътворил всичко.
Деър махна с ръка, прогони паяците и започна да тъпче с крак по пода, за да убие колкото може повече. След това изхвърча през вратата, като държеше Старлет в ръцете си.
Златиста животворна слънчева светлина с топли отблясъци огря лицата им. Старлет се притисна към Деър и зарови лице в гърдите му.
— Винаги съм мислела, че той стои зад смъртта на баща ми — каза Деър, като я притискаше здраво. — Сега поне знам истината.
— Касондрия почти успя да ме убеди в невинността си, но сега знам, че е искала да ме убие по същия начин, по който са убили баща ми. Вече не се съмнявам в това. Тя и Алек от самото начало са били замесени в това.
— Сега няма страшно, любима. Никога няма да ти навредят пак — Деър прошепна думите, заровил устни в копринената й коса. — Нищо не може да те нарани. Винаги ще бъда до теб и ще те пазя. Обичам те, Старлет. Само ти единствена имаш значение в моя живот.
Тя повдигна лице, притисна се до него и устните им се срещнаха в целувка, която съедини в едно надеждите и мечтите им. Изведнъж Старлет разбра какъв път в живота си бе избрала. Може би нямаше да е лек, много често щеше да има тежки изкачвания, но във всички случаи я очакваше голямо приключение.
Ето на това не можеха да устоят нито Старлет, нито Рейвън.
Глава 26
Няколко седмици по-късно животът на Деър и на Старлет отново потече нормално. Почти. Животът на тези двама души никога нямаше да се превърне в сиво ежедневие. Всеки ден за тях бе ново приключение.
За Деър, който слушаше нервно монотонния глас на свещеника, този ден щеше да бъде незабравим. Това беше най-голямото му приключение. Приключение, което от седмици наред бе очаквал.
След няколко минути Старлет Тримейн щеше да стане негова съпруга.
Деър търпеливо чакаше достолепният служител на църквата най-после да обяви Старлет за негова жена. Струваше му се, че церемонията се протака цяла вечност. Единственото му желание беше най-после тя да стане напълно негова.
Беше толкова, толкова отдавна, когато за последен път я бе държал в ръцете си и нежно я беше любил през цялата нощ. Бяха проявили уважение към желанието на леля й Хилда и бяха обявили официална венчавка и сватба, но само, при условие че им позволи да я отпразнуват в хасиендата на Тримейн.
Откакто Касондрия бе изчезнала заедно с телохранителя си, като че ли за Старлет не се очертаваха повече нещастия. Засега това й бе напълно достатъчно.
Тя искаше церемонията да се състои пред бащиния й фонтан на мечтите, там, където бе открила загубеното завещание, което я оставяше единствена наследница на състоянието на Тримейн. Леля й Хилда бе решила, че това е чудесно начало за един брак. Завещанието, което някога Касондрия бе представила, се оказа, разбира се, фалшификат и след като оригиналът бе намерен, подправеното завещание беше анулирано. Старлет най-после бе укротила демоните в душата си. Засега животът й изглеждаше хармоничен.
След този ден Деър също реши да сложи в ред измъченото си минало. В случай, че свещеникът въобще спреше да мърмори, те щяха да продължат да живеят своя собствен живот. Боже мой. Каква подготовка бе извършена за всичко това. Дни и седмици бяха изминали, докато всички приготовления бяха одобрени от Хилда. През това време тя не му бе позволила дори и една минута да остане насаме със Старлет.
Наслаждаваше на красотата на Старлет. Тя стоеше до него — лъчезарна и изумително красива с деколтираната си рокля в много светъл платинов нюанс. Ситни перлички и стъклени маниста украсяваха дългите й ръкави. Бе вталена в кръста, което само подчертаваше тънката талия. Носеше дантелена мрежа, която покриваше виещите се къдрици, събрани на върха на главата й. Той си помисли, че никога не е изглеждала така прекрасна и желана.